"Грийнпийс" разкрива осемте кръга на Въглищната империя "Ковачки"

Нов доклад на природозащитната организация "Грийнпейс-България", наречен "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки" описва актуалната картина на мрежата от компании в енергийния сектор, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Публикуваният в четвъртък анализ разкрива как определени дружества от групата, се товарят непосилен дълг и биват фалирани и освободени от задължения за данъци, рекултивация на терени и компенсации на освободените работници. Чрез други дружества Въглищната империя източва държавни субсидии. Чрез трети "оптимизира" финансовите резултати на цялата група, докато осъществява непозволена концентрация в индустрията.

В доклада си "Грийнпийс - България" предупреждава за реална заплаха за обществения интерес и възможността бизнесът на Ковачки да се възползва от европейски и български публични средства, предназначени за енергийната трансформация на страната, за да се лустроса в зелено. Според екоорганизацията лансираните от негови дружества проекти за "позолиняване" са съмнителни и финансирането им само би намалило средствата, необходими за истински инвестиции във ВЕИ и децентрализация на енергийната система. Да не се очакват "зелени плодове" от предприятия, чиято сърцевина е кафява, призовават от "Грийнпийс".

Новото разследването на въглищни мини, топлоцентрали и топлофикации от свързвания с Ковачки конгломерат и продължение на доклада

Тя изрич(но отбелязва, че кумулативният ефект на Въглищната империя върху енергетиката и икономиката в България остава забулен зад слоеве от офшорни фирми за прикритие на реалната собственост, а години наред редица български институции осигуряват комфорт за дейността на групата, пренебрегвайки червени флагове от най-различен характер.

Стотици милиони неплатени данъци

17 компании от 19-те фирми от Въглищната империя имат общо 330 милиона лева непогасени задължения към Националната агенция за приходите към края на 2020 г., става ясно от отговор на НАП на запитване на "Грийнпийс" по Закона за достъп до обществена информация. 10 млн. лв. са били отписани заради давност.

"Мини открит въгледобив" са с неуредени публични задължения за над 49.5 милиона лева. Обявеното в несъстоятелност "Фундаментал" дължи на хазната близо 7.9 милиона лева, Мина "Балкан 2000" – Твърдица - 4.84 милиона лева, Мина "Черно море – Бургас" - 29.6 милиона лева.

Фалитът на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД през 2019 г. със задължения от 102 милиона лева повдига въпроса дали те някога ще бъдат събрани, заявяват от "Грийнпийс". Банкрутиралото дружество е собственост на британска фирма пощенска кутия, регистрирана на същия лондонски адрес като британските собственици на други български предприятия от Империята: "Мина Станянци" АД, "Мини открит въгледобив" АД в Перник, "Мина Бели брег" АД и "Топлофикация Бургас".

"Напълно непознати" въртят десетки милиони

Въпреки сигнала на четирите работодателски организации до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за "непазарни търговски практики" на топлофикации, свързвани с Ковачки, КЗК отказва да разгледа случая, а година по-късно не видя концентрация между дружествата от Империята, защото техните собственици нямали други актови в България.

"Как тогава регулаторът ще обясни плащания на най-малко 31 милиона лева, осъществени между "чуждите" собственици на българските предприятия? В бележките към финансовия отчет за 2020 г. ТЕЦ "Бобов дол" посочва, че в графата "други разходи" са включени "отписани вземания поради настъпил падеж и преценка и решение за трудно събиране" за общо 33.5 милиона лева. От тях 22 милиона лева са вземания от "Бовард" - британското дружество собственик на "Топлофикация Бургас", а други 9 млн. лв. са преведени на "Каталанд" – също британския собственик на топлофикациите в Плевен и Русе. Тези 31 милиона лева "други разходи" към британските собственици на три топлофикации от Въглищната империя спестяват 3.1 милиона лева корпоративен данък през 2020 г.", отбелязват сега от "Грийнпийс"

В новия доклад на екоорганизацията се посочва още, че за периода 2016 – 2020 г. дружеството ТЕЦ "Бобов дол" АД е отпуснало заеми за общо 214 милиона лева, отчетени като текущи вземания, без да се посочва на кого ги и дало.. През 2020 г. те са отписани наведнъж с лихвите, без опит да бъдат събрани. Такива "други разходи" за отписани крупни вземания по търговски заеми от привидно несвързани длъжници могат да служат за пренасочване на средства от ТЕЦ "Бобов дол" в полза на други дружества от Въглищната империя, смятат от "Грийнпийс".

