България попада сред страните, срещу които Брюксел стартира в понеделник две наказателни процедури за защитата на авторските права на творци, музиканти, журналисти в онлайн платформи като Google и Facebook и в специализирани платформи за видео съдържание като YouTube. Първата процедура срещу страната ни и още 22 страни членки е за прилагане на директивата за авторското право в цифровия единен пазар. Втората е за тези права в телевизионните и радиопрограмите в онлайн платформите.
Изпуснати срокове
Крайният срок за прилагането на тези директиви в националното законодателство е бил 7 юни 2021 г., но не е спазен. Сега държавите членки получават два месеца "поправителен срок", за да отговорят на писмата на ЕК и да предприемат необходимите мерки. Реално, отговорник за прилагане на правилата е Министерство на културата.
"При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища", посочиха от ЕК. Най-тежката стъпка е завеждане на дела пред Съда на ЕС, но до достигането й има поне още две фази.
Какво не се спазва?
Директивата за авторските права в цифровия пазар има за цел да задължи големите интернет платформи като YouTube, GoogleNews и Facebook да плащат на създателите на съдържание - артисти, музиканти, актьори и новинарски издателства и техните журналисти сумите, които действително им дължат.
Най-напреднала по прилагането на директивите в ЕС е Франция. На 21 януари 2021 г. Google обяви, че ще започне да плаща на френските медии за новинарско съдържание, което се потребява през търсачката. В детайли, Google и APIG, организацията, която обединява френските издатели, обявиха в обща позиция, че компенсациите ще се изплащат на база критерии като "принос на издателя към осигуряването на информация за политики и за обществения живот; дневен обем на публикациите и месечен интернет трафик на сайтовете".
Алтернативи на европравилата
Любопитен детайл е, че Google не иска да се съобразява с евродирективата и да плаща за цялото съдържание, което преминава през платформата й, затова ударно започна да предлага алтернативен модел - Google News Showcase. Той бе стартиран през октомври 2020 г., като технологичният гигант обеща чрез тази схема да изплати на медиите 1 млрд. долара през следващите 3 години за лицензиране на новини. От Google посочиха, че целта на новата програма е да помага на редакциите, които са загубили рекламни договори заради социалните медийни платформи и са пострадали от пандемията.
Google News Showcase обаче предлага само определен брой статии от издание, подбрани от редакциите, за които и ще плаща месечни такси. Т.е. медиата няма да получава възнаграждения за цялото нейно съдържание, което се появява в търсачката. Моделът на плащане няма да е за брой кликвания върху заглавията, а чрез месечна такса, индивидуално договорена с всеки от издателите.
Проверка на Mediapool показа, че последно на 21 юли т.г. продуктът Google News Showcase е стартиран в Австрия. Тогава от онлайн гиганта показват, че повече от 800 световни новинарски издания, половината, от който ситуирани в Европа, вече имат договори по програмата. Продуктът се прилага от издателства в Индия, Германия, Бразилия, Канада, Франция, Италия, Австралия, Чехия, Япония, Великобритания и Аржентина.
Фейсбук също има свой алтернативен продукт - Instant Articles, който е насочен към медиите. В момента 37 000 страници на медии във фейсбук ползват този продукт, посочва гигантът. Продуктът работи само през мобилни устройства и отвежда читателите, на споделени статии във фейсбук, към алтернативна платформа, изработена от фейсбук, но с логото на съответната медиа.
Онлайн гигантът публикува свои реклами между статиите на съответната медиа и всъщност плаща за тях, а не за самото съдържание. Медиите, използващи продуктът, пък се лишават от онлайн трафика си, който е бил генериран от фейсбук.
mediapool.bg