София и останалата България - разликата остава

Пропастта между София и останалата част от страната, между големи и малки, между развити и бедни, между северни и южни области остава. Столицата доминира в почти всички показатели в изследването "Регионални профили" на Института за пазарна икономика (ИПИ), което се прави за десета поредна година.

Добрата новина е, че почти всяка област у нас се отличава с успешно представяне в определена сфера. Смолян е номер едно в образованието от години, Плевен - в здравеопазването, София - област в инвестиционната активност, Габрово и Стара Загора в иновациите и инвестициите, Бургас - туризма, Кърджали се отличава с ниска престъпност и бързо правораздаване, а Шумен е първенец по гъстота на магистрали и първокласни пътища.

В редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие, отбеляза Адриан Николов от ИПИ.

Забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа са предизвикателствата, които променят икономическата и социалната карта на страната през последното десетилетие.

Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията остават, отчитат от ИПИ.

Демографската криза

Сериозно предизвикателство, включително и за София, остава демографската картина. Демографският проблем е ограничител за растежа на регионите, отбеляза Адриан Николов.

За последното десетилетие областите са загубили между 15 и 20 на сто от населението си, според данните от преброяването през 2021 г.

Неблагоприятните миграционни процеси водят до обща загуба на човешки капитал и поставят под въпрос бъдещето на регионалното развитие.

Пловдив е една от малкото области, която привлича население не само от вътрешната миграция на населението, но и от трети страни, отбеляза Зорница Славова от ИПИ.

Инвестиции

Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население и повишаване на заетостта и доходите.

Икономиките на София, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите. Сред много от другите лидери, като Стара Загора, София област, Габрово, Враца - индустрията е най-големият източник на благосъстояние.

Образованието изпъква като фактор, който ограничава инвестициите и заетостта, посочи Зорница Славова. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование.

Има 6 области - Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил, в които една четвърт от зрелостниците са изкарали слаби оценки на матурите, като за Шумен те достигат една трета. В шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне "Среден" (3.00) на външното оценяване, посочи Зорница Славова. По думите й това е пречка да се реализират на пазара на труда.

Все пак дългогодишното наблюдение на данни и анализът на регионалните тенденции и успешни примери показват, че няма непреодолими бариери пред икономическото и социалното преобразяване на местно ниво.

Потенциалът за активизиране на инвестициите, стопанската активност и създаването на привлекателни работни места зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от амбицията, усилията, правомощията и финансовата независимост на местните власти, отчитат от ИПИ.

Борбата с корупцията в общините

Фокус на тазгодишните "Регионални профили" е борбата с корупцията на местно ниво.

Емпиричното изследването на ИПИ чрез запитвания до общините по реда на Закона за достъп до обществена информация показва, че административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация не работят задоволително и оставят впечатление, че такъв проблем не съществува.

В много малко случаи се подават сигнали към местните комисии за борба с корупцията и почти липсват данни за нарушения. Това показва, че хората не вярват, че нещо ще се промени, коментира Иван Брегов от ИПИ. Той посочи, че за цялата 2022 г. са подадени едва 10 сигнала в цялата страна.

Възможните решения на проблема са или запазване на настоящия децентрализиран модел, но при по-широки правомощия на централната комисия за борба с корупцията да се намесва, проверява служителите и налага санкции, или връщане към централизирания модел, действал до отмяната на предходния закон за борба с корупцията.

mediapool.bg