Новият управител на здравната каса Дечо Дечев е подписал формуляри за изпращането на пациенти на скъпо лечение в ЕС заради непроведени обществени поръчки в наши болници, въпреки че лечението може да се осъществи и тук. Това става ясно от стенограмата от последното заседание на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В единия случай става въпрос за поставане на изкуствена става, а в другия случай за химиотерапия.
“Мотивите са - и двете дейности могат да се изпълнят на територията на страната, но се насочват за чужбина от фонда (бел.ред. Фонда за лечение на деца). Защото в първия случай болницата по онкология не е провела обществена поръчка за лекарството, не че го няма тук. А второто със същия мотив, че ортопедията в Горна Баня не е провела обществена поръчка за този тип става и затова пациентът отива там. Иначе изрично си пише, че дейността напълно може да се изпълни в България“, обяснява Дечев.
Това предизвиква възмущение сред членове на Надзорния съвет, като се поражда и дискусия доколко законно е изпращането за лечение в чужбина, при положение че може да се осъществи и тук.
Дечев посочва, че е подписал формулярите, за да не се бави лечението на децата, но изразява съмнение, че болницата може нарочно да не си е провела поръчката.
“Просто те карат да се хванеш за главата“, коментира още Дечев по повод процедурите, с които се е сблъскал по тези казуси.
Поставянето на ставата е на стойност 30 000 евро, а цената на онкотерапията не се споменава.
Не става ясно и защо липсата на търг в една конкретна болница е основание за изпращане за лечение в чужбина, тъй като частните болници например купуват лекарства и медицински изделия без обществена поръчка. Освен това Законът за обществените поръчки (ЗОП) допуска покупки с директно договаряне при извънредни обстоятелства.
Казусът, освен всичко друго, поставя и въпроса за неравнопоставеното третиране на пациенти, тъй като в подобна ситуация с непроведени поръчки за медицински изделия, за други деца бяха правени кампании за набиране на пари, но не бяха изпращани на лечение в чужбина.
В концепцията си за управление на касата Дечев предложи обединяване на трите изпращащи за лечение в чужбина институции – Фонда за лечение на деца, Комисията за лечение в чужбина и НЗОК под шапката на здравния фонд, за бъде централизирана тази дейност и насочването на пациентите и контролът да се подобрят.
Сега той критикува освен плановото лечение, също и процедурите, по които НЗОК плаща за лечението на временно пребиваващи в чужбина. По думите му касата покривала всички заявени от чуждите партньори разходи без да е ясно за какво плаща. Според него информация трябва да бъде изисквана още докато човекът е на лечение, а не месеци по-късно, когато пристигне сметката, НЗОК да се чуди за какво точно плаща.
“Проведох разговор с г-жа Въткова, шефът на дирекцията по европейски въпроси за този тип неща. С S1 формулярите трагедията е още по-голяма. Това са български граждани, временно пребиваващи някъде в чужбина. Това, което идва за плащане представлява един формуляр, в който никъде не е описано каква медицинска дейност е извършена и от кого е извършена. Идва една хартия, в която пише – дължите за лицето еди кое си, примерно, 50 000 евро. И сега на въпроса ми – това е директивата. Казвам – добре, директивата е такава, но в края на краищата ти като плащаш не може да не знаеш какво му е направено на този човек“, коментира той.
Дечев среща разбиране у представителя на Българската стопанска камара Григор Димитров: “Абсолютно си прав. Как ще платиш един гол чек“.
“Да, един лист хартия за лицето Иван Иванов, примерно…“, коментира Дечев.
Той изразява недоволството си от изпращането на деца за експериментално лечение в чужбина. “Две деца има по 800 000 евра експериментално лечение. И питам как можем да плащаме за експериментално лечение? Защото фактът, че се казва така означава, че няма доказателства, че е ефективно... Понеже за България било експериментално, обаче там имало фонд, който ги плаща. Но този фонд какъв е – национален, частен...“, коментира още той.
Тази година бюджетът на НЗОК за лечение в чужбина е 73 млн. лева и е крайно недостатъчен за покриването на всички плащания към европейските здравни фондове, към които страната ни се издължава разсрочено и с голямо закъснение, а те с всяка изминала година нарастват.
За следващата година обаче е предвидена двойно по-голяма сума от около 160 млн. лева.
mediapool.bg