"Предай валутата“. Руските власти натискат големите компании да продават долари, за да спасят рублата

Руските власти отново се обръщат към големи компании с приходи в чуждестранна валута за помощ, за да забавят падането на рублата, която наскоро достигна най-ниското си ниво от март 2022 г.

След като доларът отново се повиши над 100 рубли, служители от Министерството на финансите и Централната банка поискаха от износителите да увеличат продажбите на чуждестранна валута на пазара, казаха двама източника от големи руски банки пред Ройтерс.

Според тях "обаждането" до износителите вероятно е станало в края на миналата седмица. Преговорите са протекли в духа на "граждани, предайте валутата си“, каза един от източниците на агенцията.

Очевидно износителите отново са излезли на пазара в понеделник, отбелязва професорът от Висшето училище по икономика Евгений Коган. Сутринта курсът на долара скочи над 102 рубли, а през втората половина на търговията започна рязък спад и загуби почти 4 рубли.

По същество валутният пазар беше прехвърлен на „ръчно управление“, смята Коган. Централната банка извърши интервенции, най-вероятно "чрез ръцете на износителите“, за да "смекчи нестабилността“.

Големи обеми валута бяха пуснати в продажба в понеделник следобед и ако ситуацията се повтори във вторник, рублата може отново да се засили в края на деня, казва анализаторът на Промсвязбанк Евгений Локтюхов. Към 12.34 ч. московско време доларът на Московската борса се търгува за 99,42 рубли (+0,12%), а еврото - за 105,44 рубли (+0,65%), въпреки че сутринта курсовете скочиха съответно до 100,9 и 106,64 рубли.

Още през август правителството и Централната банка се обърнаха към основните доставчици на чуждестранна валута за Русия - най-големите износители на нефт, газ, зърно и торове - с искане да увеличат продажбите на пазара и да внесат в страната валутните си приходи, трупани в чуждестранни сметки.

Според изчисления на Bloomberg това са най-малко 80 милиарда долара - сумата, която се озова в офшорни сметки за стоки, изнесени от Русия през първата година на войната. Властите заплашиха онези, които не са съгласни с въвеждането на строг валутен контрол и задължителната продажба на почти цялата експортна валута (до 90%), както и с ограничения върху изтеглянето на капитал, включително в рубли.

Убеждаването обаче имаше само краткосрочен ефект: доларът поевтиня до 92 рубли до средата на септември, след което курсът отново се повиши. Проблемите с рублата са системни: предлагането на валута на пазара не покрива търсенето и този дисбаланс все още не е премахнат, въпреки факта, че приходите от износ трябва да растат заедно с цените на петрола, отбелязва анализаторът на Finam Александър Потавин.

Освен това рублата стана заложник на мерките, които нашите власти излюпват през последната година и половина, а именно отказът да се извършват плащания в „неприятелски“ валути и преминаването към рубли, продължава експертът. По данни на централната банка повече от 40% от руския износ се плаща в рубли и не внася чуждестранна валута в икономиката.

В резултат на това властите могат да прибягнат до валутен контрол, не изключва Потавин: „Слабостта на рублата не може да бъде спряна само с повишаване на курса, тъй като страната е в условия на външна изолация и изолация от световните капиталови пазари.“

mediapool.bg