България | Ср, 27 Ноем 2024г. 10:34ч. | Тялото на убит 21-годишен младеж е открито в река Огоста
Блокираният заради обжалвания вече втора година централизиран електронен търг за онколекарства на Министерството на здравеопазването води до това, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) продължава да плаща за някои лекарства на отделни болници на коренно различни цени. На последното заседание на Надзорния съвет на НЗОК преди да бъде освободен като управител на фонда проф. Петко Салчев предупреждава, че тази практика ще продължи и през 2023 г. Причината е, че след проведена безплодна кореспонденция с министерствата на здравеопазването и финансите институциите не са успели да измислят механизъм, по който да прекратят тази порочна практика.
По закон НЗОК заплаща на болниците закупените от тях лекарства за онкологични и други заболявания по цените, постигнати в електронния търг. Това правило беше въведено след като в началото на 2022 г. бившият управител на касата Дечо Дечев извади скандални данни, че НЗОК е плащала едно и също лекарство със 7 пъти разлика в цената на различни болници. Причината за това бе, че частните болници, които не правят обществени поръчки са купували лекарството "Пеметрексед" на най-високата възможна цена – тази от позитивния лекарствен списък, докато конкуренцията при търговете в държавните болници е осигурявала значително по-ниски цени. След този скандал цените от електронния търг на МЗ станаха "референтни", т.е. НЗОК плаща на болниците по тях. С първия електронен търг за онколекарства беше постигната икономия от 57 млн. лева в бюджета на НЗОК. Процедурата, обаче, е подложена на постоянни атаки от страна на "заинтересовани" дистрибутори. След като през цялата 2022 г. е-търгът беше блокиран от жалби, през декември Върховния административен съд (ВАС) окончателно го спря, потвърждавайки решението на КЗК по жалба на "Булфарма".
При липсата на нов търг, обаче, някои медикаменти отново остават "извън регулация" и болници започват да ги отчитат пред НЗОК по цените от позитивния лекарствен списък, които са пределни. За лекарствата, за които вече има договорени цени по стария електронен търг, проблем няма, защото НЗОК продължава да плаща по тях. Но за такива, които междувременно навлизат или не са договорени на предишния търг, отново става възможно болниците да ги купуват и отчитат на пределни цени. Става въпрос за около 30-тина лекарствени продукта, а разликите в цените варират в пъти. От това печелят "избрани" дистрибутори, от които болниците купуват лекарства – много често без обществена поръчка, каквато е практиката в частните, а и в някои държавни болници.
На заседанието на надзорния съвет на НЗОК на 12 януари, ден преди да бъде предсрочно отстранен, проф. Салчев обяснява, че тази практика ще продължи и през 2023 г.
Той обяснява, че от лекарствената дирекция на НЗОК са задвижили кореспонденция до Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите да дадат становище и указание на какви стойности касата следва да заплаща на посочените лекарствени продукти.
От Министерството на финансите, обаче, нямало отговор. А от Министерството на здравеопазването отговорили, че НЗОК е компетентна да вземе становище.
"В тази връзка колегите предлагат, тъй като ние нямаме друга референтна стойност, ще заплащаме лекарствените продукти само реферирайки към Позитивния лекарствен списък. Като последиците от това са, че НЗОК ще заплаща за един и същи лекарствен продукт на отделните лечебни заведения по различни стойности, в зависимост от това на какви цени са договорили същите по реда на Закона за обществените поръчки, както и извън този ред, защото има лечебни заведения, които не прилагат Закона за обществените поръчки.", обяснява Салчев.
Преразходът се поема от фармацевтичната индустрия
Възможният финансов риск от това е разходите на НЗОК за онколекарства да се увеличат, но Салчев уточнява, че това в крайна сметка няма как да има негативен финансов ефект върху бюджета на НЗОК, заради прилагания механизъм, по който фармацевтичните компании връщат целия "преразход" в бюджета на НЗОК под формата на отстъпки.
Фармацевтичната индустрия, обаче, многократно е повдигала въпроса за това, че с отстъпките, които връща в бюджета на НЗОК, тя кредитира здравната система, позволявайки ѝ да осигурява лекарства над възможностите на бюджета, но тази кредитна линия не може да нараства неограничено. И в крайна сметка недостатъчният бюджет за лекарства и неконтролираното нарастване на отстъпките водят до изтегляне на производители от страната и влошаване на достъпа до лекарства.
mediapool.bg
