България | Пет, 10 Май 2024г. 20:15ч. | Дигиталната платформа БЕРОН казва как се пише и говори правилно българския език
Най-рано след 2020 година държавното финансиране за научните изследвания може да зависи от оценката за работата на научните организации, въпреки че класация по този показател се прави и в момента. Причината е, че първо трябвало да се инвестира в научна инфраструктура и след това да се приоритизира финансирането.
Това стана ясно от думите на зам.-министъра на образованието Карина Ангелиева при представянето на оценката за научната дейност за 2017 г.
Според резултатите водещи в правенето на наука в страната очаквано са Българската академия на науките и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Челната тройка се допълва от медицинския университет в София. След това се нареждат Химикотехнологичният и металургичен университет, Техническият университет - София, Пловдивският университет и Медицинският университет - Пловдив.
Рейтингът се прави по няколко показателя от специална комисия към образователното министерство. Класирането е според наукометрични показатели от световните бази данни, качеството на изследователския състав, привлеченото финансиране по проекти и по договори с български и чуждестранни предприятия. Миналогодишното му издание предизвика скандал заради спорните резултати. Заради подреждането, в което факултети на Софийския университет бяха изпреварени от университети, които не се славят с научните си показатели, Алма матер обяви готовност за протести. В крайна сметка оценката неофициално беше отменена, а критериите за класирането на научните постижения - променени.
Сега по тях БАН и Софийският университет водят класацията и по отделни показатели като научен капацитет и възпроизводство на академичната общност и обществено и икономчическо въздействие. По първия критерий в класацията на организациите с най-добри показатели обаче влизат и Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), както и Варненският свободен университет.
Малко изненадващо е подреждането според научните резултати в отделни направления. Така например Русенският университет "Ангел Кънчев" води в направлението "Педагогика" с 23 публикации в международните бази данни. На второ място е УниБИТ, на трето и четвърто съответно Националният военен университет и Висшите училище по телекомуникации и пощи. Тези научни организации имат най-много публикации в базите данни, но нямат цитирания. За сметка на това 10% от публикациите на Софийският университет, който се нарежда веднага след тях, са цитирани.
В направлението "Хуманитарни науки" водеща е БАН, следвана от Софийския и от Пловдивския университет. В социалните, стопанските и правните науки на първо място отново се нарежда Русенският университет, следван от Националния военен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. След това се нареждат БАН, Софийският университет, Медицинският университет в София. Университетът за национално и световно стопанство е на седмо място.
В направлението "Природни науки, математика и информатика" на първо място по научни постижения е БАН, следвана от Софийския и от Медицинския университет в София. Закономерно техническият университет - София е водещата научна организация в областта на техническите науки. БАН води в направленията "Аграрни науки и ветеринарна медицина" и "Изкуство".
mediapool.bg
