Държавата не спазва задължението си да спира износа на дефицитни лекарства

Вече една година Изпълнителната агенция по лекарствата не може да изпълни законовото си задължение да спира износа на дефицитни лекарства. През февруари 2019 година трябваше да заработи електронна система, която да проследява количествата медикаменти у нас и износът им да бъде спиран при установен недостиг.

Година по-късно системата все още не работи и държавата все така няма никакъв инструмент да спре износа, когато задоволяването на вътрешните потребности е застрашено. Не е ясно и кога това ще бъде възможно.

Проявете снизхождение

"Трябва да се има предвид, че това е първата система от този характер в областта на здравеопазването, която има сериозно покритие сред задължените лица и чрез тази система се въвеждат много нови изисквания. Това са например използването на единни кодове на лекарствени продукти, единни кодове на аптеки и търговци на едро и респективно техния автоматизиран обмен. Това в съчетание с изискванията за верификация на лекарствените продукти и Наредба 18 на НАП забавя реалното въвеждане на системата в продукционен режим", коментираха от ИАЛ за Mediapool.

Оттам уточняват, че се работи, но постоянно възникват множество въпроси от страна на различните участници – производители, дистрибутори и аптеки, чиито софтуерни системи трябва да бъдат пригодени за отчитане към новата система. Тя е тествана с повече от 10 млн. транзакции, представляващи различни доставки и продажби на лекарства, след което е извършен анализ и е генериран тестов списък с недостиг.

Аха да стане...

Според ИАЛ се очаква този месец "да завърши подготовката на всички участници за свързване със системата". Кога ще се свържат и реално ще започнат да подават информация, за да име истински списък с дефицитни лекарства и износът им да се спира, остава загадка. Освен това подобно обещание вече беше давано многократно и не беше изпълнено. На 6 юни 2019 година здравният министър Кирил Ананиев обеща пред депутатите от парламентарната здравна комисия, че "до 10 дни, считано от днес, ще бъде обявено събиране на данни от всички участници" – производители на лекарства, търговци на едро и аптеки. След това трябваше да има етап на настройване, като по думите на Ананиев този процес щял да изисква до 2 месеца преди реално системата да заработи и всички участници да започнат да подават пълни данни за доставките и продажбата на лекарствата.

Минаха 10 дни, минаха 2 месеца, а после мина и още половин година, но системата все така не работи.

Тъй като е видно с какви темпове работи ИАЛ, не е учудващо, че 2 седмици не й бяха достатъчни да предостави данни за лекарствата и количествата, заявени за износ през 2019 година както и дали в същото време е имало сигнали за недостиг на някои от заявените за износ продукти.

Какво е свършено по системата досега - отговорът на ИАЛ можете да видите тук.

Кога се спира износът и защо?

През септември 2018 година парламентът прие дълго чакани и с години отлагани промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които дават правото на Изпълнителната агенция по лекарствата да спира износа на определено лекарство когато наличностите от него са под 65% от необходимите количества за задоволяване на вътрешното потребление за период от един месец.

От години предмет на износ са основно 50-60 продукта за диабет, ревматоиден артрит, онкологични заболявания, астма, някои редки болести, както и противосъсриващи средства (антикоагуланти). Заради по-ниските им цени у нас те са атрактивни за износ към Западна Европа, където са препродавани със сериозна разлика в цената, осигуряваща солидни печалби за фирмите, занимаващи се с реекспорт. Годишно паралелният износ на лекарства се оценява на около 400-500 млн. лева.

Паралелният износ или поне по-голямата част от него е законен и позволен като част от свободното движение на стоки в Европейския съюз. Държавите членки обаче имат право на защитни възпиращи механизми, когато достъпа на собствените им граждани до лекарства е застрашен. Паралелният износ далеч не е единствената причина за формиране на недостиг на лекарства на пазара, тъй като това може да се дължи също на производствени и регулаторни проблеми. Така или иначе законът е дал възможност при недостиг износът да бъде спиран, но прилагането му се бави, защото се оказва, че предвиденият ред е твърде сложен за изпълнение.

Един изнася и печели, а всички останали работят за да го спрат

Според Николай Костов, собственик на веригата "Ремедиум" и председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, причината за забавянето е, че въвеждането на системата не е просто за изпълнение и най-много се натоварват аптеките. "Информационната система за проследяване на недостига ще затрудни изключително много аптеките. Ако работите в аптека, трябва да се съобразяването и със системата за верификация, и с Наредба 18 на НАП и с вече съществуващите регулации", коментира Костов пред Mediapool.

По думите му всички тези регулации вкупом, увеличават много бумащината и административната работа в една аптека и това е за сметка на обслужването на хората. "Регулациите от ден на ден и от година на година стават все повече и повече и нищо не става автоматично и лесно. Всяко ново задължение изисква много работа и тя е свързана с обслужване на НАП, на верификацията, на ИАЛ, но не и с обслужване на клиентите. Аптеката се ползва като източник на данни, на безкрайна безплатна работа", коментира Костов. Обратно на схващането, че дигитализацията облекчава работата, за аптеките работата се увеличава. "Защото не се мисли да е лесно на аптеката, а да й е трудно. Всички 3700 аптеки бълват данни за всяка транзакция – приход, продажба, брак и така за всяко едно лекарство от позитивния списък, включително на свободна продажба. Целият пазар бълва данни, за да пречи на някого да изнася", посочи той.

Според него е неправилно заради 50 лекарства, които са предмет на паралелен износ, да се натоварва цялата система по подобен начин и да се следи целия поток от позитивния лекарствен списък. "Един изнася и печели, а всички останали работят, за да го спрат", коментира Костов.

Как можеше да бъде

Първоначално Министерството на здравеопазването беше предложило друг, много по-лек за изпълнение ред, при който да се проверяват само конкретни сигнали за липси на лекарства, когато поне 5 аптеки докладват проблем и ако действително се установи недостиг, износът да бъде спиран. В последствие обаче депутатите го пренаписаха

и сменената концепция дори наложи нова процедура по нотификация в Европейската комисия (ЕК), което допълнително забави мерките срещу реекспорта на лекарства.

Според Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), която обединява износители на медикаменти, обаче, сегашният ред с мониторирането на целия поток е много по-обективен за установяването на реален недостиг отколкото работата по сигнали от аптеки.

mediapool.bg