Нарушенията на Пенсионния фонд на Въглищната империя

Едноличното дружество на Христо Ковачки "Ел Ем Импекс" държи 47% от капитала на пенсионната компания "Топлина". Топлофикациите във Враца и Бургас и "Брикел" заедно имат 24%. Близо 10% дял има и "Атоменергоремонт" – ключово в българската енергетика ремонтно дружество, приватизирано чрез Ковачки. Над 293 милиона лева се намират под разпореждане на "Топлина" към 31 декември 2021 г., установява още разследването.

В него се припомня, че според Кодекса за социално осигуряване пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти, нито в такива на свързани лица. Анализ на "Грийнпийс - България" на инвестиционните портфейли на трите пенсионни фонда на "Топлина" разкрива, че към 31 декември 2021 г. в акции и облигации на предприятия, свързвани с Христо Ковачки, са вложени около 27 милиона лева. В това число близо 10 милиона лева в акции на "Атоменергоремонт", близо 7 милиона лева в "Топлофикация Русе" и по-малки порции в топлофикациите в Плевен и Бургас, в ТЕЦ „Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3".

"Дори ако се придържаме към консервативния подход, че само официалните акционери са "свързани лица", ПОД "Топлина" е нарушило разпоредбите с близо 13 милиона лева. Това е стойността на инвестициите в акции на "Атоменергоремонт" и "Топлофикация Бургас", пише в доклада..

В него се задава въпросът далновидно ли е на фона на енергийната трансформация пенсионните фондове на десетки хиляди души да бъдат инвестирани в индустрия, която ще залезе в това десетилетие.

"Зелено" изпиране

Екоорганизацията се спира и на основаната от пет дружества от Въглищната империя Платформа "От кафяво към зелено", което си поставя за цел енергийната трансформация на свързвания с Ковачки бизнес. Начело на платформата е председателката на Съвета на директорите на ТЕЦ "Бобов дол" Кристина Лазарова, която до 2016 г. е била и член на Надзорния съвет на пенсионното дружество "Топлина".

"Докато рекламират водородното си бъдеще, морално остарели и зле поддържани централи от този конгломерат продължават да замърсяват околната среда заради честите си повреди. Освен това, все още са актуални плановете Въглищната империя да се разшири с нов открит рудник – в Алдомировския въглищен басейн, на километри от София", коментират от "Грийнпийс.

Според организацията този подход попада в определението за грийнуошинг ("боядисване в зелено") – използването на зелен ПР и маркетинг, за да се убеди обществото, че продуктите, целите и политиките на компанията са екологични, докато в действителност продължават да извършват дейности с негативно въздействие върху околната среда и климата. А всъщност Въглищната империя "Ковачки" се придържа към старите си планове.

Фалити на четвъртия етаж

Докладът се спира обстойно на дейността на търговеца на ток "Гранд енерджи дистрибюшън", който първо е собственост на ТЕЦ "Бобов дол" и успява да стартира бизнеса си с "начално финансиране от "Инвестбанк" – "банката на владиците и генералите" и "гнила ябълка" според дипломатическите депеши, обнародвани от Уикилийкс".

Първоначално неактивна, през 2014 г. "Гранд енерджи дистрибюшън" за пръв път отчита 126 милиона лева продажби. След това растежът ѝ е стремителен – до 918 милиона лева за 2019 г., покачване с повече от 600%. Това са последните резултати, видни в Търговския регистър.

По данни в медиите, продажбите за 2020 г. са 758.8 милиона лева. От началото на 2018 г. "Гранд енерджи дистрибюшън" има нов собственик – Надежда Арсова. Адресът се премества в Индустриална зона "Орион", ул. 3020, № 34, етаж 4 – същата сграда – команден център, където се помещава и собственикът на застрахователната компания "ОЗК-Застраховане", обслужваща цялата група, както и пенсионното дружество "Топлина", доминирано от Христо Ковачки.

"Едва ли е случайно, че през ноември 2021 г., когато "Гранд енерджи дистрибюшън" е прехвърлено на нов собственик, купувачът също е регистриран на улица 3020, № 34. Нещо повече – едноличното дружество с капитал 1000 лева "Стоименов трейдинг" ЕООД, което поема бизнеса от Арсова, е регистрирано дори на същия четвърти етаж", пише в доклада.

