ГЕРБ, ДПС и главният прокурор в общ фронт срещу Лозан Панов

Общ фронт срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и идеята му, лансирана пред президента, прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, образуваха в сряда главният прокурор Сотир Цацаров, управляващата партия ГЕРБ и обявилото се за опозиция ДПС.

С еднакви аргументи, демонстрирайки удивително единомислие в принципните позиции за разделение на властите, шефът на правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместникът му Хамид Хамид (ДПС) почти в прав текст обясниха, че магистратите не трябва да се месят в работата на парламента и да не дават препоръки къде да се намира прокуратурата.

Аргументът им е, че това е в правомощията на Народно събрание или Велико Народно събрание, а призивите за подобни структурни промени са политически. За това намекна и главният прокурор Цацаров, който по същото време бе на среща с президента Румен Радев.

Държавният глава тази седмица инициира консултации с "тримата големи" от съдебната власт, правосъдния министър Цецка Цачева и вицепремиера Екатерина Захариева. Разговорите са посветени на продължаването на съдебната реформа.

Преди ден председателят на ВКС Лозан Панов съобщи, че е призовал президента Румен Радев да проведе консултации за свикване на Велико Народно събрание (ВНС), което да обсъди изваждането на прокуратурата от съдебната власт и позиционирането й като орган, равно отдалечен от останалите власти.

Ден по-късно пред журналисти в парламента шефът на правната комисия Данаил Кирилов заяви, че е "критично", когато магистрати правят политически изказвания. "Може би тук подозирам по-скоро една политическа дейност или задача, която се преследва в тази връзка, която е работа на политическите партии", каза още той. Кирилов смята, че това е теза и предмет на политическия и парламентарния живот, отколкото на съдебната система и по-специално на един от представителите на тази система.

"Това са изявления, които са извън компетентността, извън битието на магистрат, включително магистрат от най-висок ранг. Смятам също така, че те са доста неуместни и връщат един дебат много назад във времето. Този въпрос е дискутиран преди повече от 20 години, когато се конструират изцяло органите в съдебната система и се диференцира тяхната независимост", каза още шефът на правната комисия.

По думите му "всички европейски партньори" смятали въпросът за мястото на прокуратурата за решен.

Все пак обаче той допълни, че ако ГЕРБ събере мнозинство в този парламент може да се мисли за промени в конституцията за продължаване на съдебната реформа. Подобен текст обаче в управленската програма на Обединените патриоти и ГЕРБ няма.

"В нашата предизборна програма (на ГЕРБ – бел. авт.) ние заявихме, че винаги ще работим за евентуалното постигане на такова парламентарно мнозинство, което би могло да направи едни следващи изменения в конституцията - или в рамките на обикновено, или в рамките на Велико Народно събрание", каза Кирилов. Според него това е постигнато в предишното Народно събрание и от тази гледна точка му се струва закъсняло и по-скоро опит да се създават политически теми и дебати.

Подобна бе и реакцията на депутата от ДПС Хамид Хамид. Той нарече тезата на Лозан Панов "инцидентно подмятане от лице от съдебната система".

"Този дебат, за мястото на прокуратурата в съдебната власт, не е от днес или вчера. Когато му дойде времето за съдебна реформа и когато дебатираме изменения в Конституцията, ще заявим своето становище. Но такива инцидентни подмятания от определени лица от съдебната система не смятаме да коментираме. Какъв е този формат? Може ли представител на срещата при президента да прави промени в конституцията, това не е ли работа на Народното събрание, на ВНС?!", попита Хамид.

Цацаров гледа на идеята "крайно отрицателно" и обяви, че съдиите не я подкрепят

В тази посока беше и коментарът на главния прокурор, който след срещата му с президента Радев в сряда заяви, че гледа на идеята "крайно отрицателно, естествено". Отбелязвайки, че държавният глава имал "изключително добро и детайлно познаване на проблемите на съдебната система", Цацаров даде да се разбере, че предложението на Панов за структурна реформа на прокуратурата не е обсъждано от двамата като възможност за продължаване на съдебната реформа.

"Най-малкото уважението към президентската институция, а и към съдебната власт, не позволява в тази сграда да бъдат решавани институционални противоречия, а не дай Боже – лични противоречия", заяви главният прокурор, прокарвайки познатата си теза, че позициите на председателя на ВКС не са принципни, а са провокирани от личен конфликт.

По думите му проблемите в съдебната система няма как да бъдат решени "само с обявяването на една или друга институция за виновна", а трябва да се търси "комплексен подход". Позиция, която споделил и президентът.

