Кламер БГ - Новини: Нито един българин не попадна в ръководството на Европарламента

Нито един българин не попадна в ръководството на Европарламента

България

|
Четв, 04 Юли 2019г. 16:07ч.
Нито един българин не попадна в ръководството на Европарламента

Разпределението на постове в Европейския парламент продължава. Късно вечерта в сряда станаха ясни новите 14 заместник-председатели на Европейския парламент, а в четвъртък и петимата квестори.

За разлика от миналия Европейски парламент, в който Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) беше квестор, сега няма нито един българин на ръководен пост.

Освен това евродепутатите определиха и числения състав на 20-те парламентарни комисии и двете подкомисии. Техният състав беше потвърден от политическите групи по-късно същия ден. Страната ни няма да има свой представител в ключовата Комисия по земеделие и развитие на селските райони, но за това пък ще има по двама българи в Комисията по култура и образование – Андрей Слабаков и Асим Адемов.

Ето и в кои комисии попаднаха българските евродепутати:

Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) е член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и заместник член на две комисии. Едната е Комисията по международна търговия, а другата е подкомисията по правата на човека.

Асим Адемов (ГЕРБ/ЕНП) е член на Комисия по култура и образование и заместник член в Комисията по земеделие и развитие на селските въпроси.

Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) е член на Комисия по регионално развитие и заместник член в две комисии. Едната е Комисията по бюджетен контрол, а другата е Комисията по транспорт и туризъм.

Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) е член на две комисии. Едната е Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, а другата е Комисията по петиции. Той е и заместник член на Комисията по правни въпроси.

Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП) е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и заместник член на Комисията по икономически и парични въпроси.

Александър Йорданов (СДС/ЕНП) е член на Комисията по външни работи и заместник член в две комисии. Едната е Комисията по заетост и социални въпроси, а другата е Комисията по конституционни въпроси.

Радан Кънев (ДСБ/ЕНП) е член на две комисии. Едната е Комисията по заетост и социални въпроси, а другата е Комисията по петиции. Той е и заместник член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Сергей Станишев (БСП/СД), чието име се завъртя за председател на Европейския парламент, но той обяви, че се отказва от номинацията, ще работи като член на Комисията по външни работи. Лидерът на европейските социалисти е и заместник член на Комисията по икономически и парични въпроси.

Елена Йончева (БСП/СД) ще участва в работата на две комисии. Тя е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на подкомисия по сигурност и отбрана. Йончева е и заместник-член на Комисията по външни работи.

Иво Христов (БСП/С&Д) е член на Комисия по промишленост, изследвания и енергетика и заместник член на две комисии. Едната е Комисията по земеделие и развитие на селските райони, а другата е Комисия по рибно стопанство.

Петър Витанов (БСП/С&Д) е член на важната за българските превозвачи Комисия по транспорт и туризъм.

Цветелина Пенкова (БСП/С&Д) ще работи в две комисии. Едната е Комисията по бюджетен контрол, а другата е Комисията по регионално развитие.

Илхан Кючюк (ДПС/Обнови Европа) е член на Комисията по външни работи и заместник член на Комисията по транспорт и туризъм.

Искра Михайлова (ДПС/Обнови Европа), която в миналия Европарламент беше председател на Комисията по регионална политика, сега е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и заместник член на Комисията по развитие.

Атидже Алиева-Вели (ДПС/Обнови Европа) е член на Комисията по заетост и социални въпроси и заместник-член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони.

Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР) е член на Комисията по правни въпроси и заместник член на две комисии. Едната е Комисията по външни работи, а другата е Комисията по транспорт и туризъм.

Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР) е член на Комисията по култура и образование и заместник член на две комисии. Едната е Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, а другата е Комисията по петиции.

Според Правилника за дейността на Европейския парламент съставът на неговите комисии и подкомисии трябва, доколкото е възможно, да отразява състава на ЕП. Пропорционалното разпределение на местата в дадена комисия между политическите групи трябва да бъде най-близкото съответно цяло число, като Председателският съвет (т.е. председателя на ЕП и лидерите на политическите групи), отговаря за разрешаването на спорове сред групите свързани с пропорционалната тежест. Политическите групи и независимите членове решават вътрешно кого да определят за всяка комисия и подкомисия. Размяната на места между групи не е позволена.

