Въпреки ГЕРБ и БСП: Връщането на хартиените бюлетини пак беше блокирано

Коалицията между ГЕРБ, ДПС и БСП срещу изцяло машинното гласуване пак не успя с опита си да върне хартиената бюлетина. За тази сряда законопроектът на социалистите за "смесено" гласуване бе внесен не само от тях, но и от партията на бившия премиер Бойко Борисов, но така и не се стигна до гласуването му

ГЕРБ и БСП искат да се върнат предишните текстове в Изборния кодекс, според които гласоподавателите сами решават дали да гласуват с машина, или с хартиена бюлетина. Предложението е подкрепено и от ДПС. В момента в секциите с над 300 избиратели се гласува само с машина, а в тези с по-малко – само с хартия.

Промените в Изборния кодекс влязоха в дневния ред за сряда, без да бъдат подлагани на гласуване в залата. Причината е, че днес е първата сряда на месеца, в която всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от програмата на парламента. Така се стигна и до ситуацията, в която не само БСП, но и ГЕРБ предложи като такава точка проекта на социалистите.

Преди точката за хартиените бюлетини обаче от ПП бяха внесли докладите на обмудсмана за 2020 г и за 2021 г, към които имаше много доклади от комисии, като целта беше протакане на времето, за да не се стигне до законопроекта на БСП за Изборния кодекс.

Малко след 13 часа шефката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова поиска удължаване на времето на заседанието, но не беше прието. "За" гласуваха 112 народни представители (ГЕРБ, ДПС, БСП) "против" бяха 71 (половината от ПП, двама от БСП, трима от ИТН, ДБ, "Възраждане" и четирима независими), а 47 се въздържаха (половината от ПП, 14 от ИТН и един независим). БСП поиска прегласуване, но искането отново не бе прието.

Тома Биков от ГЕРБ обвини Народното събрание в бездействие и заяви, че умишлено докладите се четат бавно, за да не се гледа Изборният кодекс". "Не вярваме на машинното гласуване и ще поставим този въпрос и на 48-то Народно събрание след няколко месеца, посочи той. Биков отбеляза, че ГЕРБ печели избори "и с машини, с Рашков" и ще го направят и на парламентарните избори".

"Тази точка не е в дневния ред на българското общество и няма нужда да бъде гледана. От приемането на Изборния кодекс през 2014 година досега е имало 67 опита за ревизирането му, 1/3 от тези проекти са били непосредствено преди избори", отговори Крум Зарков от БСП, който през последните години активно работеше за разширяване на машинния вот и за разлика от БСП не е променял позицията си по темата

От ГЕРБ му отговориха като подчертаха, че той гласува срещу повелята на партията си. Зарков пък отговори, че "за съжаление нямам време да обясня на хора от еднолична партия как функционира колективна такава".

В крайна сметка заседанието приключи преди да се стигна до така желаната от ГЕРБ и БСП точка.

И миналата седмица ръководството на БСП се опита да включи връщането на хартиеното гласуване, но предложението не мина благодарение на гласа "против" на Крум Зарков.

Законопроектът на социалистите беше внесен през април, но досега не беше разглеждан в пленарната зала. В практика обаче се е превърнало депутатите да се сещат да променят изборните правила, когато наближат избори. В случая предсрочен вот е много вероятен, тъй като "Продължаваме промяната" все още не са намерили нужната подкрепа, за да изпълнят връчения им мандат за съставяне на правителство, от ГЕРБ вече обявиха, че няма да се опитват да правят кабинет, а шансът за успешен трети мандат изглежда нищожен.

Допреди няколко месеца БСП беше една от партиите, които подкрепиха сегашните правила в повечето секции да се гласува само с устройства. През април миналата година, когато машнният вот беше гласуван в парламента, Георги Свиленски от БСП беше един от защитниците на поправките и дори се обърна към ГЕРБ с думите "кратко поживя вашата идея да има машинно и хартиено гласуване едновременно", като обясни и защо според него от партията на Бойко Борисов настояват хартиеният вот да остане:

"Нали ви е ясно защо искате хартиеното гласуване? Защото само с хартиени бюлетини можете да печелите избори. Въведат ли се машините, дойде ли честността в секциите, ГЕРБ никога не може да спечели – не избори, не първо място, а може би процентната бариера".

Сега двете партии са заедно в настояването си за машинно и хартиено гласуване едновременно.

Както предвиждаше Георги Свиленски, действително подкрепата за ГЕРБ се стопяваше с всеки следващ вот миналата година. Избирателната активност също падаше, а причина за това бе, че и избирателите се измориха да ходят до урните през няколко месеца.

А партията на Борисов далеч не беше единствената, която загуби гласове. Същото се случи и с резултатите на БСП и това е една от причините за коренната промяна в позицията на социалистите по отношение на гласуването с хартиени бюлетини. На изборите през април 2021 г. за пръв път от 20 години насам БСП бе не втора, а трета сила с 480 146 гласа, като загуби почти половината от избирателите, подкрепили я на предходните избори през 2017 г. (955 490 гласа). Партията се срина дори под резултата си след катастрофата с кабинета "Орешарски" през 2014 г. (малко над 500 000 гласа). На вота през юли социалистите паднаха до 365 695 гласа, а на 14 ноември получиха едва 267 817 гласа. Така в момента БСП са четвърта политическа сила в парламента.

mediapool.bg