Проектът за напояването ще блокира с месеци европарите за България

Връщането на мегапроекта за напояването в земеделието в плана за възстановяване ще забави значително одобрението му от ЕК, предупреди в четвъртък вицепремиерът и министър по еврофондовете Атанас Пеканов. Той посочи, че големият проект за напояването за 847.5 млн. лв. е бил заложен от кабинета "Борисов" без оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) и изработването й ще отнеме месеци, през които документът ще стои "на трупчета" и няма как да бъде внесен за одобрение. Затова ще се работи по варинт напояването да се финансира с кредити по плана, но не и с грантове. В момента единствено България и Нидерландия са двете страни в ЕС, които не са представили националните си планове пред Брюксел.

Забавянето на националния план и внасянето му в Брюксел след септември ще отреже шанса България да получи 13% аванс от европарите по плана, които по регламент се предоставят за 2021 г., посочиха пред Mediapool експерти.

В НС Пеканов посочи, че не бива да се допуска забавяне на плана и посочи, че чрез него България ще разполага с 20 млрд. лв. до 2026 г. От тях грантовете по проекти са 12.6 млрд. лв., а други 8 млрд. лв. са финансови инструменти, т.е. заемни средства или инструменти за покриване на гаранции. Наред с това планът залага 57 инвестиционни проекта и 43 реформи. В мандата си служебното правителство го е надградил с 11 нови инвестиционни проекта и 7 нови реформи.

Напояването заложено без ОВОС

В края на май стана ясно, че екоминистерството не позволява толкова мащабни проекти като този за напояването да се реализират без ОВОС.

В проекта беше включено и ремонтирането на три язовира за напояване ("Божурица" - община Грамада, "Сопот" и "Гарваново"). Вкарването им се оказа доста спорно, след като държавата преди това бе платила за ремонти на опасни язовири над 600 млн. лв. на Държавната консолидационна компания (ДКК). Тя пък ги бе възложила на държавната фирма "Монтажи".

Предвиждаше се и ремонт на 109 напоителни канала, 10 напоителни полета, 35 помпени станции, тръбопроводи и изравнители, а също и 8 броя водохващания. Обхващаха се общо 100 обекта за отводняване. От тях - 55 отводнителни помпени станции и 45 предпазни диги и отводнителни канали.

Възстановяването на напояването, което бе заложено от екипа на Томислав Дончев, принципно се подкрепя и от БСП. "Отпадането на проекта за възстановяване на "Напоителни системи" от плана за възстановяване за нас е изцяло неприемливо. И по последните изследвания тук на Балканите ще се очаква суша и е необходимо да бъдем подготвени за тези климатични промени", каза в парламента депутатът от левицата Драгомир Стойнев.

От редица фермерски организации също се чува неодобрение на изваждането на проекта и на орязването на парите за земеделие в плана с над 70%.

Mediapool научи, че в сряда се е провела среща между министър Атанас Пеканов и редица фермерски организации. "На срещата получихме обещание от министър Пеканов, че проектът за напояване може да се реализира с финансовите инструменти по плана, които са за над 8 млрд. лв. Тези заеми излизат изключително изгодно, защото са със срок за връщане 35 години", посочи пред Mediapool Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна организация.

Направено било и предложение за увеличение на евросредствата по заложения от служебното правителство нов фонд за цифрово и зелено земеделие с поне 100 млн. лв. В момента бюджетът във фонда е с бюджет 247.1 млн. лв. Също толкова са посочени като частно финансиране, т.е. от самите фермери, а останалата част от сумата ще е съфинансиране от държавата. За реализиране на проекти по фонда ще могат да кандидатстват само регистрирани земеделски производители.

Работи се и по вариант за осигуряването на средства за модернизации с машини на кланици в животновъдството и за т.нар. "къси доставки", т.е. за реализиране на продукцията по най-късия път от фермата до потребителя.

Централите в Маришкия басейн ще са с двойно еврофинансиране

Вицепремиерът Атанас Пеканов коментира, че централите в Маришкия басейн няма да получат пари само по плана за възстановяване, но и от Фонда за справедлив преход, където за тях са предвидени 1.2 млрд евро.

Прави впечатление, че в последната версия на плана значително е намалена евросубсидията за държавния газов оператор "Булгартрансгаз" за изграждането на водородопровод до комплекса "Марица Изток". Там се планира строеж на парогазови мощности на мястото на въглищните, които от 2030 г. трябва да заработят на водород.

ГЕРБ планираше тръбопроводът да е 175 км, а сега той е скъсен на 125 км. От ГЕРБ предвиждаха общата стойност да е близо 244 млн. евро, от които "Булгартрансгаз" да осигури 73.735 млн. евро от собствени средства или заеми. Сега общата цена е над 185.4 млн. евро, от които над 168.7 млн. евро или над 337 млн. лв. трябва да са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост. Останалите близо 16.7 млн. евро или над 33 млн. лв (9% от планираните средства) ще даде газовият оператор.

На въпрос защо финансиране не получава проект за улавяне на водород, Пеканов каза, че подобна технологията не се използва в Европа заради това, че не е ясна нейната ефикасност.

Ще има дебат за европарите за бизнеса

"Отворен съм за предложения как да балансираме помощта за бизнеса, предвидена в Плана за развитие и устойчивост. Залагането на финансови инструменти за печелившите фирми гарантира, че доходоносните бизнеси ще вземат кредитите и ще ги завъртят в икономиката", каза още по време на изслушването си парламента вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.

Той уточни, че балансът между грантове и кредити може да се обсъжда в отговор на въпрос от Мая Манолова защо е намален размерът на безвъзмездната помощ за фирмите, при условие че средните и малки фирми още не са си получили помощите след първата вълна на пандемията. Сред новите стимули и реформи за бизнеса са въвеждане на ясна процедура за стартъп визи, стимули България да се превърне в дестинация за дигитално номадство, повече "скейлъп компании".

mediapool.bg