"Задавам въпрос – прокуратурата е оценявана, и в момента, като... (дали правилно или не е съвсем отделен въпрос), като институция, която е безконтролна и, едва ли не, виновна за всички беди. Питам – ако я изведем от съдебната власт, ако я изведем от контрола на Висшия съдебен съвет, ако я изведем от сегашната форма на парламентарен контрол, колкото и неинтензивна да е тя, ако въобще я изведем от сегашното й положение и я превърнем в една отделна, независима, самостоятелна институция, няма ли да я направим по-безконтролна и далеч по-неограничена в правомощия й от сега", попита риторично Цацаров, добавяйки, че тази идея не се подкрепяла дори от съдиите.

"Това не е мнението на съдиите, това е мнението на г-н Панов. Това очевидно е мнението, което от много време пробива своя път в политическата сцена и най-сетне беше казано на глас. Не разбирам само защо беше необходима цялата тази серия от изявления (на Панов – бел.ред.), за да се стигне до черешката на тортата – прокуратурата вън от съдебната власт. Щом така мисли г-н Панов, той има право на мнение – той е юрист, той е председател на Върховния касационен съд (ВКС). Единственият ми съвет към него е да събере колегите си във ВКС и да ги попита дали те поддържат това негово становище", продължи главният прокурор.

Той на няколко път подчертаваше "силната загриженост" на президента за продължаването на съдебната реформа, демонстрирайки, че двамата с него са единодушни в каква посока трябва да се движи тя, както и че посоката не е тази, очертана от Панов. От думите на Цацаров стана ясно, че Радев дотолкова не се интересува от "дневния ред", задаван от председателя на ВКС, че дори не го попитал за ЦУМ-гейт, а главният прокурор сам повдигнал темата.

"Обясних на президента всичко това, което съм обяснил и пред вас по медиите. Казах ясно, че трябва да се въведат някакви правила, но тези правила трябва да важат за всички. Мисля, че президентът е много добре запознат със съдържанието на американския "Съншайн" акт (регламент за контактите на публичните фигури в САЩ – бел.ред.) и мисля, че също споделя мнението, че ако се говори за правила, те трябва да важат за всички", каза главният прокурор, неглижирайки за пореден път същността на скандала около разговора му с издателя на в. "Сега" Сашо Дончев в офиса на функционера от БСП Георги Гергов.

От изявлението му стана ясно още, че вместо евентуални нови промени в Конституцията, двамата с Радев са обсъждали конкретни поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и мерки срещу корупцията по високите етажи на властта.

"Отварянето на темата за промяна в Конституцията има значение за тези, които не успяха да реализират и 3% на парламентарните избори. На тях не им остана нищо друго, освен отново да издигнат лозунга за съдебна реформа. Отделен въпрос е това, че познанията им – практическите, професионалните за съдебна реформа, са и под нивото на 2.9, колкото успяха да вземат на парламентарните избори. Това е положението. Съдебната реформа в момента за тези хора е лозунг", заяви още Цацаров, очевидно визирайки партията на бившия правосъден министър Христо Иванов "Да, България".

"Те не се интересуват от това какво конкретно трябва да се направи. Не го казвам "не се интересуват", като обвинение, казвам го от това, че – някой чул ли е една конкретна идея за промяна в НПК, НК – не. Чуваме само лозунги – съдебна реформа и виновна прокуратура. Е, аз не казвам, че прокуратурата е невинна, само че мисля, че държавният глава бе много прав – комплексният подход изисква – дайте да гледаме кривиците на всеки. И дайте да не използваме това – съдебна реформа, прокуратура, съд, противопоставяне, за да си реализираме болните политически цели", добави главният прокурор, развивайки за пореден път тезата си за общия "сценарий", включващ "изпълнителите" Христо Иванов и Лозан Панов.

Това, всъщност, е универсалната позиция на главния прокурор, с която той посреща всяка критика по отношение на нерегламентираната му среща в ЦУМ, на която Сашо Дончев твърди, че недвусмислено е бил заплашен от Цацаров заради редакционната политика на в. "Сега" и убеждението на главния прокурор, че бизнесменът финансира "Да, България".

Тази постановка бе възприета и от премиера Бойко Борисов, който след срещата си с Панов на 19 май заяви, че "по всички теми на съдебната система може да се разчита на мен, но по никакъв начин да не се обслужват политически партии, които със своята маломерност, с това, че не успяха да влязат в парламента, просто пречат на съдиите".

mediapool.bg