Европа | Съб, 23 Ноем 2024г. 17:54ч. | Германският военен министър: Европа е изправена пред дългосрочна руска заплаха
Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб, сирене, картофи спрямо работещите на минимална заплата в другите страни-членка на ЕС. Освен, че минималната заплата у нас е най-ниска в целия ЕС, хората, които я получават са и с най-ниска покупателна способност, показва анализ на д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
С минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 броя хляб от по 500 грама, в Германия - 1232, в Испания - 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки - картофи, сирене, вода.
"Много често аргументите против нарастването на минималната заплата са, че тя е ниска, но и цените са ниски спрямо средноевропейските. От години КНСБ опровергава тези твърдения, като представя равнището на МРЗ по паритет на покупателна способност", посочва Костов.
В редица анализи от КНСБ са доказвали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски, което при равни други условия не води до реална конвергенция.
Минималната работна заплата в България през 2021 г. е 332 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, в Нидерландия тя е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро и т.н. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България към ЕС, минималната заплата е повече - 562 евро. Например, ако вземем делът на минималната заплата в България спрямо размера й в останалите страни, нещата изглеждат по следния начин:
Минималната работна заплата в България е равна на: 19.7 на сто от МРЗ в Нидерландия, 21.4 на сто от МРЗ във Франция, 20.4 на сто от МРЗ в Белгия, 20.6 на сто от МРЗ в Германия и т.н. Най-близкото съотношение на нашата МРЗ спрямо МРЗ на друга страна-членка на ЕС, е с Унгария (75 на сто ) и Полша (72,6 на сто). Минималната заплата у нас е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата МРЗ в ЕС и с около 25 на сто по-ниска спрямо най-близката до нас МРЗ (тази на Унгария).
Работникът на минимална заплата в Хърватия, например може да си купи 16 хляба повече от работникът у нас.
В България работник на минимална заплата през 2021 г. може да си позволи 61 кг сирене, ако приемем че изразходва цялата си заплата само за тази стока. Във всички останали страни-членки на ЕС, работниците на минимални заплати, при значително по-високи ценови равнища от тези в България, могат да си позволят повече килограми сирене, с изключение на Хърватия (59 кг сирене). Например, в Германия работещ на МРЗ може да си купи 168 кг сирене, в Ирландия - 220, в Испания - 116, в Португалия - 115, в Нидерландия 151 кг, Франция 101 кг и т.н.
В България работещите на минимална заплата могат да си купят 573 кг картофи, ако приемем, че изразходват цялата си заплата само за тази стока; Във всички останали страни, с изключение на Малта (443 кг.), работещите на минимални заплати, могат да си позволят значително повече картофи, независимо от това, че ценовите равнища са по-високи от тези в България. Например, в Нидерландия могат да се закупят 1504 килограма картофи с една минимална заплата, във Франция 883 кг, Белгия 1195 кг, Германия 1242 кг, Словения 1234 кг, Литва 1646 кг и т.н.
В България работещите на минимална заплата могат да си купят 664 бутилки с минерална вода от 1.5 литра всяка, ако приемем, че изразходват целия си доход само за тази стока. Във всички останали държави в ЕС, с изключение на Хърватия (535 бутилки), работещите на минимална заплата могат да си позволят значително повече бутилки с минерална вода от по 1,5 литра. Например, в Германия работникът, който получава МРЗ, може да си купи 3936 бутилки с минерална вода, в Белгия 1958 бутилки, във Франция 2253 бутилки, в Нидерландия 2552 бутилки и т.н. В съседна Румъния могат да се закупят 880 бутилки.
България не стои никак добре по отношение на реалната покупателна способност на хората с минимални доходи по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост, анализира икономистът Любослав Костов. В анализа се посочва, че ситуацията е същата и със всички останали подобни стоки от малката потребителска кошница.
Най-важният извод от тази тенденция е, че явно ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Аргументът, че тя е ниска, но и цените са ниски, просто издиша за пореден път, се заявява в анализа.
"Нищо не деморализира така, както скромният, но постоянен доход. В този смисъл, ако имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Еврозоната до няколко години, една активна политика по доходите преди това, несъмнено трябва да излезе на преден план", се посочва в анализа.
mediapool.bg
