Власт, улица, хайдуци

Изстъпленията на Волен Сидеров и неговата шайка в изборно време, и то по театралната улица на България, каквато се явява ул. "Раковски”, са показателни най-малкото за две неща.

1. Докъде можем да изпаднем като общество – не само в политически, но и в медицински смисъл.

2. Какво ще продължи да се случва, ако нищо от онова, което отдавна трябваше да се случи, не получава законов завършек и си остава един позорен спектакъл.

Започвам с второто. Защото е нещо конкретно и ни препраща не към създаването на българската държавност или към особеностите на народостния ни дух, по които всеки има размисли, а към съвсем скорошни събития от втората половина на 2013 г.

Спомняте ли си за прословутата "маса на Сидеров”, с която гавазите му показно го захлупваха от всенародната любов? Ако някой е забравил тези събития, струва си да освежим спомена за тях.

Въпросната пластмасова маса беше един от символите на "маската Орешарски” (представяна на обществото като управление), когато заради едното крепене на правителството Сидеров си въобрази, че може да върши каквото му скимне. И през юли 2013 г. дори тръгна да вилнее вечерно време с депутати от "Атака” и мутрите си по столичните улици, твърдейки, че има право като депутат да спира "съмнителни лица” и да изисква личните им карти с оглед на евентуално задържане. Позорът бе пълен.

Тогава управляващото мнозинство – БСП и ДПС – гузно мълчеше. Нека сега го отрекат. А главният прокурор Цацаров също мълчеше невъзмутимо, макар и сезиран от медии, граждани и от ДСБ като политическа сила. Никакъв отговор. Единствено заместник-главният прокурор Борислав Сарафов заяви, че имал реакция по случващото се, но само като гражданин, не като прокурор.

Така се стигна до началото на 2014 г., когато наново развилнелият се Сидеров в самолета София-Варна се нахвърли върху френска дипломатка и посегна на полицай, а сетне прокле трижди медиите.

И оттогава – в промеждутъците между парламентарните и местни избори – продължават игрите с имунитета на Сидеров, който след нови улични безумия се самообяви и за "хайдутин”.

Изглежда, че вървим към развръзката на цялата тази „атакистка сапунка” – пред руски знамена и георгиевски транспарант "хайдут Сидеров” обяви "народна революция”, която щяла да бори „диктатурата” в страната, както той я бори от 1973 г. Интересно ще има ли становище на прокуратурата – след акциите пред "клекшопа” и в НАТФИЗ – и по заплахите за "курс на въоръжена борба” в страната?

Всички тези простотии обаче не будят смях. Защото вместо да хванат гората, хайдуците на Сидеров ще продължат да вилнеят из центъра на София и да застрашават сигурността на гражданите, докато не се вземат строги мерки. И то в следните три насоки:

1. Медицински мерки. Снемането на имунитетите на Сидеров и Чуколов, както и съответните съдебни постановления срещу тях, е наложително да са съпътствани от психиатрична и токсилогична експертиза. Тя трябва да изясни дали депутатът Сидеров случайно не се мисли за някой друг – за Наполеон, за злото джудже от приказките на братя Грим и т. н.

Дали от своя страна депутатът Чуколов не страда от натрапчива самоидентификация с Белия лъв или пък вечерните им разходки с г-н Сидеров не отключват у него такива психосоматични смущения, в следствие на които субектът смята, че е атакуван от паяци, налазван от влечуги, в резултат на което започва да се държи крайно агресивно, да буйства и т. н.

Едва когато разполагаме с клинична картина за състоянието на тези двама народни представители, обществото ще може да си даде отговор на проблема с тяхната "локална девиантност”. Съгласете се, че е странно как двама български депутати, озовавайки се вечер след вечер на кръстовището на улиците "Раковски” и "Стефан Караджа”, ненадейно изпадат в "обсесивно хайдутство”, което тутакси се предава и на съпровождащите ги лица.

Причините за тази обсесивност могат да са всякакви – да се съдържат в детството им или в напрегнатия им живот като политици, който по неведоми за нас обстоятелства отключва девиантно поведение след досег със сенките на двама видни възрожденци (Георги Сава Раковски и Стефан Караджа).

