Върховната Рада ще обсъди амнистия за протестиращите срещу Янукович

Напрежението в Украйна пак се засили, след като управляващите и опозицията не успяха да стигнат до съгласие по готвения закон за амнистия на участниците в протестите срещу президента Виктор Янукович.

Парламентът на Украйна - Върховната Рада започна обсъждането на проектозакона, но прекрати заседанието си, за да продължат преговорите по него.

По-късно в сряда лидерът на опозиционната УДАР Виталий Кличко обяви обаче, че законът за амнистията в този вид, в който е предложен от властта, е неприемлив", а протестиращите на площад "Независимост" в Киев обявиха, че създават национална гвардия.

"Хората излязоха на улицата, защото искат да променят ситуацията в страната. Ако властите казват, че ще освободят задържаните, само ако протестиращите се приберат у дома, това е недопустимо. Хората ще напуснат Майдана само, когато бъдат уверени в пълния "рестарт" на властта и в промяната на съществуващата система", заяви Кличко.

Ден по-рано в опит да намери изход от политическата криза парламентът отмени девет от 12-те репресивни закони, които имаха за цел да ограничат демонстрациите, но ги разпалиха с нова сила преди десет дни.

Въпреки отстъпките опозицията обяви, че продължава да настоява за оставка на Янукович и отказа да влезе в новото правителство, след като близкият до Янукович премиер Микола Азаров подаде оставка.

Изпълняващият длъжността премиер Сергий Арбузов заяви, че правителството на Украйна е готово да положи всички усилия за преодоляване на дълбоката криза в страната.

"Твърде трудният диалог между властта и опозицията продължава. Длъжни сме заедно да направим всичко, за да стабилизираме ситуацията", каза Арбузов и добави, че компромисът ще е възможен, само ако страните се уважават взаимно.

Преговорите между властта и опозицията продължат с посредничеството на върховния представител за външна политика на Европейския съюз Катрин Аштън, която е в Киев, но няма официална информация за хода им.

В сряда Аштън се срещна с президента Янукович, но украинските власти не съобщиха подробности за разговорите.

Бившият президент Кравчук: Украйна е на ръба на гражданска война

На фона на засилващото се напрежение бившият президент на Украйна Леонид Кравчук предложи в слово пред депутатите властта и опозицията съвместно да подготвят план за излизане от острата гражданска конфронтация и строго да се придържат към него.

"Ако провластовото мнозинство в Радата поставя опозицията на колене - нищо няма да стане. Ако опозицията поставя ултиматуми - също няма нищо да излезе. Призовавам ви да проявите доверие - Украйна е по-важна от всякакви амбиции", каза Кравчук.

Той изрази готовност двамата с друг бивш президент - Леонид Кучма, да станат гаранти за изпълнението на всичко договорено между властта и опозицията, с цел да бъде преодоляна политическата криза.

"Целият свят си дава сметка и Украйна също си дава сметка, че страната е на ръба на гражданска война", предупреди Кравчук, първият президент на независима Украйна.

Западът поиска протестиращите да бъдат чути

Президентът Барак Обама също коментира ситуацията в Украйна, като изрази подкрепа за развитието на демократичните свободи в страната.

"Народът трябва да определи бъдещето на своята страна", заяви президентът Барак Обама в годишната реч "За състоянието на съюза", която произнесе пред двете камари на американския Конгрес.

"От Тунис до Мианма ние подкрепяме онези, които искат да изпълнят сложната работа по изграждане на демокрацията. За Украйна ние отстояваме принципа, че народът има правото да се изразява свободно и мирно и трябва да има право да се произнесе за бъдещето на страната", каза президентът.

Германският канцлер Ангела Меркел от своя страна засили подкрепата си за антиправителствените демонстранти в Украйна, заявявайки пред германския парламент в Берлин, че техните искания трябва да бъдат чути.

В реч за външната политика на новото й правителство тя каза също, че предложението на Европейския съюз към Киев за споразумение за асоцииране остава в сила.

Натискът на демонстрантите предизвика "сериозен разговор за необходимите политически реформи в Украйна", посочи Меркел, изразявайки подкрепа за "обоснованите искания на опозицията".

Британският премиер Дейвид Камерън пък призова Киев отново да се обърне към Европа.

"Ние бяхме силно обезпокоени от насилието и смятаме, че приемането на закони, ограничаващи основните свободи, бе сериозна грешка", каза пред Ройтерс говорител на британския премиер.

"Президентът Янукович трябва да върне Украйна по пътя към по-стабилно и сигурно европейско бъдеще", добави говорителят.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че решенията за бъдещето на Украйна трябва да се взимат само в Киев, предаде ИТАР-ТАСС.

"Случващото се в парламента на Украйна дава надежда", каза Туск в телевизионно интервю. Вратите на Европа остават отворени и европейското предложение може би ще стане още по-привлекателно за Украйна, увери полският премиер.

Протестите в Украйна избухнаха преди два месеца, след като през ноември миналата година в последния момент Киев се отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз и направи рязък завой към Москва.

След това решение Русия възнагради украинския президент Виктор Янукович със спасителен кредитен пакет за милиарди долари, което допълнително разгневи украинската опозиция, а в отговор управляващите приеха драконовски закони, целящи да пресекат масовите протести.

mediapool.bg