Предстои парламентарните комисии самостоятелно да определят своите председатели.

Новите 14 заместник-председатели на ЕП

В сряда бяха избрани всички 14 заместник-председатели на Европейския парламент. Това стана на три тура. Техният мандат ще е две години. Малко преди това за председател на ЕП беше избран италианеца Давид Сасоли от групата на "Социалистите и демократите".

Единадесет заместник-председатели бяха избрани на първи тур, двама на втори и последният с относително мнозинство при третия опит.

Новите заместник-председатели са от шест политически групи и десет държави членки.

Това са, по реда на избирането им:

1. Марейд Макгинес (EНП, Ирландия)

2. Педру Силва Перейра (С&Д, Португалия)

3. Райнер Виланд (ЕНП, Германия)

4. Катарина Барли (С&Д, Германия)

5. Отмар Карас (ЕНП, Австрия)

6. Ева Божена Копач (ЕНП, Полша)

7. Клара Добрев (С&Д, Унгария)

8. Дита ХАРАНЗОВА (Обнови Европа, Чехия)

9. Никола Беер (Обнови Европа, Германия)

10. Ливия ЯРОКА (ЕНП, Унгария)

11. Хейди Хаутала (Зелените/ЕСА, Финландия)

12. Марсел Колайа (Зелените/ЕСА, Чехия)

13. Димитриос Пападимулис (Европейска обединена левица, Гърция)

14. Фабио Масимо Касталдо (Независим, Италия)

Кандидатурите на заместник-председателите бяха издигнати при същите условия както за председател.

14-те заместници се избират с една единствена бюлетина от абсолютно мнозинство от подадените гласове. Провежда се второ гласуване при същите условия, ако всички 14 длъжности не бъдат запълнени.

Може да бъде проведено и трето гласуване, ако все още има незаети длъжности, като на този етап е достатъчно да има относително мнозинство.

Старшинството на заместник-председателите се определя от поредността на тяхното избиране, а при равен брой гласове от тяхната възраст.

Заместник-председателите на ЕП могат да заместват председателя при необходимост, включително да ръководят пленарни заседания.

Петимата квестори

В четвъртък евродепутатите избраха и петимата квестори в Европейския парламент. Техният мандат също е две години и половина.

По старшинство това са:

1. Ан Сандер (ЕНП, Франция) - 407 гласа

2. Моника Беньова (С&Д, Словакия) - 391 гласа

3. Дейвид КАЗА (ЕНП, Малта) - 391 гласа

4. Жил Боайе (Обнови Европа, Франция) - 317 гласа

5. Карол КАРСКИ (ЕКР, Полша) - 261 гласа

Квесторите отговарят за административните въпроси, които пряко засягат членове на ЕП.

Председателят, заместник-председателите и квесторите съставляват Бюрото на Европейския парламент, което установява правилата за гладката работа на парламента.

Дейностите на Бюрото включват също така изготвянето на предварителния проектобюджет на ЕП и решенията относно административните, организационните и свързаните с персонала въпроси в ЕП.

Европейският парламент се състои от 751 членове, които бяха избрани в 28-те държави-членки на Европейския съюз на изборите през май. Техният мандат е 5 години. Петима от тях, въпреки че бяха избрани, не са се заклели като евродепутати. Сред тях са трима испанци, сред които лидера на Каталуния Карлес Пучдемон.

Най-младият евродепутат е 21-годишната Кира Мари Петер-Хансен от Дания, а най-възрастният е Силвио Берлускони от Италия (82 г.).

В новия ЕП има 40 процента жени. Това е най-високият процент на жени в ЕП от първите преки евроизбори преди 40 години. По това време ЕП имаше само 16 процента жени. Сега шест държави (Австрия, Словения, Латвия, Малта, Франция и Люксембург) изпращат по равен брой жени и мъже за евродепутати, а две страни (Швеция и Финландия) имат повече жени отколкото мъже в ЕП. Кипър не праща нито една жена. Най-близко до паритета са еколозите и либералите, а най-далеч са европейските консерватори и реформисти и ЕНП.

mediapool.bg