Най-голямата опозиционна партия в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ призова за предсрочни избори и се обяви за гарант, че българите няма да бъдат включени в конституцията.
По-рано от партията, която залага на силна антибългарска кампания, обявиха, че лидерът й Християн Мицкоски е готова да напусне политиката, ако се съберат нужните 80 депутати (две трети мнозинство) за промяна на конституцията.
"Димитър Ковачевски (премиер и лидер на СДСМ – бел. ред.) отказа предложението на ВМРО-ДПМНЕ, защото знае, че няма достатъчно депутати за промяна на конституцията. Ковачевски да не се страхува. Нека на първата следваща сесия да постави на дневен ред в парламента промените в Конституцията, за да се изправи пред реалността, че няма депутати, които да променят основния закон“, посочиха от ВМРО-ДПМНЕ, цитирани от българската агенция "Фокус".
"Няма да има конституционни промени, а депутатите от ВМРО-ДПМНЕ са гарант за това, сплашването и заплахите на СДСМ няма да успеят. Нека Димитър Ковачевски събере смелост и се изправи пред гражданите на предсрочни парламентарни избори“, се казва в съобщението на партията.
Това е най-важното условие за реалното започване на преговори на Скопие за членство в ЕС, но заради съпротивата на опозиционната партия засега не се вижда как може да се реализира.
Страстите в Скопие се повишиха и след като общата историческа комисия излезе с препоръки до двете правителства, които изясниха въпросите около цар Самуил, Свети Кирил и Методий и други личности. Освен това препоръчва на двете правителства промени в учебниците и общи чествания на исторически личности.
Това съгласие е било постигнато през 2019 година, но едва сега се обявява публично от македонска страна.
Историкът Тодор Чепореганов отправи обвинения към историците от македонска страна, че с подобни решения правят грешни стъпки, които могат да повлияят негативно на колективната памет на македонския народ.
С подобна нагласа е и академик Катица Кюлавкова, която също със статус във "Фейсбук“ посочи, че тези решения поставят под въпрос македонската идентичност.
Университетският професор Тони Десковски, от друга страна, оценява, че е направена добра стъпка с тези препоръки, заявявайки, че "приемането на първата група заключения и препоръки е добра стъпка напред".
Управляващите защитиха препоръките. Според СДС в тях "няма нищо спорно, нито пък скрито и с тях се отхвърлят всички твърдения на ВМРО-ДПМНЕ, че ще има история по български".
Според партията Демократичен съюз, която е част от правителствената коалиция, препоръките на съвместната комисия са напълно неприемливи и правителството не трябва да ги приема.
Председателят на партията Павле Траянов каза, че това е процес на отрязване на македонските корени чрез смесената комисия, с което пък се отварял процес на побългаряване на Македония.
Траянов смята, че комисията трябва да преразгледа заключението си, а нейните членове, македонските историци, да се оттеглят, "ако не издържат на натиска, и да дадат шанс и възможност на историци, които познават историята и могат да представят факти и доказателства, които ще дадат различна светлина на всички тези неща", съобщи БТА.
Българският историк Наум Кайчев, който е част от комисията, коментира от своя страна пред бТВ, че препоръките са били договорени още през 2019 година.
"След 2019 има застой и незадоволителна работа на комисията. Няма да има нищо по мед и масло оттук нататък", посочи той.
Препоръките трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.
Съгласно протокола, подписан на 17 юли в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска, комисията трябва да постигне напредък и да започне да заседава по-често.
Комисията бе формирана съгласно договора за добросъседство от 2017 година, но не постигна очакваните резултати и години наред работата ѝ буксува.
mediapool.bg