Бизнес | Съб, 27 Апр 2024г. 21:03ч. | Турция иска продължаване на сътрудничеството на БОТАШ с "Булгаргаз"
През последните 20 години подкрепата за популистките партии в Европа се е увеличила повече от три пъти, което им е осигурило достатъчно гласове, за да настанят лидерите си на правителствени постове в 11 държави и да предизвикат установения политически ред на континента. Това са част от изводите от изследване на лондонското издание "Гардиън", проведено в сътрудничество с повече от 30 видни политолози от Европа и извън континента.
Анализът, публикуван в “Дневник” обхваща 31 европейски държави и описва стабилния възход в подкрепата за европейски популистки партии, особено за десни такива, при представянето им на национални избори в продължение на две десетилетия.
От изследването се вижда, че в България делът на гласовете за популисти рязко се увеличава през 2001 г., когато Национално движение "Симеон Втори" спечели 42.74% броени месеци след основаването си. На същите избори само заради името на бившия монарх се появиха две формации, които в крайна сметка събраха още четвърт милион гласа, но и така отнеха възможността на Симеон Сакскобургготски да има мнозинство в парламента. Едната от тях - Коалиция "Симеон II", премина прага за разпределяне на депутатите (с 3.44% от гласовете), а втората - Национално обединение за цар Симеон Втори, бе с 1.7%, или най-добър резултат за останалите извън парламента.
През 2001 г. България реално постига най-високият в разглежданите европейски страни резултат на партии, определяни като популистки. На следващата година се наблюдава успоредно увеличение на одобрението за популисти в още няколко държави. След известен спад възход в България отново има през 2009 г., след което намаление не се наблюдава в следващите вече почти 10 години.
Според проучването популизмът изживява постоянен възход поне от 1998 г. насам. Преди 20 години популистките партии са били като цяло маргинална сила и са получавали едва 7% от гласовете на континента. На най-скорошните национални избори обаче един от всеки четири гласа е бил за популистка партия.
Докато през 1998 г. само две малки европейски страни – Швейцария и Словакия – са имали популисти в правителствата си, две десетилетия по-късно още девет имат такива представители, а европейците, гласуващи за популистки партии на национални избори, са се увеличили от 7 до над 25 на сто през разглеждания период. Броят на хората, управлявани от правителство с поне един популист в кабинета, се е увеличил от 12.5 милиона до 170 милиона, като причините са различни – от рецесията и миграцията до социалните медии и глобализацията.
"Не толкова отдавна популизмът бе феномен от политическата периферия", коментира Матейс Рудейн, ръководител на проекта и политически социолог от Университета в Амстердам. "Днес той става все по-обичаен: някои от най-скорошните политически събития, като референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп, не могат да бъдат разбрани, без да се вземе предвид възходът на популизма".
Според поддръжниците му това явление защитава обикновения човек от частните интереси и следователно е жизненоважна сила във всяка демокрация. Критиците му обаче са на мнение, че популистите на власт често подкопават демократичните норми, било то като отслабват медиите и съдебната система или като погазват правата на малцинствата.
Проучването идва шест месеца преди изборите за Европейски парламент, на които според някои прогнози в институцията може да влязат по-голям от когато и да било брой десни популисти.
Картата към проучването показва как популизмът е "проблеснал" на континента в края на 90-те години, преди реално да нахлуе в Източна Европа през първото десетилетие на XXI век. Той се разпространява на север веднага след финансовата криза, след което през последните три години постигна значителни пробиви във влиятелните държави от Западна Европа.
Популизмът в Европа реално датира от няколко десетилетия. Крайнодясната Австрийска партия на свободата бе основана още през 1956 г. от бивш нацист и за пръв път спечели повече от 20% на изборите през 1994 г. Сега тя е част от управляващата коалиция във Виена и контролира няколко ключови министерства.
Популистките партии се радваха на успех в Норвегия, Швейцария и Италия през 90-те години, но едва след началото на настоящия век популистките идеи и депутати започнаха да се разпространяват от Холандия през Франция и Унгария до Полша.
Оттогава антисистемният популизъм започна да се разраства особено силно след финансовата криза през 2008 г. и бежанската вълна през 2015 г. На последователни избори в Гърция обявилата се срещу икономиите крайно лява коалиция "Сириза" спечели 27% и 36%, а Марин льо Пен стана вторият член на семейството си, достигнал балотаж на президентските избори във Франция.
Антиимигрантската "Алтернатива за Германия" стана първата крайнодясна партия от Втората световна война досега, успяла да влезе във всички германски провинциални парламенти и разполага с повече от 90 места в Бундестага. В Италия крайнодясната "Лига" и лявото Движение "Пет звезди" спечелиха заедно почти 50% от гласовете. "Фидес" се завърна в Унгария с 48%, а крайнодясната "Шведски демократи" достигна 17.5 на сто.
Проучването показва, че левите популисти с троцкистки идеи, които в Европа са далеч не толкова успешни, колкото консерваторите, са започнали да увеличават подкрепата си на национални избори, като пример за това са "Подемос" в Испания и "Непокорна Франция".
"Има три основни причини за бързия възход на популизма в Европа", коментира Кас Муде, преподавател по международни отношения в Университета в Джорджия. "Голямата рецесия, която създаде няколко силни леви популистки партии на юг, т.нар. бежанска криза, която бе катализатор за десните популисти, и накрая трансформацията от непопулистки партии в популистки – особено "Фидес" и "Право и справедливост" (в Полша)".
Клаудиа Алвареш, доцент в Университета "Лузофона" в Лисабон, която не е участвала в проекта на "Гардиън", казва: "Успехът на подобни политици е силно свързан с тяхната възможност да убедят привържениците си, че не принадлежат към традиционната политическа система". По думите ѝ и социалните медии са имали роля за възхода на популизма: "Гневът, който политиците популисти успяват да канализират, се разпалва от публикации в социалните медии, защото това пространство в интернет е много податливо на лесното разпространение на емоции".
Според Кас Муде "в краткосрочен план популистките партии вероятно ще останат приблизително толкова силни, въпреки че ще са още по-явно радикално десни и ще продължи да има значителни регионални и национални разлики". По думите му "основният въпрос е как непопулистките партии отговарят" на предизвикателството.
mediapool.bg
