Предсърдното мъждене е водеща причина за инсулти и тромбоемболизъм

Предсърдното мъждене е водеща причина за инсулти и тромбоемболизъм. Пациентите с предсърдно мъждене са изложени на 5 пъти по-висок риск от сърдечна недостатъчност и са 2.4 пъти по-застрашени от инсулти. В Международната седмица на предсърдното мъждене (15 – 19 ноември) Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България призовава обществеността да обърне сериозно внимание на тази честа аритмия, която води след себе си сериозни здравословни рискове.

Рисковите фактори, водещи до предсърдно мъждене, може да са свръхтегло, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, генетична обремененост, възраст над 65 години. По-често от него страдат мъжете. За съжаление, между 15 и 30% от пациентите нямат никаква друга симптоматика при изявата на тази сърдечна аритмия. Докато обикновено предсърдното мъждене започва като пристъпно с изява на кратки и понякога самоограничаващи се епизоди, при 1 от всеки 5 пациенти това състояния прогресира през годините, като епизодите стават по-чести и по-дълги. В един момент тази аритмия може да стане постоянна и да наруши сериозно качеството на живот.

Рискът от инсулт е налице защото в условията на тази аритмия се нарушава нормалната функция на предсърдията и се създават условия за тромбообразуване в лявото предсърдие. Веднъж образувана, левопредсърдната тромбоза носи риск от емболизация – т.е. част от тромба може да се освободи и да предизвика запушване на артериален съд – т.нар емболизъм. По този начин възникват голяма част от инсултите и от случаите на емболия на други важни органи. Това, заедно с изявата на сърдечна недостатъчност увеличава риска от сърдено-съдова смъртност при много от тези пациенти. Разбира се, не всички пациенти с предсърдно мъждене са изложени на голям риск – той зависи от наличието на други придружаващи заболявания.

Поради риска от емболизъм основна задача при пациентите с предсърдно мъждене е да се започне своевременно лечение с антикоагуланти – медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта. Кой пациент има нужда от такова лечение се определя от наличието на придружаващи състояния като високо артериално налягане, захарен диабет, преживян инфаркт и други. Лекарите имат за задача да определят този риск и да назначат антикоагулантно лечение - при необходимост.

Друга важна задача при лечението на тази аритмия е да се контролира симптоматиката – това може да стане по медикаментозен път, чрез приложение на антиаритмични медикаменти, които не позволяват да се изявяват епизодите на аритмия или чрез немедикаментозни методи за лечение, какъвто е катетърната аблация. Тя дава по-добър контрол на аритмията в сравнение с антиаритмичната терапия.

Катетърната аблация значително намалява необходимостта от непланирани посещения при лекар. Тя представлява инвазивен метод за лечение на сърдечните аритмии чрез пропускане на високочестотен ток в сърцето. Той способства за значителното подобряване и връщане в нормален сърдечен ритъм още в първата година. 94% от пациентите, претърпели катетърна аблация при установено предсърдно мъждене, се освобождават от епизодите на аритмия.

При извършване на процедурата при пациенти с пристъпно предсърдно мъждене, катетърната аблация способства за значително намаляване на възможността за прогресиране на заболяването.

Анализ на база данни във Великобритания установява, че лечението с катетърна аблация е свързано с по-ефективно използване на медицинските ресурси в сравнение с лекарственото лечение за период над 1 година. Използването на този инвазивен метод води до намаляване на цялостната стойност на лечебния процес при извършване на дългосрочна терапия.

В международен план специалистите се обединяват около прилагането на комплексен подход към предсърдното мъждене, който може да се определя като "ABC" подход. Той включва правилна антикоагулантна стратегия, по-ефективен контрол на симптомите и контрол на сърдечно-съдовите рискови фактори.

От огромна важност е ранното откриване на тази аритмия. С оглед на установяването й при пациенти без значими оплаквания, но с рискови фактори за емболизъм, се провеждат проекти за скрининг. Всеки пациент може да следи пулса си и при установяване на аритмия да потърси лекарска помощ. Повечето електронни апарати за измерване на артериалното налягане дават информация и за наличието на аритмичен пулс. Също така възможностите на новите технологии в преносимите устройства дават възможност за мониториране на ритъма.

Съсловното сдружение по кардиостмулация и електрофизиология съветва при наличие на аритмия да потърсете лекарска помощ. Така можете да предотвратите развитието на сериозни, животозастрашаващи състояния, свързани с предсърдното мъждене.

mediapool.bg