Парламентът ограничи властта на президента върху служебното правителство

Парламентът сложи край на безграничната власт на президента върху служебните правителства с приетите във вторник на второ четене промени в Конституцията. Служебните премиери ще бъдат назначавани от държавния глава, но той ще трябва да избира между предварително изброени седем длъжностни лица на високи позиции в държавата, сред които председателя на НС, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник.

Управляващото мнозинство от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се съобрази с критиките и не допусна представители на съдебната власт и Конституционния съд да влизат в списъка заради риск от настъпване на несъвместимост.

Дебатите продължиха повече от шест часа, но преминаха без сериозни скандали заради отсъствието на "Възраждане" и "Има такъв народ" от пленарната зала. Групата на БСП остана единственият опонент на промените.

Христо Иванов коментира, че конституционните промени, свързани със служебното правителство, са резултат от политическите кризи от последните 2 години.

"Президентът имаше интерес да упражнява тази възможност за президентски управления. Ще дам пример как се провеждаха консултациите (за формиране на правителство). Президентът не се държеше като посредник. Той последователно се държеше като заинтересовано лице, което просто бърза изпълнителната власт да дойде при него. Конституцията позволяваше това положение, без това да е било замисъл на законодателя. Той не е имал идея да създава президентски режим на управление", коментира Иванов

Ако всички от изброените в списъка откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. За тази цел парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов.

Народното събрание получава възможност да приеме допълнително законодателство, с което могат да се налагат ограничения върху дейността на служебните правителства.

"Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", пише в приетия конституционен текст.

На извънредно заседание депутатите обсъждат отново промените в Конституцията, внесени от "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС. Точката е единствена в дневния ред на Народното събрание за вторник.

В началото на заседанието депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), които в последните дни правят всичко възможно да провалят работата на парламента, напуснаха залата. Този път предложението дойде от Тошко Йорданов от ИТН, който призова "всички нормални хора да напуснат залата". След него думата взе лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и обяви, че смята да сезира Конституционния съд за "готвеното беззаконие".

От третата опозиционна партия - БСП, участват в дебатите и дори разкритикуваха напусналите депутати.

"Това, което правят "Възраждане" и ИТН, е най-малкото любопитно. Ако бойкотират този процес, въпросът е защо между първо и второ четене са внесли десетки предложения за промяна. Ако някой бойкотира нещо, не прави така. Ние от БСП не внесохме нито едно предложение, защото сме принципно и последователно против", каза председателят на БСП Корнелия Нинова.

Политици с двойно гражданство

Може би най-оспорваните в пленарната зала промяна в конституцията бе за допускането депутати и министри да могат да стават българи с двойно гражданство, като само за депутатите беше записано условие за 18-месечна уседналост. Със 163 гласа "за" и 20 "против" това предложение на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС беше прието.

Първо бившият депутат от ИТН и ПП Радостин Василев призова промяната да не бъде приемана, защото щяла да легализира възможностите за национално предателство. Той беше подкрепен от Атанас Зафиров (БСП) и Кристиан Вигенин (БСП).

Атанас Атанасов (ДБ) напомни на Вигенин, че е бил в правителството на Сергей Станишев, който бил роден като съветски гражданин.

"Андрей Луканов е съветски гражданин. Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков са били съветски граждани. Коларов е бил генерал от съветските специални служби. Той като министър-председател иска подкрепата на съветското ръководство да се изгради паметникът, който сега демонтираме. Бъдете по-смирени. Всички с двойно гражданство, които са били министър-председатели, са били от вашата партия", каза Атанасов.

Вигенин го репликира, че казаното от него потвърждава тезата, че не трябва да е позволено хора с двойно гражданство да стават депутати. "Когато си гражданин на две държави, си слуга на две държави. За Станишев това са спекулации, в нито един момент той не е бил двоен гражданин", каза Вигенин.

Антоанета Цонева (ПП-ДБ) обясни, че от всички страни, които са членки на Съвета на Европа, няма нито една друга, която не позволява гражданин да се кандидатира, ако има двойно гражданство.

"От всички страни от ЕС, в който 16 страни имат право на двойно гражданство, в 11 това се допуска при определени условия. Само ние сме страна, която все още не е предоставила това право. Мисля, че е дошъл моментът да овластим хората с двойно гражданство да могат да се кандидатират за народни представители", каза Цонева.

Според Георги Свиленски (БСП) тезата на Цонева поставя под съмнение възможностите и качествата на хората, които са в България. "Вместо да направите необходимото тези граждани да се върнат тук, да се откажат от там, където са заминали, и да упражняват политическите си права", смята той.

Съдебната реформа

Въпреки големите промени по отношение на служебното правителство, конституционните поправки бяха инициирани, за да реформира съдебната власт. С тях Висшият съдебен съвет се разделя на две – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Целта е гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента.

Между двата съвета ще има общо звено, което ще обсъжда общия бюджет на съдебната власт и обучението на магистратите.

Главният прокурор ще е с петгодишен мандат, а членовете на съдебният съвет ще имат четири години в институцията. Представителите на съдиите получават пълно мнозинство във ВСС, докато във Висшия прокурорски съвет мнозинство ще имат представителите на парламента. Целта е главният прокурор да бъде принуден да се отчита пред обществото, но според мнозина става дума за политическо овладяване на прокуратурата.

Тези промени станаха причина за вътрешната опозиция на бившия вътрешен министър и шеф на следствието Бойко Рашков.

"Ние желаем да имаме зависима политически прокуратура. Това мощно политическо средство може да се обърне срещу всеки един, включително и срещу всеки един в залата. Вносителите искат да прикрият желанието си да изведат прокуратурата от съдебната власт и да я инсталират в изпълнителната. Имам да кажа доста неща, но виждам, че интересът е малък, защото ние се занимаваме само с една Конституция", коментира Рашков.

Досега главният прокурор бе недосегаема фигура по закон, но ГЕРБ и ДПС успяха да сменят Иван Гешев, упражнявайки натиск върху сегашния съдебен съвет. В новата ситуация политическите партии трябва да поемат пряка отговорност за властта си върху прокуратурата.

Главният прокурор губи част от властта си, включително правото да разпорежда всевъзможни проверки в останалите част от държавния апарат. Първоначалният проект за промени в Конституцията предвиждаше много по-голямо орязване на властта на главния прокурор, което бе ревизирано. Тази фигура запазва като цяло властта си над прокуратурата.

Депутатите приеха при избора на ръководители на регулаторните органи да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост. За да бъдат избирани, за тях трябва да са гласували две трети от народните представители.

Друга голяма поправка е въвеждането на пряката конституционна жалба, която ще даде достъп до Конституционния съд на всеки български гражданин.

Бързо гласуване на трето четене

Управляващата коалиция си е поставила за цел да приеме промените в Конституцията до Коледа, което предизвика небивало бързане сред депутатите. Само 30 минути след приключване на пленарното заседание, на което реформите бяха гласувани на второ четете, бе свикана конституционната комисия.

С гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС комисията прие за по-малко от десет минути реформата и на трето четене. Заместник-председателят на парламента Никола Минчев прочете доклада и веднага стана ясно, че никой няма какво да добави.

Единствено Златан Златанов от "Възраждане" заяви, че иска заседанието на комисията да спре, но след това обяви, че напуска комисията в знак на протест.

mediapool.bg