Никой няма идея колко от новите българи остават в страната

Държава няма никаква представа колко са хората, които са взели български паспорт и след това са останали да живеят и работят в страната. Това стана ясно от думите на вицепрезидента Илияна Йотова в понеделник. Тя се срещна с журналисти, за да представи работата на президентството по издаването на указите за българско гражданство.

През миналата година близо 15 000 чужденци са получили одобрение за получаване на българско гражданство, показват данните на Министерството на правосъдието. Натурализацията заради българския произход на чужденци официално се подкрепя от правителството и бизнеса заради намаляващото население. Проблемът е, че държавата дава български паспорти на чужденци, които ги използват, за да започнат работа в Западна Европа.

"Абсолютна енигма е колко от хората остават да живеят тук", каза вицепрезидентът и настоя властите да създадат регистър. Тя обясни, че е опитвала да намери информация по темата, но дори за вицепрезидента това се е оказало невъзможно. Така Йотова стига до извода, че никой не следи дали новите българи са останали в страната или са заминали директно в чужбина. Втората опция е далеч по-вероятна.

Законът задължава чужденците, кандидатстващи за гражданство, да посочат служебен адрес за кореспонденция в България. После този адрес се вписва в българските им лични карти. Поради това адресът на столичното районно кметство "Средец" се използва от близо 37 000 души. След това те не са направили никакви постъпки да променят адреса си, нито да гласуват на избори. Няма информация дали плащат данъци и осигуровки в страната. Това води до извода, че новите българи директно напускат България, след като вземат паспортите си.

Вицепрезидентът Илияна Йотова настоява за реформа на системата за предоставяне на българско гражданство и за създаване на държавна политика за българските общности в чужбина. Вицепрезидентът е упълномощен да издава указите за издаване на гражданство, което слага край на процедурата по натурализация на основание български произход. Процесът обаче започва с издаване на удостоверение за български произход, което се издава от ДАБЧ (понякога без никакви основания).

Агенцията бе разтърсена от тежък корупционен скандал през есента на миналата година, когато бяха арестувани шефът Петър Харампиев и главният секретар Красимир Томов.

Илияна Йотова разказа, че до президентството са достигали преписки, в които служителите на ДАБЧ само са отбелязвали, че чужденците имат български произход. Доказателства за това не са прилагани. Йотова предлага удостоверенията за произход на ДАБЧ да бъдат премахнати, а властите да ги заместят с изпит по български език. Тогава работата на агенцията за българите в чужбина може да бъде поета изцяло от Министерството на правосъдието.

"Кандидатите за натурализация на основание български произход трябва да владеят български език. Водила съм разговори (с останалите власти), но засега не срещам разбиране", каза вицепрезидентът. Според нея владеенето на езика е много по-важно от сегашните удостоверения за произход, които се издават от ДАБЧ. Илияна Йотова настоява паспортите да се дават по-тържествено.

"В момента ние едва ли не ги пращаме по пощата. Много държа на промяната на церемонията. Поне веднъж тези хора трябва да чуят химна и да се закълнат пред знамето. Трябва да имат и базови познания за конституцията", каза вицепрезидентът.

mediapool.bg