Кламер БГ - Новини: Да научат украински е акт на съпротива за рускоговорящите в Украйна

Да научат украински е акт на съпротива за рускоговорящите в Украйна

Война в Украйна

|
Пон, 18 Апр 2022г. 13:38ч.
Да научат украински е акт на съпротива за рускоговорящите в Украйна

Да научат украински е акт на съпротива за рускоговорящите в Украйна

Той няма никакъв боен опит, но от началото на войната Назар Данчишин, млад университетски преподавател, постави познанията си в областта на езика и поезията в служба на страната си. Два пъти седмично той води онлайн курсове по украински за своите рускоговорещи съотечественици.

"Ако всички говорим на украински в бъдеще, ще разполагаме с мощно оръжие срещу агресия", каза 30-годишният изследовател и поет.

За значително малцинство от украинците руският е майчин език, а много други, по-специално в източната и южната част на Украйна, го говорят свободно като наследство от съветско време.

Но след анексирането на Крим през 2014 г. и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна с подкрепяните от Москва проруски сепаратисти украинският много засили позициите си и се превърна в ключов елемент на националното единство. През 2021 г. правителството го наложи като единствен език за общуване в магазините, ресторантите и при получаване на други услуги, освен ако клиентът изрично не пожелае друго.

Преминаването на украински се ускори от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари, която Владимир Путин по-специално обясни с желанието си да защити правата на рускоговорещото население в Украйна.

В Лвов в Западна Украйна, където определено повече се говори на украински, група университетски преподаватели, сред които е и Назар Данчишин, вече предлага безплатни уроци по този език.

Само за три дни като желаещи са се записали 1000 души, но организаторите могат да поемат само 800 поради липса на достатъчно преподаватели.

"Хората си спомнят, че техните дядовци и прадядовци са говорили украински, преди да минат на руски" по времето на Съветския съюз, казва изследователят и добавя: "Мнозина искат да се върнат към езика, свързан с произхода им".

"Нямаме нужда" от руска закрила

Войната в Украйна вече отне живота на няколко хиляди души, макар че няма точни данни за броя на загиналите, и принуди милиони хора да напуснат домовете си, за да се преместят другаде в Украйна или да заминат в чужбина.

На фона на увеличаването на доказателствата за предполагаеми военни престъпления, извършени от руската армия, Джо Байдън обвини в сряда Москва в "геноцид", макар други политици да не са съгласни да се използва това понятие.

"Все по-ясно става, че Путин се опитва да отрече самата идея, че може да си украинец", каза американският президент.

В курса, воден от Назар Данчишин, на базата на учебници на Политехническия университет в Лвов, основна роля играят украинският поет Тарас Шевченко (1814-1861 г.) или диригентката Оксана Линив, която е от Лвов.

Един от курсистите е Володимир Краснополски, рускоговорещ университетски преподавател от Луганск, един от главните градове на Донбас.

Откакто проруските сепаратисти установиха контрол над този град през 2014 г., Володимир Краснополски се премести в малкото градче Рубежное на около стотина километра на северозапад, останало под украински контрол.

Но след като Рубежное бе ударено от руска ракета на 24 февруари той и дъщеря му, която е студентка по медицина, прекараха две седмици, криейки се в мазе, преди да успеят да избягат в Западна Украйна.

"С нас имаше хора от различен произход, но всички се чувстваха украинци", написа Краснополски на АФП в есемес.

"Да науча украински е важно за мен, защото ще покажа на агресора (Русия), че съм рускоезичен украинец, произхождащ от рускоговорещо семейство, но и че нямам нужда от закрилата на Русия. Имам си собствена страна", допълни той.

"Смятам, че украинската нация е в процес на формиране, независимо от произхода на хората", каза Краснополски.

"Думите са моето оръжие"

Юлия, която е училищна директорка и преподавателка по математика, казва, че също се е записала на курса, след като е била принудена да избяга от бомбардировките на нейния град Харков, втория по големина град в Украйна, населен предимно с хора, говорещи руски, и намиращ се близо до руската граница.

"Възнамерявам да се върна възможно най-скоро", каза тази 51-годишна жена, която преподава на украински, но във всекидневието си говори на руски.

"Чета и пиша свободно на украински, но не го говоря много добре разговорно", каза тя и допълни: "Време е за личностно развитие".

В историческата сграда на Лвовския университет Ирини Фарион, бивша депутатка и ревностна защитничка на украинския език, казва, че безплатните курсове се вписват в "непрестанната битка на украинците за правото да бъдат украинци".

Тя се просълзи, когато разказва как е научила, че руснаците се опитват на наложат руския в училищата в Мелитопол, град в Южна Украйна, който превзеха в началото на войната и за кратко арестуваха кмета.

"Ако не защитаваме нашия език, Путин ще стигне дотук, до тази сграда", каза Фарион.

Освен онлайн курсовете тя възнамерява да води курсове по украински за разселени родители, пристигнали от рускоезичните региони, за да могат да помагат с домашните на децата си, записани в украинскоезични училища в Лвов.

"Това е моят фронт. Думите са моето оръжие", каза Фарион.

По БТА

mediapool.bg