Война в Украйна | Нед, 28 Апр 2024г. 20:16ч. | Кремъл: Ако бъдат иззети руски активи, ще последват ответни действия
Скъсване с дипломатическото наследство на Ангела Меркел или поемане по нейните стъпки: двамата фаворити за нейни приемници, Аналена Бербок от партия "Зелените" и консерваторът Армин Лашет, имат дълбоки различия, особено по отношение на Русия и Китай.
Четири месеца преди изборите, които ще сложат край на ерата на Меркел, двамата кандидати, убедени проевропейци, са с изравнени шансове според анкетите. Освен ако не се случи някоя огромна изненада един от двамата - 40-годишната Бербок или 60-годишният Лашет, ще застанат начело на Германия през есента.
Смята се, че нито един от тях няма международен опит, въпреки че и двамата са участвали в работата на Европейския парламент.
Армин Лашет, който представи предложенията си в областта на външната политика в сряда, беше евродепутат в Страсбург в началото на първото десетилетие на 21-ви век. Неговата опонентка бе сътрудник на евродепутат от партия "Зелените" от 2005 до 2008 г. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да могат да водят преговори от името на най-голямата европейска икономическа сила с Владимир Путин или Си Цзинпин?
"Ключов въпрос"
Съществуват големи различия между двамата кандидати по отношение на връзките с Русия и Китай.
Контактите между Путин и свободно говорещата руски Ангела Меркел преминаха през много турбуленции, от анексията на Крим през кибератаките, за които е обвинявана Москва, до отравянето на опозиционера Алексей Навални.
Двамата лидери, които се познават от 16 години, обаче продължават да подкрепят категорично спорния проект за газопровод "Северен поток 2" между двете страни.
Бербок не иска този газопровод, тъй като според нея той обезсмисля санкциите срещу Русия и представлява заплаха за околната среда.
Кандидатката изтъкна в интервю за в."Франкфуртер алгемайне цайтунг", чийто брой от 24 април бе фокусиран върху международните събития, амбицията си да предложи "различен подход към авторитарните режими", "ключов въпрос" за бъдещето на Германия, нейната "сигурност" и нейните "ценности".
"Бербок защитава позиция, която е открито критична към автократите, независимо дали в Кремъл или в Пекин", казва пред АФП директорът на Глобалния институт за обществена политика Торстен Бенер.
Лашет отдавна е смятан за отявлен поддръжник на сближаването с Москва и подкрепя "Северен поток 2".
"Русия може да бъде партньор", каза той в сряда, дори ако "международните правила са нарушени", и допълни, че трябва да се определят "граници" на отношенията с режима на Путин.
През 2018 г. той стигна дотам, че постави под въпрос участието на руски агенти в опита за отравяне на Сергей Скрипал във Великобритания. Оттогава той демонстрира по-твърд тон по отношение на Москва както по делото Скрипал, така и за Навални.
Китай е друг основен въпрос на фундаментални различия.
Тук също Лашет продължава линията на Меркел, която в края на 2020 г. бе една от основните застъпнички за договарянето на инвестиционно споразумение между Пекин и Европейския съюз и която от години иска да се предлагат германски стоки в Китай.
Така Лашет определи в сряда във встъпителна реч Китай като "конкурент и партньор", преди да употреби на свой ред по време на размяната на въпроси и отговори термина "съперник", използван през 2019 г. във връзка с Китай от Европейската комисия.
"Принудителен труд"
Бербок казва, че е наясно, че Китай е "икономическа сила в неизбежен възход". Европа обаче трябва да подходи към нея с "диалог и твърдост".
В споразумението между ЕС и Китай, замразено в началото на май, "европейската страна не е поставила в достатъчна степен въпроса за принудителния труд по отношение на угнетеното уйгурско малцинство", а произведената с прилагането на такъв труд продукция трябва да бъде забранена в Европа, отбелязва тя.
Бербок също предупреждава по отношение на даването на достъп на китайски компании като "Хуавей", която би могла да предаде европейски данни на Китай.
По този начин съпредседателката на "Зелените" споделя същия твърд подход като този на американския президент Джо Байдън по отношение на Пекин и Москва.
От друга страна, тя смята за "абсурдна", особено по време на икономическа криза, целта на страните членки на НАТО, насърчавана от Вашингтон, да започнат да отделят 2 процента от своя БВП за отбраната си до 2024 г.
Лашет в сряда подкрепи тази цел от 2 процента, необходима за НАТО, за да остане "способен да действа и да се защитава". Това е, което усложнява дискусиите между двамата кандидати, ако през есента им се наложи да преговарят за коалиция, която да управлява Германия.
По БТА
mediapool.bg
