Настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра Иван Гешев за главен прокурор. Най-вероятно същият състав ще го освободи от този пост. Следва ли обаче дискредитираните в очите на обществото, видимо изпълняващи политически поръчки сегашни членове на ВСС, чийто мандат изтече отдавна, да изберат следващия главен прокурор?
Досега главният прокурор Иван Гешев не виждаше проблем с изтеклия мандат на ВСС, но започналата процедура за уволнението му го накара да размисли. Той изведнъж започна да твърди, че ВСС е нелегитимен орган, защото мандатът му е изтекъл.
Изтичането на мандата на ВСС обаче не възпираше досега кадровият орган на съдебната система да работи на пълни обороти при назначаването на административни ръководители. Някои от тях на много високи позиции в система.
През последните седем месеца, в които работи с изтекъл мандат, Съдийската и Прокурорската колегии на кадровия орган на съдебната система са провели общо 42 процедури за назначаване на административни ръководители на съдилища и прокуратури, сочи ново изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Сред тях попадат и такива за ключови структури на съдебната система като Софийския районен съд (СРС), който е най-големият съд в страната, Административен съд-София град (АССГ) – най-големият административен съд, и Националната следствена служба (НСлС).
Макар и традиционно решенията за избор на шефовете в система да се вземат с голямо мнозинство и малко приказки, все пак има и някои изключения. Когато във ВСС се провеждат по-обширни обсъждания за някои назначения, започват да се събуждат съмненията относно предрешеността на процедурите. Това повдига въпроса дали всички от членовете на ВСС решават самостоятелно кой кандидат да подкрепят.
В анализа си БИПИ поставя акцент върху три основни проблема, които експертите са идентифицирали при проучването на проведените от колегиите на ВСС конкурси за ръководни длъжности в съдебната система. Това са пренебрегването на изразената от съдиите от съответния съд подкрепа към конкретни кандидати за председатели; наличието на сериозни съмнения относно етичните качества на някои от избраните кандидати за ръководни постове, както и явлението "съдебна номенклатура" – създаването на вечни началници сред магистратите, които използват лидерските постове за кариерно израстване, заобикаляйки редовните конкурси за повишаване в длъжност.
Какви административни ръководители назначава ВСС?
Примери и за трите има в изобилие в цялата дейност на ВСС по избиране на ръководители в съдебната система. От последните месеци, в които ВСС работи с изтекъл мандат, се набиват на очи процедурите за избор на шефове на столичния административен съд (АССГ), Окръжен съд-Русе и Окръжна прокуратура-Габрово.
За административен ръководител на АССГ Съдийската колегия избра Добромир Андреев, след като месеци преди изслушването на кандидатите двама от съдиите в АССГ публично го обвиниха в опит за натиск по конкретно дело. Името на Андреев бе публично известно още от 2009 г., когато избухна скандала със сочения за лобист в съдебната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния. Двамата са провели общо 33 разговора в рамките на един месец, а тогавашният ВСС се задоволи с това да му обърне внимание, че следва да подобри хигиената на контактите си.
Постът административен ръководител на Окръжен съд-Русе бе зает от Николина Чокоева при шестата поредна процедура за избор на шеф на съда, след като предходните пет се провалиха. Съдия Чокоева бе предпочетена от Съдийската колегия, след като получи подкрепата на шефа на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. Тя бе избрана, въпреки че болшинството от съдиите (9 от общо 17) в Окръжен съд-Русе бяха изразили подкрепа за претендента ѝ – съдия Аглика Гавраилова, а само двама за Чокоева.
Окръжна прокуратура-Габрово се сдоби с районен прокурор за ръководител, като де факто така той получи възможността да заеме поста окръжен прокурор без да е спечелил конкурс за повишаване в длъжност. Както отбелязват от БИПИ, кариерното израстване на Тихомир Петков "буди респект". До 2020 г. той е бил районен прокурор на Севлиево. От януари 2021 г. е назначен в районната прокуратура в Габрово, а веднага след това (само 4 дни след назначението), става зам.-районен прокурор на Габрово. В края на 2021 г. оглавява временно Районна прокуратура-Габрово, а през февруари 2022 г. става титуляр на поста административен ръководител на същата прокуратура. През ноември Прокурорската колегия го избира за окръжен прокурор на Габрово.
В нито един от изброените конкурси членовете на ВСС не дават убедителни аргументи за наличието на високи професионални качества у избраните административни ръководители, които ги правят подходящи да заемат тези постове. Това ни връща към проблема за негативния подбор в съдебната система и обстоятелството, че е очевидно, че настоящите членове на ВСС от години провеждат такъв. В контекста на започналата процедура за освобождаване от длъжност на главния прокурор, се поставя въпросът докъде е позволено и редно да стигне ВСС.
Трябва ли този ВСС да освобождава и назначава главен прокурор?
Последните законови промени предвидиха, че в 14-дневен срок от влизането им в сила Народното събрание и органите на съдебната власт да започнат процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет. Процедурата може да отнеме и няколко месеца.
Освен това е възможно, макар и слабо вероятно, ако не се конституира нов Висш съдебен съвет в обозримо бъдеще, да се стигне до избор на нов главен прокурор от този ВСС, както отбеляза в петък пред БНР Димитър Марков, ръководител на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Според него настоящият ВСС няма моралната легитимност да освободи главния прокурор и да избере нов.
Освобождаването на сегашния главен прокурор и избирането на нов все пак не са едно и също. На потенциалното решение на настоящите членове на ВСС за освобождаването на Иван Гешев би могло да се погледне като поправяне на собствената им грешка да го изберат (при това двукратна грешка, като се има предвид, че мнозинството в съвета прегласува решението си за избора на Гешев, след като то бе върнато от президента Радев). Дори и Конституционният съд след това да постанови, че щом е с изтекъл мандат, настоящият състав на ВСС няма право да освобождава главния прокурор, то следващият състав на кадровия орган би могъл да санира решението за освобождаване на Гешев като го прегласува.
Не така стоят нещата с избирането на следващия главен прокурор. Самото му избиране от напълно изчерпания откъм обществено доверие настоящ състав на ВСС, който през целия си мандат и още по-активно през седемте месеца след изтичането му провежда негативен подбор по отношение на ръководителите на структурите на съдебната система, би породило съмнения в подбудите, мотивирали вота му.
Поради това дори и КС да излезе с решение, че е правно допустимо, не бива да се допуска сегашният ВСС да избере и следващия главен прокурор.
mediapool.bg