България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
"Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не прилага ефективно закона и според сведения длъжностни лица във всички клонове на властта са участвали безнаказано в корупционни практики. През 2022 г. имаше многобройни съобщения за корупция в правителството".
Това се казва в частта за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света за изминалата година.
В него се посочва още, че през миналата година българските власти са предприели стъпки за идентифициране, разследване, преследване и наказване на длъжностни лица, извършили нарушения на правата на човека и корупция, но действията на правителството са били недостатъчни и безнаказаността е била проблем.
Според доклада корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, които засягат независимостта и безпристрастността на съдебната власт в България. Посочва се още, че общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск.
Казусът "Капитан Андреево" също влезе в доклада
Казусът "Капитан Андреево" също влезе в годишния доклад на Държавния департамент. В него се казва, че през юни тогавашният заместник-министърът на земеделието Иван Христанов заяви в телевизионно интервю, че "бивш политически лидер" се е обърнал към него с предложение да му плаща по 500 000 лева (272 960 долара) на месец, ако частната фирма "Евролаб 2011" възобнови дейността на лабораторията си, която извършваше фитосанитарния контрол на границата с Турция. През май 2022 г. правителството отстрани "Евролаб 2011" от граничния контрол, позовавайки се на подозрения за фалшифицирани контролни процедури и предполагаема корупция, която е ощетила публичните средства с до един милиард лева (545.92 млн. долара).
По принцип собственик на "Евролаб 2011", според Търговския регистър, е Васил Димитров, но проверка на разследващия сайт BIRD откри връзки с издирвания от Интерпол в миналото за участие в организирана престъпност Христофорос Аманатидис-Таки и партия ГЕРБ.
В доклада на Департамента на САЩ се посочва още, че през юли миналата година Христанов обяви, че преди това е докладвал на полицията за нарушенията на "Евролаб 2011". Също през юли Върховният административен съд възстанови граничната операция на компанията с аргумента, че правителството не е предоставило солидни аргументи за прекратяване на договора ѝ. В крайна сметка, в момента държава иззе фитосанитарния контрол, като обяви помещенията на пункта за част от националната сигурност.
На практика, посочването на казуса "Капитан Андреево" и отказания потенциален подкуп от Иван Христанов са примери за противодействие срещу корупцията, осъществени от държавата, които почти липсват в предходни годишни доклади.
Присъдата на Иванчева също е на фокус
Присъдата на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева също е на фокус в доклада на департамента.
Там се посочва, че на 9 ноември Върховният касационен съд намали присъдите на по-долната инстанция с по две години и осъди бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и друг бивш кмет на район "Младост" Петко Дюлгеров за искане на подкуп в размер на 250 000 евро (266 930 долара) от инвеститор в строителни проекти.
Иванчева получи шест години затвор, глоба в размер на 12 000 лева (6 551 долара) и забрана да заема висши държавни длъжности за осем години. Петрова получи пет години затвор, глоба в размер на 10 000 лева (5 459 долара) и забрана да заема висши държавни длъжности за шест години; Дюлгеров получи четири години затвор, глоба в размер на 8 000 лева (4 367 долара) и забрана да заема висши държавни длъжности за шест години.
В доклада на Държавният департамент се споменава задържането на бившия премиер Бойко Борисов, на пиарката му Севдалина Арнаудова и на някогашния финансов министър Владислав Горанов. Действията на полицията бяха обявени за незаконни от съда.
Значителен проблем в областта на правата на човека
Според доклада има достоверни информации за значителни проблеми в областта на правата на човека в България: жестоко или унизително отношение от страна на властите, включително към задържани лица, мигранти и разселени и настанени в институции деца; произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозна управленческа корупция; престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към членове на ромската общност; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица.
"Имаше достоверни сведения за това, че правителствени служители са прилагали насилствено и унизително отношение към задържани под стража лица", пише още в документа. "Условията в някои затвори и центрове за задържане бяха лоши, но неправителствените организации отбелязаха положителни промени в други. Имаше съобщения за пренаселеност в някои центрове за задържане, твърдения за корупция сред персонала на затворите и неадекватни санитарни, битови и медицински условия", се казва в документа като се посочва още, че е имало отделни съобщения, че понякога властите злоупотребяват с правомощията си за арест и задържане.
В доклада се посочва още, че условията в страната продължават да влияят негативно на медийния плурализъм. Цитирани са също заключения, които констатират високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост. Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии и „недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии.“
Като проблем са отбелязани и дела за клевета срещу журналисти, които публикуват статии с обвинения в корупция.
В документа се посочва още, че правителството си е сътрудничи със Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците и други хуманитарни организации при предоставянето на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци или хора, търсещи убежище, както и на други сходни категории лица. В същото време различни организации отбелязаха няколко случая, в които властите са отблъсквали бъдещи мигранти и лица, търсещи убежище.
Антисемитска реторика продължава да се появява редовно в социалните мрежи и като коментари под статии в онлайн медиите, се допълва в документа.
mediapool.bg
