ГЕРБ ще остави Комисията по досиетата в сегашния й вид и състав

Комисията по досиетата ще продължи да работи в сегашния си формат, а вероятно ще остане и в същия състав. За да стане възможно това, ще бъдат приети законови промени, които да позволят членовете й да имат право на три мандата, а не да бъдат ограничени до два, както е в момента, обясни заместник- председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов във вторник.

Той уточни, че комисията на Евтим Костадинов няма да бъде преобразувана в Институт по националната памет, както настояват от БСП, поне още 4-5 години, защото страната все още има необходимост от дейността й. След това може да се предприеме подобна стъпка.

Мандатът на сегашния състав на комисията изтече още през май миналата година, но процедурата за избор на нов бе блокирана след неуспешния опит на ГЕРБ да избере за неин председател вече бившия депутат Антон Тодоров. Оттогава темата е в застой, но Цветанов обеща да има яснота до два месеца.

Цветанов обясни, че има вариант комисията да продължи да работи в същия си състав, като само бъдат назначени хора на местата на напусналите Орхан Исмаилов, който бе от квотата на ГЕРБ, и Апостол Димитров от квотата на БСП.

Председателят на комисията Евтим Костадинов и заместникът му Екатерина Бончева нямат право на повече мандати, но може да бъдат приети законодателни поправки, за да останат в нея.

Цветанов бе категоричен, че проектозаконът на БСП за закриване на комисията и ограничаване на достъпа до документите на службите на комунистическия режим няма да мине в парламента.

Темата за досиетата влезе отново в центъра на общественото внимание след осветляването на световноизвестния философ Юлия Кръстева като агент и сътрудник на бившата Държавна сигурност. Във вторник в парламента се проведе кръгла маса за бъдещето на комисията, организирана от вътрешната парламентарна комисия и фондация "Конрад Аденауер".

Възможно е разширяване на кръга проверявани лица

Зам.-председателят на вътрешната комисия Цветан Цветанов допусна законодателни промени, които да разширят кръга на проверяваните от комисията лица, като постави въпроса за разсекретяване на досиетата около банковите фалити през 90-те години на миналия век.

"В България останаха табу темите за фалита на банковия сектор през 1996-97 година. Кои бяха представители? Дали бяха свързани с бившата Държавна сигурност? Приватизацията, която беше извършена", каза Цветанов.

Според него евентуално разширяване на обхвата на проверяваните от Комисията по досиетата лица трябва да бъде подложено на обществен дебат.

Журналистът и автор на сайта desebg.com Христо Христов от своя страна акцентира на необходимостта да бъде "осветлена" и енергетиката.

Доц. Лъчезар Стоянов се обяви за отпадане на забраната да бъдат отваряни документите на починалите.

Красимир Янков от БСП пък припомни мнението на левицата, че осветяването на ДС е разградило елементи от националната сигурност. БСП иска комисията да бъде закрита и да бъде преобразувана в Институт за национална памет, който да извършва проверки само със съгласие на съответните лица, като се гарантират интересите на трети лица.

Комисията осветли над 12 000 сътрудници и агенти

Председателят на комисията Евтим Костадинов съобщи, че през изминалите повече от десет години тя е проверила над 287 хиляди души.

Установена е принадлежност към бившитя службите на 15 192 души, оповестени са 12 404 лица.

Разликата в цифрите се обяснява с разпоредба в закона, който не разрешава оповестяване на информация за починали и за хора до 18 години, уточни Костадинов.

В полза на комисията са приключили 286 дела от образуваните общо 384, отменени са решения едва по 41, съобщи той.

Вече е изграден и централизиран архив. Комисията разполага с 1.5 млн. архивни дела.

Заместникът-председателят й Екатерина Бончева допълни, че комисията е издала и 46 сборника по теми, като например връзките между ДС и КГБ и структурата на бившата ДС.

Представителите на комисията по досиетата отбелязаха изрично, че тя не се произнася по морални казуси, а спазва стриктно закона.

Какви документи да публикува комисията?

Медийният експерт и доцент във Факултета по журналистика на Софийския университет Георги Лозанов се обяви за сериозна законова ревизия. Според него обем информация, който комисията публикува, не е достатъчен, за да се направи морална оценка.

Според него комисията трябва да има възможност да взима решение и по съвест освен по закон.

Пълзящата реставрация на комунизма и Евразия

Писателят Димитър Бочев от своя страна коментира, че всеки опит да се оспори необходимостта от работата на комисията е опит да се обезсмисли младата ни демокрация и предупреди за пълзящата реставрация на комунизма.

Методи Андрееев, който оглавяваше комисията по досиетата преди приемането на действащия сега закон за досиетата през 2006 година, коментира, че комисията е един от малкото стълбове, които напомнят, че България не е в Евразия. Той се обяви срещу всякакви опити да се променя формата й в рамките на този парламент, тъй като по думите му в него има путиново мнозинство.

mediapool.bg