Зам.-министър на правосъдието: Арестите са само за непослушни деца

Арестите са само за деца, които не са послушни и добри. Така заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов обясни логиката на закона, който дава власт на прокуратурата да забранява на непълнолетните арестанти да уведомяват своите родители за срок от 24 часа.

Промените в Наказателно-процесуалния кодекс за т.нар. “тайни арести“ бяха остро разкритикувани от правозащитници. Преди ден президентът Румен Радев им наложи вето.

“Това дете (което е арестувано) не е дете, което е послушно добро. Това дете е с мярка за неотклонение задържане под стража, знаете тя се взима само в изключителни случаи при тежки престъпления“, обясни Евгени Стоянов пред бТВ.

Той допълни, че законът предвижда уведомяване на Държавната агенция за закрила на детето при арест на непълнолетно лице. Евгени Стоянов оправда въвеждането на т.нар. “тайни арести“ с европейска директива, която позволява по изключение да не се уведомяват близки лица. Президентът оспорва този аргумент. Той казва, че българският закон позволява на прокуратурата да блокира уведомяването на роднините на задържаните за неограничен брой случаи.

Т.нар. "таен" арест предизвика сериозни опасения за нарушаване на човешки права. Погледнато в цялост уредбата на "тайния" арест изглежда по-скоро безсмислена. Арестуваният не губи правото си на разговор и среща със своя адвокат. На тази среща, която е на четири очи, той може да помоли адвоката да предаде на всичките му познатии роднини, каквото е нужно.

В същото време управляващите смятат, че "тайният арест" може да помогне, ако съществуват рискове за живота, здравето или свободата на хора, които по някакъв начин са свързани с разследването.

По време на парламентарния дебат Димитър Лазаров от ГЕРБ обясни промяната в закона със следната хипотеза - ако има дело за отвличане с двама издирвани престъпници, а властите са задържали единия, то той би могъл веднага да предупреди другия. Поради това може да се наложи прокуратурата да забрани на арестувания заподозрян да уведоми "колегата" си от престъпната банда. Проблемът е, че това обаче би могъл да стори и адвокатът на арестувания.

Решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора по делото. Той трябва да се произнесе с мотивирано постановление, което ще може да се обжалва пред съда. Съдът на свой ред е длъжен да разгледа незабавно жалбата.

В момента законът изисква разследващите незабавно да уведомят семейството на обвиняемия за задържането му, а ако обвиняемият желае – и работодателя му.

Във ветото си президентът казва, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това право е уредено още в Директива 2013/48 на ЕС и се прилага при задържане на заподозрян след издадена европейска заповед за арест.

mediapool.bg