Българска изложба на най-старото европейско злато гостува на Виена

В Музея за история на изкуствата в австрийската столица Виена ще бъде открита изложбата "Първото злато. Ада тепе. Най-старото златно съкровище в Европа"в понеделник – 6 март.

Eкспонатите, представящи развитието в бронзовата епоха по нашите земи и включващи първите известни в Европа находки от ценни метали, са подбрани и курирани от Националния археологически институт с музей(НАИМ) при БАН, съобщават от научната академия.

Изложбата ще продължи до 25 юни и ще е център за международна научна конференция през юни. Инициативата е част от проекта "Златният път на Балканите през бронзовата епоха - Златото от Ада тепе, производство и разпространение" между НАИМ и Института за ориенталска и европейска археология към Австрийската академия на науките.

Гост на откриването в понеделник ще е и министърът на културата в служебното правителство Рашко Младенов. Той ще има среща и с федералния министър на изкуството, културата, защитата на конституцията и медиите на Австрия Томас Дрозда за обсъждане на приоритетите за българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Ада тепе се намира при днешния Крумовград и там е бил единственият известен в Европа рудник за добив на злато и благородни метали. Общо 333 находки са включени в изложбата, които датират от втората половина на 3-ото хилядолетие пр. н.е. до 13-ти век пр. н.е.

Сред експонатите са златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, сребърни украшения. Включени са и по-късни находки, показващи как се е използвало златото през вековете - например известната златна маска, открита от Георги Китов в могилата Светицата до Шипка, части от златния комплект накити от некропола при Свещари, както и пълния комплект накити от Рациария.

Хълмът Ада тепе, наричан Златният остров се определя от археолозите като най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години. В древността оттам са успявали да извличат до 90% от златното съдържание на скалите и количеството е било огромно. Като много други места в Родопите хълмът се е смятал за свещен. Според изследователите, цели фамилии са се занимавали със златодобив, а занаятът се е предавал по наследство в племето кикони.

Съвременните проучвания на местността започват преди 13 години и са подновени отново през 2010 г., когато се включват и австрийски учени.

mediapool.bg