ЦИК обжалва решението на съда за задължителното машинно гласуване

Централната избирателна комисия (ЦИК) ще обжалва решението на Административния съд, с което бе постановено задължително въвеждане на машинното гласуване, съобщи говорителят на ЦИК Александър Андреев след заседанието й във вторник. Той поясни, че жалбата ще бъде внесена същия ден.

На 1 август Административен съд - София град постанови, че в срок от шест месеца ЦИК трябва да въведе машинното гласуване. Делото бе заведено от бившите депутати от РБ и настоящи членове на "Демократична България" Мартин Димитров и Петър Славов.

Делото бе заведено в началото на годината, след като на последните парламентарни избори пред 2017 г. държавата не спази закона и въпреки че машини за гласуване трябваше да има във всяка секция, такива нямаше. Преди това Върховният административен съд също се произнесе, че във всяка изборна секция трябва да се осигурено машинно гласуване. Решението на съда бе очаквано, тъй като текстът в Изборния кодекс, който постановява машинен вот като алтернатива на хартиения, е еднозначен.

Според действащия закон във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през машинно устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата. На президентския вот в края на 2016 г. машинно гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Министерският съвет тогава отпусна средства, а ЦИК обявиха обществена поръчка за доставка на апаратите за вота. Но заради закъснялата процедура беше подадена само една оферта. Веднага след това пък се оказа, че фирмата не може да изпълни заданието в срок.

След сегашното решение на Административния съд в София обаче, членовете на ЦИК са принудени да направят същото упражнение, а най-вероятно то ще бъде с подобен предизвестен изход. Причината е, че ЦИК трябва да обяви заданието за обществената поръчка, но средствата трябва да бъдат отпуснати от Министерския съвет.

Ето защо ЦИК възнамеряват да оспорят основателността и допустимостта на решението на Административен съд – София град.

"Ако ние направим обществената поръчка, появи се кандидат, и сме обявили цена от 10 милиона – съвсем условно, след това от МС отпуснат 4 – кой ще е виновен? ЦИК, отново, която няма никакви правомощия в случая", коментираха неофициално членове на комисията пред Mediapool.

"Освен това законодателят не е предвидил какво се случва с тези машини. Да кажем, че всичко мине по мед и масло – кой ще ги съхранява, кой ще отговаря за тях? Това са най-малко 12 000 апарата, къде ще ги сложим? Да стоят по общините и после пак да сме виновни за нещо", негодуват от комисията.

Друг аргумент е, че ако се изпълни подобно решение, държавата трябва да осигури машини във всички секции – включително и в Южна Корея, ако има такава. "Ако там гласуват 3-ма души какво ще правим, ще им пратим машина и бюлетини?", коментират от ЦИК. И допълват: "Или ще решим за Южна Корея да не изпълняваме решението на съда, а за Пловдив да го изпълним – пак ще сме в нарушение".

Комисията е взела решение да обжалва и допустимостта на жалбата срещу нея. Причината е, че ЦИК е съдена по реда на Административно- процесуалния кодекс, а дейността й се подчинява на Изборния кодекс. "Цялата нормативна уредба, на която комисията се подчинява, е Изборният кодекс. Действаме според него, защото всичко свързано с нас е уредено там", аргументират се членовете на комисията.

И според ЦИК, и според представители на изпълнителната власт, с които Mediapool разговоря, най-разумният вариант е Народното събрание да промени Изборния кодекс. "Тогава дори и да осъдят ЦИК – решението няма да е кой знае какво, защото комисията ще трябва да провежда следващите избори при новия специален закон, а той ще бъде без машинно гласуване", коментираха правителствени източници.

Това, че предстои ревизия на изборния закон, е извън съмнение. Както Mediapool вече писа, ГЕРБ възнамерява заедно с машинния вот да отмени и въвеждането на електронно гласуване, което според кодекса трябва да е налично от 2019 г. Но както е известно, всяко отваряне на изборния закон предизвиква у народните избраници желание за всевъзможни промени – например за ревизия на преференциалния вот. Като се има предвид, че следващите избори са през май 2019 г. (за Европейски парламент), време за по-сериозно обществено обсъждане няма, но вероятно това е и целта – поредни промени в "12 без 5", натъкмени според волята и интереса на големите партии в парламента.

А фактът, че Народното събрание приема закони, които не се спазват – включително тези за излъчването на народни представители, очевидно не тревожи никого.

mediapool.bg