Възможен признак за живот е открит на Венера

Съществуващ на Земята газ, който може да е признак за живот, са открили учени в атмосферата на Венера, съобщи международният екип с публикация в сп. "Нейчър астрономи", цитирана от световните агенции.

Газът фосфин е засечен от два радиотелескопа, но произходът му засега е неясен – дали е от неизвестен засега процес или от някаква форма на живот. Възможно е той да е бил породен от неизяснени засега процеси на фотохимия или геохимия. Или по аналогия със Земята вследствие на биологично производство заради присъствието на живот, се казва в проучването.

Фосфинът се образува при земни условия от някои видове бактерии.

Появява се при биологични процеси, при наличието на микроби, живеещи в червата на животни, или в бедна на кислород среда като блата. Може да бъде произвеждан и индустриално.

Газът присъства в планетите-газови гиганти на Слънчевата система, но при тях той не е от биологично естество.

Фосфинът, едно изключително отровно вещество, добре се вписва в адската атмосфера на втората най-близко до Слънцето планета. Тя е съставена от токсична смес на въглероден диоксид и сярна киселина. Температурата на повърхността на Вечерницата е 470 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

Космическите сонди, които досега са кацали на планетата, са оцелявали само минути, преди да се разрушат.

Но именно в тази гъста пелена от силно киселинни облаци, обгръщащи планетата до 60 километра височина, екипът на проф. Джейн Грийвс от университета в Кардиф, Великобритания, предполага, че присъстват молекули на фосфин.

Ако неговият източник е биологична форма на живот, той трябва да е с малки размери, за да може да се издигне и да се рее на няколко десетки километра в облаците, където температурата е поносима - около 30 градуса.

Джейн Грийвс изтъква, че присъствието на фосфина не е сигурно доказателство за съществуването на извънземен живот. Възможно е той да е плод на аномална и неизяснена химия.

"През цялата си кариера се интересувах от търсенето на живот на друго място във Вселената, така че просто съм смаян, че това дори е възможно", казва проф. Грийвс пред ББС.

Д-р Уилям Бейнс, биохимик от Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ, е изучавал различните комбинации от различни съединения, които се очаква да бъдат намерени на Венера. Като член на екипа е изследвал дали вулканите, мълниите и дори метеоритите могат да изиграят роля за създаването на фосфин - и всички химически реакции, които той е изследвал, са 10 000 пъти по-слаби, за да произведат количеството фосфин, което е било наблюдавано.

За да оцелеят в сярната киселина, смята Бейнс, венерианските микроби във въздуха или ще трябва да използват някаква неизвестна, коренно различна биохимия, или да развият своеобразна броня.

"По принцип един по-обичащ водата живот може да се скрие в някаква защитна обвивка от капчици сярна киселина", каза той пред ББС. "Говорим за бактерии, които се заобикалят от нещо по-твърдо от тефлона и се затварят напълно. Но тогава как се хранят? Как обменят газове? Това е истински парадокс."

Съобщението бе посрещнато с голям ентусиазъм от учените, но и с доста скептицизъм. Екипът категорично не твърди, че е намерил живот на Венера, а само че идеята трябва да бъде допълнително проучена, тъй като може да има все още необяснени геоложки или абиотични химически пътища към получаването на фосфина.

Колин Уилсън от "Оксфорд" е работил по сондата на Европейската космическа агенция (ESA) "Венера експрес" и е водеща фигура в разработването на нова концепция за мисия, наречена EnVision. Според него новите данни ще стимулират нова вълна от изследвания на планетата.

"Това е наистина вълнуващо и ще доведе до нови открития - дори ако първоначалното откриване на фосфин се окаже погрешна интерпретация на данните, което не мисля, че ще бъде. Мисля, че животът в облаците на Венера днес е толкова малко вероятен и ще намерим други химически пътища за създаване на фосфин в атмосферата - но при това търсене ще открием много интересни неща за Венера", каза той пред ББС.

Астробиологът Люис Дартнел от Университета в Уестминстър е също толкова предпазлив. Той смята, че Марс или спътниците на Юпитер и Сатурн са по-добър залог за намиране на живот.

"Ако животът може да оцелее в горните облачни палуби на Венера - това ще бъде изключително, защото това означава, че може би животът е много разпространен в нашата галактика като цяло. Може би животът не се нуждае от много подобни на Земята планети и би могъл да оцелее на други, адски горещи, подобни на Венера планети из Млечния път", коментира той.

Американската космическа агенция НАСА поиска наскоро учени да изпратят проекти за потенциална мисия до Венера след 2030 г. Една конкретна концепция предлага аеробот или инструментален балон, който да пътува през облаците на Венера.

"Руснаците направиха това с балона си Vega през 1985 г.", казва проф. Сара Сийгър от MIT. "Той беше покрит с тефлон, за да го предпази от сярна киселина, и плаваше наоколо за няколко дни, правейки измервания. Определено бихме могли да направим някои измервания на място. Можем да концентрираме капчиците и да измерим техните свойства. Можем дори да изпратим микроскоп и да се опитаме да търсим самия живот."

Администраторът на НАСА Джим Брайдънстайн нарече в "Туитър" новите открития "най-значимото развитие досега в изграждането на аргумента за живот извън Земята".

"Време е да приоритизираме Венера", написа Брайдънстайн.

mediapool.bg