Този факт обаче не е достатъчен да събуди интереса на КЗК и тя разрешава сделката. През октомври 2021 г. три фирми завеждат в Софийски градски съд дело за обявяване в несъстоятелност на търговеца на ток заради неизпълнение на фючърсни договори за над 100 милиона евро, припомня се в разследването.

Според него е необяснимо как, след стремглав ръст на приходите си от продажби, през 2020 г. дружеството изпада в неплатежоспособност, но липсва отчет за тази ключова година, който да даде отговор на въпроса.

От отчета на "Гранд енерджи дистрибюшън" за 2019 г. става ясно, че негов най-голям доставчик е АЕЦ "Козлодуй". Държавната ядрена централа формира 15.02% от постъпленията по продажби, или 133 милиона лева. На второ място е ТЕЦ "Бобов дол“ с 10.54%, или 93.5 милиона лева. Тоест операциите на търговеца на ток излизат извън периметъра на Въглищната империя на "Ковачки". Според работодателски организации това става с нагласени търгове, заявяват от "Грийнпийс".

Организацията смята, че еждувременно търговията с електроенергията на дружествата от групата може да се поеме от други, по-малко известни посредници с лицензи като "Юропиан трейд оф енерджи", която е била главен клиент на "Гранд енерджи дистрибюшън". Това дружество също няма публикуван отчет за 2020 г., но бележи рязък скок на продажбите до 310 милиона лева през 2019 г..

"Гранд енерджи дистрибюшън" също извършва вътрешните доставки на въглища – от Мина Бели брег" за ТЕЦ "Бобов дол", и се занимава с търговията с парникови квоти.

Застрахователно-общинска връзка

Христо Ковачки чрез едноличното си дружество "Ел Ем Импекс" ЕООД държи мажоритарен дял в застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане", припомня "Грийнпийс" и обръща внимание на 9.32-процентния дял на общинската столична топлофикация в застрахователя. Дружеството, което дължи на държавата 1 млрд. лв. за неплащани през годините газови доставки, участва без проблем във вдигането на капитала на "ОЗК-Застраховане".

"Този факт, в съчетание със сведенията за вредното посредничество на "Гранд енерджи дистрибюшън" във финансови операции с квоти за емисии, потвърждава опасенията за "отровна прегръдка" на картела около "Топлофикация София", която е не само неефективна в оперативната си дейност, но и системно източвана със съмнителни финансови инвестиции", посочват от "Грийнпийс".

В същото време "ОЗК-Застраховане" има солидна бройка възложени обществени поръчки - 145 към средата на 2022 г. Сред клиентите му са държавни и общински дружества (включително АЕЦ "Козлодуй"), органи на централната и местната власт и "структуроопределящи предприятия от различни сектори на икономиката", по собственото му определение. Застрахователното дружество на Ковачки е избрано за застраховане на имуществото на държавните "Мини Марица-изток", както и на цялата национална газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в договор за 4 милиона лева. ОЗК застрахова и газопровода "Турски поток" през България от турската до сръбската ни граница срещу месечна премия от 92.6 хиляди лева. Далеч по-мащабен е сключеният през декември 2020 г. с Електроенергийния системен оператор петгодишен договор за застраховане на националната електропреносна мрежа срещу 77 милиона лева, разкриват още от "Грийнпийс".

Докладът се спира и на това, че ТЕЦ "Бобов дол", която неведнъж е уличавана в замърсяване на въздуха, отчита данни, от които излиза, че въглищната мощност е успяла да намали въглеродните си емисии до ниво два или три пъти по-ниско от приетата норма, което от своя страна намалява разходите за въглеродни квоти.

"Компанията е платила за квоти за 2020 г. едва 13.3 милиона лева, при 18 милиона лева година по-рано. Сравнението на разходите за квоти с други две централи в България ще онагледи постижението на ТЕЦ "Бобов дол". Вижда се, че въпросното предприятие през 2020 г. харчи приблизително десет пъти по-малко в сравнение с държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и с частната "КонтурГлобал Марица Изток 3". Някаква част от тази разлика би могла да се обясни с по-ниския емисионен фактор на кафявите въглища, с други фактори в технологията, със специалните цени от свързания търговец с квоти "Гранд енерджи дистрибюшън" или дори с неволни грешки и брутно-нетно отчитане. Но установеното разминаване е твърде голямо и следва да се потърсят други обяснения", посочва се още в доклада, който разкрива в детайли връзките във Въглищната империя "Ковачки".

mediapool.bg