Дилемите пред ненаписания бюджет

Месец и половина преди края на 2022 г., държавата няма никаква яснота не само как ще стартира финансово новата година, но и каква политика изобщо ще се води – на затягане на разходите или на "разхлабване на коланите" за сметка на висок дефицит и дълг.

Водещите парламентарни сили не могат да се разберат какво да се прави.

ГЕРБ и ДПС застъпват тезата на служебното правителство, което не иска да внася бюджет за 2023 г., а да се удължат разпоредби от бюджетните закони за 2022 г. с цел да се предотврати опасността от предизборно наддаване и раздуване на дефицита. Президентът Румен Радев, който всъщност ръководи държавата чрез назначения от него кабинет, изрази притеснение един ден да не му се вмени, че е допуснал "пробив във финансовата стабилност".

От другата страна са "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Макар и с различни мотиви, двете формации твърдо държат да се внесе редовен проектобюджет. ПП твърди, че без такъв документ доходите през първата половина на 2023 г. ще останат замразени в условията на висока инфлация и тежка зима. ДБ пък настоява за гаранция, че България ще се вмести в бюджетен дефицит от 3% и по този начин ще изпълни един от маастрихтските критерии за влизане в еврозоната.

Най-странна е тезата на БСП, която по принцип настоява за редовен бюджет, за да се финансира политиката по доходите в условията на растящи цени, но тъй като такъв не е внесен, Корнелия Нинова обяви, че социалистите ще подкрепят удължителните закони с уговорката, че ще направи предложения за вдигане на разходите между първо и второ четене.

Особеностите на удължителните закони

Удължителните закони (за бюджет на държавата, здравната каса и НОИ) всъщност са трик на президента Радев, чрез който служебното правителство разчита да надхитри парламента и да удържи размаха му да харчи.

Никак не е сигурно обаче, че този трик ще проработи. Засега никой не пледира, че удължителните закони са противоконституционни, но те със сигурност не са в особен синхрон със Закона за публичните финанси. Нарушен е текстът, който вменява на правителството задължението да внесе бюджет до 31 октомври и, второ, разпоредбата, според която бюджетната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември на съответната година.

В удължителния закон за държавния бюджет няма никакви числа и липсва най-важният показател, който различава бакалските сметки от един бюджет, а именно салдото – числото за дефицит или излишък. По принцип фискалните правила са разписани в Закона за публичните финанси и следват общата формула, че дефицитът не бива да надвишава 3% от БВП, освен при извънредни условия. В удължителния закон обаче таван на разходите няма. Те уж са ограничени до размера им за предходната година, но в същото време се дават правомощия на Министерския съвет за солидно допълнително харчене, при това с толкова общи формулировки, че не се знае къде ще му излезе краят – за неотложни разходи, при миграционен натиск, за мерки, свързани с високите цени на тока и газа, за преодоляване на последиците от Covid-19, за проекти за инвестиционни разходи и т. н. И това е без депутатските предложения между първо и второ четене.

Надеждата на служебното правителство, което очевидно се готви да изпълнява удължения бюджет, е хем да си осигури съответната гъвкавост, хем да си спести депутатските идеи за вдигането на доходите, които всъщност са "ябълката на раздора" – най-вече пенсиите и минималната заплата, но също и възнагражденията в бюджетната сфера. Именно за вдигането на доходите са нужни много пари и това не може да стане без множество числови промени, които няма как да се гласуват в псевдобюджетен закон без числа.

Служебният министър Росица Велкова се опита да каже в петък, че в удължителния закон няма да могат да се внасят какви да е промени, защото Законът за публичните финанси не допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото, освен ако не се направи актуализация от парламента. Но когато няма гласувано салдо (в случая дефицит), а и когато самата Велкова не спазва закона, защото счита, че така е целесъобразно, едва ли нещо би спряло депутатите да разгърнат предизборно държавните финанси със спорни текстове. Нищо чудно при такъв сценарий бюджетният хаос да прерасне и в юридически и да приключи в Конституционния съд.

Тежък сблъсък

Сблъсъкът за бюджета е толкова сериозен, защото в момента никой не може да намери точния баланс между здравите публични финанси и социалния мир. Сложността на политическата задача идва от факта, че разпускането на харченето обичайно е лесно и приемливо, но свиването на разходи е много неблагодарна и непопулярна политика. Никое правителство не иска да е в позицията да обяснява на хората как трябва да преминат през поредната икономическа болка, която ще е за тяхна сметка. А това в сегашната ситуация изглежда неизбежно.

