Реформа-реформа, колко да е реформа? Новите стари планове на ГЕРБ за правосъдието

Пълно разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две отделни части – съдийска и прокурорска и намаляване на парламентарната квота в съдийския съвет. Това са част от предложенията на ГЕРБ за реформа в сектор правосъдие. Те са записани в предизборната програма на партията, но всъщност са стари. Същите идеи бяха лансирани миналото лято, когато управляващите опитаха да тушират протестите с проект за нова конституция.

Представена от премиера Бойко Борисов като "рестарт на държавата", конституцията се оказа мъртвородена и бе пратена в небитието. След това обаче ГЕРБ се заиграха с друга идея – контрол върху главния прокурор - проблем, който за тях не съществуваше откакто я има партията им.

Както се бяха заканили, фигурата на специалния прокурор с правомощия да разследва главния, стана факт преди края на третия мандат на Бойко Борисов. От това не последва нищо, освен поправки в НПК, които май се харесват само на авторите си. Поправките бяха атакувани пред Конституционния съд от президента.

Междувременно дъвката "нова конституция" изигра своята роля - управляващите спечелиха време, протестите затихнаха и дойде време за редовни избори. На тях вместо нови идеи ГЕРБ предложиха старите.

Усилията на ГЕРБ да направят някакви стъпки към съдебна реформа са разбираеми, тъй като правителството получи звучен шамар от Брюксел с доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от септември м.г., последван от безпрецедентно остра резолюция на Европейския парламент. ЕК постави безконтролността и безотчетността на главния прокурор в центъра на доклада си за България, допълвайки, че "липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг".

Политически натиск

Според ГЕРБ твърденията, че политиците кадруват в съдебната власт, са спекулации. Въпреки това обаче управляващите са готови да намалят политическата квота в бъдещия Съвет на съдиите. В момента парламентът и съдиите избират по равен брой членове – шестима. В проектоконституцията на ГЕРБ бе записано, че една бройка ще бъде отнета от парламента и дадена на магистратското съсловие, т.е. съотношението ще е 7 на 5. В предизборната програма обаче конкретно това го няма. Обещава се само:

"Ще засилим прекия избор от страна на магистратите, като намалим квотата в Съвета на съдиите, избирана от Народното събрание. Това ще прекрати спекулациите, че политиците кадруват в съдебната власт".

Другото обещание е прокурорите да не участват в избора на председателите на върховните съдилища, както е в момента. Именно за това се предлага премахване на съществуващия в момента Пленум на съвета, който е съставен от двете колегии.

Този път без нова конституция

Че предлаганият "рестарт" на държавата миналото лято е бил само за замазване на очите, сочи убедеността на ГЕРБ, че тези реформи могат да бъдат постигнати и с промени в действащия основен закон. За да се случи това обаче ще е нужно конституционно мнозинство, т.е. 180 гласа.

Последните промени в конституцията, с които бяха създадени двете отделни колегии, бяха гласувани през 2015 г. Заради орязания в крайна сметка пакет промени, тогавашният правосъден министър Христо Иванов подаде оставка. Впоследствие премиерът Бойко Борисов неведнъж се опита да му припише реформата, постигната от ГЕРБ след договорка с ДПС.

Екзотика и екзекутор

Друг предизборен коз на ГЕРБ е вече въведената фигура на "специален прокурор" с правомощие да разследва главния. Тази фигура бе приета с поправки в НПК и към момента среща одобрение единствено от управляващите. Въпреки това ГЕРБ държаха промените да са факт преди края на мандата им и това се случи.

В момента специалният прокурор е висящ пред Конституционния съд, който трябва да реши дали фигурата противоречи на основния закон. По това дело вече се събират становища. Наскоро известният специалист по конституционно право проф. Пенчо Пенев депозира своето. В него той нарече специалния прокурор "изкуствено създаден контрольор и екзекутор с едно само правомощие, упражнявано само спрямо едно или няколко лица".

Това не е единственият проблем с този прокурор. Според приетите поправки той ще се избира от Пленума на ВСС, в който самият главен прокурор има много силно влияние, т.е. той може да избере кой да го разследва.

Съвсем отделен въпрос е кога ГЕРБ смятат да закрият Пленума, който трябва да избере специалния прокурор – преди или след гласуването за него. Противоречието между тези две важни за управляващите реформи не коментирано в програмата им.

Реформа-реформа, колко да е реформа?

Макар че са заложили на стари идеи, ГЕРБ все пак не са копи/пейстнали всичко от мъртвородената си конституция, което е добра новина. Още миналото лято те се отказаха от скандалното си предложение да дадат право на законодателна инициатива на прокурорската колегия на ВСС, което на практика щеше да значи главният прокурор да може да предлага закони.

Това обаче съвсем не означава, че ГЕРБ ще предприеме нещо сериозно, за да ограничи всевластието и недосегаемостта на настоящия главен прокурор. Най-малкото защото засега обвинител №1 се отнася изключително благосклонно към всички скандали, свързани с премиера Бойко Борисов в последната година – и изтеклите записи, в които се чуват недопустими за един премиер фрази, изречени от глас, силно наподобяващ този на Борисов, и аферата с къщата в Баресолна, която все така се разследва, и снимките от спалнята на министър-председателя с кюлчетата злато и пачките евро в нощното шкафче, които според Борисов били внесени там от някаква "Мата Хари".

Звучи невероятно, че главният прокурор успя да разбие и разобличи конспирацията на група шпиони, изнасяли български военни тайни за Русия, но не и да разкрие "Мата Хари". При това ударът с руските шпиони бе сервиран на обществото в подходящо за премиера предизборно време, като контрапункт на дясната извънпарламентарна опозиция, която обвинява Борисов в слугинаж към Москва със строежа на "Турски поток" и която не спира да го нервира с последователното си настояване за истинска реформа в областта на правосъдието.

Още през 2015 г., докато шеф на държавното обвинение бе Сотир Цацаров и се дебатираше конституционната реформа в съдебната власт, финиширала без промени по отношение на главния прокурор, Борисов предвидливо заяви: "Много е важно хората да разберат, че всичко, което се прави, е за след Цацаров" .

Шест години по-късно, Борисов вече не се наема с подобни прогнози.

mediapool.bg