Бюджет 2022 ще е с дефицит от 5.9 млрд. лв. и нов дълг от 7.3 млрд. лв.

Бюджет 2022 ще бъде със заложен дефицит от 5.9 млрд. лв. или 4.1% от БВП заедно с мерките срещу пандемията от Covid-19, става ясно от представения в петък проект от финансовия министър Асен Василев. Новият държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 7.3 млрд. лв.

Добавена е обаче и допълнителна разпоредба, според която ще може да се тегли и допълнителен дълг извън въпросните 7.3 млрд. лв., стига той да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината (35.5 млрд. лв.).

"Това е бюджет, с който държавата не раздава пари на калпак, не раздава пари в чували, а инвестира", каза министър Василев.

Предвижда се въвеждането на безплатни детски градини от 1 април, което ще струва 85 млн. лв. Продължава се програмата, стартирана от ГЕРБ, за строеж на нови детски градини, като за целта са заложени 70 млн. лв. Повишават се и детските надбавки - от 40 лв. на 50 лв. за едно дете, от 90 лв. на 110 лв. за две деца. Вдига се и лимитът на дохода за получаване на помощта. Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се покачва от 650 лв. на 710 лв. от 1 април.

Също от 1 април минималната работна заплата ще се повиши от 650 лв. на 710 лв., а учителските заплати ще достигнат 125% от средната работна заплата за страната.

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица също се вдига от 12 лв. на 15 лв. от 1 април.

Максималният осигурителен доход се повишава от 3000 лв. на 3400 лв., обяви още финансовият министър Асен Василев. Той показа, че няма да се поддаде на натиска на ИТ сектора, който настоява работещите с високи заплати да продължат да не плащат осигуровки върху голяма част от заплатата си. Василев заяви, че заплатите в България трябва да са високи и не може ниското заплащане на труда да е основен стимул за привличане на чужди инвестиции. Същата политика отстояваше и бившият финансов министър Владислав Горанов, който твърдеше, че ниската цена на труда е провалила обществото.

За разлика от управлението на ГЕРБ обаче за първа година бюджетът на регионалното министерство ще е реален. То ще получи рекордните 2.56 млрд. лв. и с това става министерството с най-голям бюджет в държавата. На втора позиция е социалното министерство с близо 2.2 млрд. лв., а на трета - МВР с 2.06 млрд. лв.

Най-голям разход по традиция ще направи Националният осигурителен институт (НОИ) - 16.85 млрд. лв. На пръв поглед изглежда странно, че парите за пенсии като абсолютна сума намаляват - от 14.3 млрд. лв. на 14.2 млрд. лв., но това най-вероятно се дължи на счетоводния лупинг, който направи новата власт през декември, когато изхарчи част от миналогодишния излишък за добавките за пенсии през 2022 г.

На фона на резкия спад на капиталовите разходи (тоест на основните публични инвестиции) през 2021 г. до едва 3.7 млрд. лв., през 2022 г. е предвидено те сериозно да се увеличат до 8.2 млрд. лв., с което ще надминат нивото си от предкризисната 2019 г. (7.5 млрд. лв.).

Очакванията, записани в бюджета, са тази година държавата да събере с 4.1 млрд. лв. повече данъчно-осигурителни приходи в сравнение с 2021 г. Предвижда се отпадане на данъка върху лихвите по банковите влогове, а също и ограничаване на данък "уикенд", който не може да бъде премахнат заради еврозаконодателството. Съществени промени в данъците обаче няма да бъдат правени.

Асен Василев даде да се разбере, че твърдо ще отстоява политиката на всички предшестващи го финансови министри против диференцирането на ставката на ДДС. В средносрочната бюджетна рамка е предвидено връщане на ставката от 20% за всички стоки и услуги, за които тя бе свалена през 2020 г. на 9%. Така само туризмът ще остане с облагане от 9%. "Да се ползва ДДС за социална политика е изключително погрешно", обяви Василев. В това отношение вероятно ще се очертае сблъсък с някои от коалиционните партньори, например БСП, които настояват за нисък ДДС върху храни, лекарства и т. н., а също и за премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане.

Бюджетът е направен при прогноза за ръст на БВП от 4.8%, като брутният вътрешен продукт ще се повиши от 130 млрд. лв. през 2021 г. на 143 млрд. лв.

mediapool.bg