В момента практически има пълен консенсус между икономистите и бюджетарите в Европа, че трябва да се върви към затягане на фискалната политика. Казват го и Европейската комисия, и Международният валутен фонд, който само допреди няколко години в разгара на пандемията призоваваше: "Харчете, харчете, харчете". С разхлабената си политика през последните години Европейската централна банка във Франкфурт направи много бели, в резултат от които в момента населението на континента "плаща сметката" с невиждана от десетилетия инфлация. Затова за всички е ясно, че продължаването на експанзионистичната бюджетна политика, която само "налива масло" в огъня на инфлацията, няма как да продължи.

Така, за експертите решението е повече от ясно, макар и болезнено – свиване на разходите и замразяване на социалните плащания, за да се овладее инфлацията.

Бюджетът обаче не е само финансов баланс за експерт-счетоводители, както гледат на него много финансисти и експерти. Той е документ със съществена политическа и обществена цена, поради което е нормално да бъде обект на социални и политически сблъсъци. Неслучайно политиците в Европа силно се опасяват идните месеци на висока инфлация, енергийна криза и бюджетни съкращения да не доведат до "зимата на народното недоволство".

В България напрежението е още по-силно, защото се подсилва от гнева срещу корупцията и социалното неравенство. ГЕРБ и ДПС – партиите, които защитават най-силно бюджетните съкращения, вероятно разчитат обществото да е простило за източените десетки или стотици милиони през схемата с инхаус поръчките за магистрали, за несъбраните над половин милиард лева от хазарт, за лошите кредити за стотици милиони в полза на приближени бизнесмени от Банката за развитие.

И това се случва в държавата на работещите бедни – 1.7 милиона души, на онези, които не могат да поддържат дома си достатъчно топъл – 1.6 милиона души. Държавата, в която монетарно беден е всеки пети гражданин.

На кого да се вярва?

Каквито и да са проблемите обаче, унищожаването на бюджетната дисциплина със сигурност не е решението.

Служебният министър на финансите Росица Велкова, Снимка: БГНЕС

На този етап на думи нито една от водещите парламентарни сили не лобира за прекомерен дефицит, но това е само защото всяка от тях сама си смята този показател и го нагажда така, както й е удобно. Така например предложените от "Продължаваме промяната" допълнителни разходи за финансиране на 16-те й приоритета биха стрували извънредни 3.6 млрд. лв., което според партията на Кирил Петков и Асен Василев се вмества в дефицит от 2.1%, а според служебния министър на финансите Росица Велкова – в кошмарните 8.7%! Също според Велкова програмата на БСП би раздула дефицита до немислимите 9.4% от БВП.

Именно по тази причина от институционална гледна точка е решено не партиите, а Министерството на финансите да има централна роля в прогнозата за баланса на бюджета (излишък или дефицит), за приходите и разходите, които от своя страна стъпват върху очакванията за икономически растеж или спад.

В последните години обаче Министерството на финансите само разруши в известна степен доверието в себе си с прекалено консервативните си прогнози, които се разминаваха чувствително с изпълнението на бюджета. Това беше свързано с удобното за МФ, но иначе абсурдно бюджетиране, при което през по-голямата част от бюджетната година се трупат излишъци с основната цел през декември да се концентрират разходи по приоритетни за съответната власт направления.

В резултат от всичко това в момента обществото няма на кого да се довери за обективна икономическа прогноза, без която пък няма как да се състави добър бюджет. От Министерството на финансите и БНБ могат да се очакват прекалено консервативни прогнози. Фискалният съвет, който е консултативен орган на парламента, обяви, че не може да направи анализ, тъй като на практика бюджет за догодина не е внесен и няма проект с числови показатели. Частните банки и отделните експерти дават свои прогнози, които често драматично се разминават с реалността. Партиите пък смятат растежа преди всичко на базата на собствените си политически съображения. Външните институции като Европейската комисия или Международният валутен фонд също не са панацея по ред причини, но пък могат да служат за ориентир. В момента прогнозата на ЕК е за 1.1% растеж на БВП в България догодина, на МФ – 1.6%, а БНБ, която каза, че ще прави ревизия, залага на 0.1%.

Ситуацията изглежда без полезен ход. Удължителният закон не слага рамка на дефицита, не е сигурна гаранция за удържане на разходите, влошава силно бюджетната прозрачност и е възможно да остави определени бюджетни звена без спасителна актуализация на разходите. От друга страна, внасянето на бюджет с нереалистична рамка и с ръст на разходите, който държавата не може да си позволи, също е лош сценарий. Не трябва да се забравя, че пенсиите не могат до безкрай да изземват фискално пространство за сметка на стотиците и дори хиляди по-големи или по-малки бюджетни пера, защото там също се трупат нерешени проблеми и "цъкат бомби" - инфраструктура, образование, общински дейности, наука, масов спорт, култура и т. н.

Политиците казват, че трябва да се избира между по-малкото зло, но в случая единствената надежда е да се постигне невъзможното – компромис, който няма да угоди на всички, но и няма да потопи нито гражданите, нито държавата през тежката зима.

mediapool.bg