Ако медицински се докаже, че господата Сидеров и Чуколов тъкмо на това кръстовище чуват гласове, виждат развети байраци или пък смятат, че са атакувани от вражески орди, тогава е повече от ясно, че би било силно непрепоръчително те да се движат по съответните улици и че ще е най-добре да бъдат въдворени в институция, в която за тях, респективно за техните обсесивни спътници, да могат да се полагат специализирани грижи.

2. Териториално-организационни мерки. Агресивното "хайдутство” на "Атака” също предполага някои ответни мерки, като се започне от освобождаването на центъра на София от нейната централа и телевизия. Кое точно в репертоара на Софийската опера и балет (и примерно представления като "Атила”, "Самсон и Далила” и т. н.) прави неминуемо съседството с Волен Сидеров, Чуколов и гологлавите им охранители? Или пък в дейността на Столичната библиотека (и на нейния детски отдел!), съвместени с телевизия "Алфа”, където се подвизават същите субекти?

Не е ли далеч по-разумно държавните институции да предоставят на парламентарно представената партия "Атака” помещения някъде другаде – на 4-ти километър, в Курило или в краен случай в близост до "Пирогов”, където те и без това се озовават често нощем и откъдето по-лесно ще могат да следят здравословното състояние на Волен Сидеров?

Едно такова предислоциране на "Атака” и "Алфа” със сигурност ще подпомогне и грижите за здравето на доста от техните привърженици, които, както се видя на последния митинг пред парламента, се нуждаят от това. Не е смешно. Хората със сходни проблеми във всяка една страна са около 3% , а в България стана така, че те са се трансформирали в политическа сила или пък тя се е свела до тях.

В този смисъл и част от субсидията за партия "Атака” е редно да се взима не пряко от държавния бюджет, а от бюджета на Здравната каса (НЗОК). И още нещо: може би е добре (в името на общественото спокойствие) улиците, до които се намират клубовете на "Атака” , да не носят имена на войводи, а най-вече на руски дейци, което вероятно ще подейства успокояващо на атакистите. И те ще могат да си пеят на воля музика от съветски филми, полезна за тяхното душевно равновесие.

3. Политически мерки. Цялата тази атакистка комедия е крайно време да приключи.

Да, избирателите имат право да гласуват за когото си искат, това е тяхно суверенно право и аз съм последният човек, който ще им го оспори.

Да, всяка страна се нуждае от разнородна опозиция, но проблемът е, че една шепа депутати-атакисти започват системно да бъркат асфалтираната територия на улицата с политическото поле, а аргументацията в парламента – с уличните сблъсъци.

Мотивациите им могат да са най-различни. Може да става дума за лична обремененост или токсикологични проблеми. Но е възможно зад всичко това да се крие и целенасочен план, опиращ се на известното правило на д-р Гьобелс от 1931 г.: "Който може да завладее улицата, завладява и държавата”. Добре знаем какво се случва само две години по-късно.

Ето защо този път съдебната система не бива да си прави оглушки, а трябва да си свърши работата. Иначе има риск на гражданите да им писне и те да излязат на улицата, а тогава ни чакат размирици.

А що се отнася до самия Волен Сидеров, то той, в лично качество (след като слезе от политическата сцена), най-вероятно ще остане в аналите като някакъв политически Торбалан.

Нищо чудно след години улични търговци по площад "Славейков” и "Раковски” да пуснат в продажба малка пластмасова фигурка с побелели коси и сгърчено в сърдита гримаса лице, която майките да купуват за вразумяване на злояди и непослушни дечица. Знаете този изпитан от памтивека трик: "Яж, мами, че ще дойде черният чичко с белите коси…” Или пък: "Да си дойдеш навреме от училище и да не скиташ по улиците, че белокосият бродник ще те срещне…”.

Понякога тези номера помагат. Ала както е тръгнал "хайдушкият проект” на "Атака”, склонен съм да допусна, че находчиви производители на играчки ще добавят към сърдитата черна фигурка с бели коси и малки фигури на „хайдуци” с бръснати глави и черни тениски.

Бизнесът с отрицателни герои заема важна ниша в пазара на детски играчки, защото тяхното присъствие има педагогическа функция.

Това е разбираемо.

Неразбираемо е друго. Защо продължаваме да си губим времето с щуротии и улични геройства на "хайдуци”. И по каква причина вече десета година си играем на шикалки.

mediapool.bg