Две трети от дивите животни може да изчезнат до 2020 г.

Дивите животни в света може да намалеят с 67% до края на това десетилетие, спрямо броя им от 1970 г. Това е един от основните изводи на публикувания в четвъртък доклад "За жива планета“ на Глобалния екофонд WWF.

Данните в документа потвърждават, че планетата навлиза в напълно непозната фаза от историята си. Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, е възможно шесто масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен.

Оказва се, че световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% в периода 1970–2012 г., за който е последната събрана информация. Това създава ясна тенденция към намаляване с общо две трети в рамките на половин век (от 1970 до 2020 г.).

Най-драстичен е темпът на загуба на сладководните видове – цели 81% от 1970 г. до 2012 г. За същия период сухоземните и морските видове са намалели съответно с 38% и 36%. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове – 3.6 на сто годишно.

"В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове", посочва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. "Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят“, допълва той.

"Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа, нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция", коментира Веселина Кавръкова, ръководител на WWF - България. "Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение WWF полага много усилия“, казва тя

Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа.

"Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом – дават резултат“ – допълва Кавръкова.

Докладът „За жива планета“ се базира на водещи изследвания за обема и въздействието на човешката дейност върху планетата. Включени са и изследвания на Световната мрежа за екологичен отпечатък, които показват, че макар да имаме само една Земя, хората в момента използват ресурсите на 1.6 планети, за да си осигуряват стоки и услуги. Страните в Централна и Югоизточна Европа, като България, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, са близо до средното ниво и това е причината в района да има толкова запазено биоразнообразие.

mediapool.bg