Кламер БГ - Новини: Промените в конституцията бяха окончателно приети от комисията на второ гласуване

Промените в конституцията бяха окончателно приети от комисията на второ гласуване

България

|
Нед, 17 Дек 2023г. 15:43ч.
Промените в конституцията бяха окончателно приети от комисията на второ гласуване

Промените в конституцията бяха окончателно приети от комисията на второ гласуване

За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „за“, трима „против“ и без „въздържал се“.

Комисията по конституционни въпроси продължи своето заседание днес с гласуване на текстовете, свързани със служебния кабинет, които вчера бяха отложени.

Вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.

Така окончателно законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е приет от комисията на второ гласуване. Очакваме гласуване в зала, което ще се случи вероятно във вторник. Това каза пред журналисти Радомир Чолаков, председател на Комисията по конституционни въпроси. За да бъдат окончателно приети измененията в основния закон, те следва да бъдат разгледани и на трето четене.

Депутатите приеха шест месечен срок, в който Народното събрание да приеме законите, които са свързани с измененията в основния закон и още три месеца срок след влизането в сила на въпросните законодателни изменения за провеждането на избори за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет.

Чолаков добави, че е важно да постигнат бързо резултатите, които са си поставили за цел с тази реформа – а именно по-независим съд, по-бърз процес и повече усещане за справедливост в българските граждани. Това е само първата стъпка, сега ще предстоят изменения в законите за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс.

На въпрос защо не са се съобразили с критиките на професионалната общност относно фигурата на служебния министър-председател, че не може да е председателят на Върховния касационен съд (ВКС) или председателят на Сметната палата, Чолаков каза, че това е политически въпрос.

Решението на вносителите е в този смисъл, не виждам причина в момента да го коментираме, защото който и да беше предложен – щеше да има коментари.

Най-важното, което постигнахме днес е редакцията на принципа за непрекъсваемост на законодателния орган – за нас това е най-важното изменение в този пакет, касаещ служебното правителство, защото получавайки непрекъсваемост на законодателната власт ние получаваме контрол над служебното правителство, което и да е то и от когото и да се ръководи то, а това е най-важното за една парламентарна република. Разчитаме на много голяма подкрепа точно на този принцип в залата, коментира Чолаков.

След гласуването министър Атанас Славов отбеляза, че най-важното е българското общество да е доволно, нашите партньори и съюзници да са убедени, че постигаме независимо правосъдие и отчетност на прокуратурата.

При разискването на преходните и заключителни разпоредби с предвидени шест плюс три месеца срокове в тях, адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки“ отбеляза, че Висшият съдебен съвет е с изтекъл мандат от 2 октомври миналата година и при това положение той ще изкара на практика две години след мандата си, а главният прокурор, който е изпълняващ длъжността, ще изкара повече от една година без мандат на поста си, което отново нарушава основния конституционен замисъл за това мандатите да бъдат в разумен срок.

Министър Атанас Славов му отговори, че това са разумни срокове, за да може да бъде обсъден и приет изцяло новият Закон за съдебната власт, подготвян в момента от работна група в Министерство на правосъдието. Славов заяви, че сроковете са оптимални.

Депутатите приеха вчера останалите текстове от конституционните промени. Те подкрепиха текстовете, с които бе дадена възможност за народни представители да бъдат избирани лица с двойно гражданство. По време на първото четене от „БСП за България“ остро възразиха срещу това предложение. Според приетите разпоредби за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната.

Депутатите записаха още, че за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

В частта, свързана със съдебната реформа, депутатите приеха председателят на ВКС и председателят на Върховният административен съд (ВАС) да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране. Текстовете предвиждат още указът на президента да се издава в седемдневен срок. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, като отново е предвидено указът на президента да се издава в седемдневен срок. Промените гласят, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главният прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Сред изискванията за членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Предвижда се Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет да осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово от отсъствие от председателя на Върховния административен съд, решиха още депутатите от комисията.

Депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24-ти май.

Коментарите

Надявам се разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъде прието и в пленарна зала поради една много проста причина – това засилва независимостта на съда и отчетността на прокуратурата. Това каза пред журналисти в парламента правосъдният министър Атанас Славов, който участва в заседанието на комисията.

Атанас Славов не изключи възможността въпросните изменения да бъдат атакувани пред Конституционния съд. "Аз вярвам, че предложеното изменение ще устои, защото то отговаря на възприети стандарти и вярвам, че Конституционният съд еволюира в своята практика и си дава сметка за това, което се случва в момента и в нашата държава, и в Европейския съюз", коментира министърът.

Той посочи, че в хода на разискванията в пленарна зала Министерство на правосъдието ще продължи да защитава тезата председателят на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде изключен като възможност за избор за служебен премиер. Това крие риск да компрометира независимостта на съдебната власт, имайки предвид функциите, които са отредени на председателя на ВКС да председателства новия формат на ВСС, да председателства общото събрание на двата съвета. Не считам, че това предложение отговоря на стандарта на независимост на правосъдието, добави министър Славов.

Относно възможността сегашният състав на ВСС и изпълняващият длъжността главен прокурор да действат още поне година, Славов каза, че има обективен процес, в който самите конституционни промени трябва да бъдат разработени на законово ниво. Ще има изцяло нов Закон за съдебната власт. Този процес отнема време. След като бъде изготвен законопроектът, следва задължителен един месец обществена консултация, изготвяне на пълна оценка на въздействието на законопроекта, гласуване в Министерски съвет и чак тогава ще дойде в парламента. Реалистично е това да стане в средата на март и е нормално изцяло нов законопроект да бъде приет в рамките от два до три месеца. Сроковете са реалистични, коментира министърът.

Депутатът Златан Златанов от "Възраждане“ посочи, че тези промени следва да са обект на решение на Велико Народно събрание. Това са фундаментални изменения в основния закон на републиката, които са недопустими в този вид и съдържание. Ще отправим искане до Конституционния съд за отхвърляне на измененията, които така наречената „сглобка“ ще прокара, защото явно са се договорили за кадровите промени в съдебната власт с цел овладяване на цялата съдебна власт, каза депутатът.

Доц. Наталия Киселова от обществения съвет към Комисията по конституционни въпрос каза, че в пленарна зала може да бъде коригиран списъкът от лица, измежду които президентът следва да избира за служебен министър-председател. По думите ѝ част от хората, които са предвидени – като председателят и заместник-председателят на Сметната палата ще бъдат в своеобразен конфликт на интереси. По отношение на председателя на ВКС има възражение от самото ВКС и смесване на разделените власти. Доц. Киселова коментира още, че и разпоредбите, свързани с квалифицираните мнозинства също могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Става въпрос за приетите текстове, според които Народното събрание избира независими регулаторни органи. В текста е предвидено, че решенията за избор се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

mediapool.bg