Европа | Съб, 23 Ноем 2024г. 17:54ч. | Германският военен министър: Европа е изправена пред дългосрочна руска заплаха
ГЕРБ и ДПС внасят проекторешения в парламента за вдигане на т.нар. вето върху започването на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз, след като премиерът Кирил Петков, който вече е в оставка, отказа да внесе самостоятелно проекторешение на кабинета и държи българската позиция да се формира в парламента.
По-рано в сряда обаче новото антиправителствено мнозинство на "Има такъв народ", ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" бламира заседанието на парламентарната външна комисия и се очаква това да се случи и в четвъртък, ако се стигне до ново заседание.
ГЕРБ и ДПС се опитват да вземат управлението на процеса, след като Кирил Петков постигна пробива, ангажирайки ЕС като лост за натиск върху Скопие да изпълни българските искания.
Преди седмица, обаче, правителството реши да прехвърли цялата отговорност на парламента, за да се избегнат спекулациите (основно на ИТН), че Петков щял да действа еднолично и да "предаде националния интерес".
"Продължаваме промяната" действа изключително внимателно – някои от хората партията са убедени, че призивите към Министерския съвет да поеме инициативата за вдигане на ветото са капан за управляващите и това може да бъде използвано кампанийно срещу "Продължаваме промяната" предвид задаващите се извънредни избори.
"Казах на българския народ, че ще вземем решението в Народното събрание. За мен френското предложение е най-доброто", каза Петков и добави, че партията му ще инициира всекидневно заседания на парламентарната външна комисия.
Той нарече "политически игрички" проваленото заседание.
"Дадоха ми още една причина да съм сигурен защо не трябва да правим сделка със самия Борисов, с Ахмед Доган, с Митрофанова, за която смятам, че има връзка с "Възраждане“, както и със Слави Трифонов“, посочи Петков.
Малко по-късно заместникът на Петков - Асен Василев, каза пред БНТ, че премиерът ще отиде на срещата на европейските лидери, която започва в четвъртък, със същата позиция, която държавата ни имаше досега - България не одобрява преговорната рамка на Северна Македония. Той посочи, че френското предложение тепърва трябва да мине през парламента.
Така се стига до парадоксалната ситуация, в която Кирил Петков, и в двата случая е губещ.
В първия вариант той ще бъде нападнат с пропагандното обвинение, че в крайна сметка пуска Северна Македония в ЕС и е "национален предател", а в другия - ще позволи на ГЕРБ да поеме лидерството на процеса.
Абсурдът се допълва от факта, че външният министър в оставка Теодора Генчовска не иска по никакъв начин да се ангажира с финалния резултат, тъй като партията й "Има такъв народ" оправда оттеглената си подкрепа към правителството именно с Македония.
В характерния си стил Борисов обърна за пореден път мнението си и каза, че партията му ще внесе в НС проекторешение, ако това не направи премиерът. Обещанието му за подкрепа, обаче, очаквано се оказа част от политическата игра, защото малко по-късно депутатите му бламираха заседанието на парламентарната външна комисия, на която трябваше за пръв път да се обсъди по същество т.нар. френско предложение.
В сряда, часове преди да бъде гласуван вотът на недоверие, ДПС, ГЕРБ, "Има такъв народ" и "Възраждане" гласуваха за отлагане на заседанието и така не можа да бъде изслушана и външната министърка.
Кой за какво играе?
Предложението за отлагането на заседанието на комисията бе на ДПС и бе подкрепено от ГЕРБ, "Има такъв народ" и "Възраждане". Мотивът бе, че каквото и решение да вземе комисията ще е противоконституционно, тъй като Министерският съвет трябва да внесе решение за разглеждане.
Даниел Митов (ГЕРБ) обвини кабинетът, че е създал хаос с процедурата. От ГЕРБ настояха премиерът Кирил Петков да предложи на парламента проекторешение.
"Ако МС не желае, ние ще внесем предложение. Това, което се случва, е цирк и кризисен пиар", каза Екатерина Захариева от ГЕРБ.
Тошко Йорданов от "Има такъв народ" каза, че партията му няма да подкрепи т.нар. френско предложение.
Настимир Ананиев от "Продължаваме промяната" коментира от своя страна, че новата коалиция отново е влязла в действие.
"Не мога да разбера защо беше скрита министър Генчовска. Те отказаха да бъде чута. Не видях какво спечелиха от криенето на Генчовска, има много въпроси, на които тя трябва да отговори, а не новата коалиция да я крият", каза той.
"Ако изпуснем момента, рискуваме френското предложение вече да не е на масата. Това вече е национално предателство. Напълно безотговорно беше провалено това заседание", коментира Христо Иванов от "Демократична България" и добави, че обявената от ГЕРБ подкрепа по-скоро се оказва имитация на подкрепа.
Радев: Да не се бърза
Президентът Румен Радев, който не спира от месеци критиките си към правителството за действията им спрямо Северна Македония, коментира в сряда, че "предложението на френското председателство за решаване на проблемите с РС Македония и вдигане на българското вето върху началото на преговорите за нейното членство в ЕС е най-доброто досега", но трябва да се прецизира двустранния протокол между двете държави.
"Нашите партньори от Европейския съюз вече осъзнават, че въпросът за отстояването на гражданските права не може да бъде само двустранен въпрос между България и Република Северна Македония, а трябва да бъде издигнат на ниво Европейски съюз", каза Радев.
"Искам да призова българските политици да не бързат да обявяват историческа победа, защото промяната в македонската конституция не е последната, а първата крачка по пътя на интеграцията", добави Радев.
След като стана ясно съдържанието на френското предложение, основните фактори, които нагнетяваха напрежението, смениха тактиката си и вече залагат на коментари, че то е добро, но не трябва да се бърза.
Президентът повтори тезата си от последните дни, че Министерският съвет не трябва да се крие зад Народното събрание и добави, че се очакват ясни и отговорни решения от кабинета.
Кирил Петков по-късно реагира на атаките на Радев и го призова вместо да философства, да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
Френското предложение и двустранният протокол
Френското ротационно председателство на ЕС се съобрази със София и вкара в преговорната рамка на Северна Македония българските изисквания.
По този начин ЕС става гарант за изпълнението им - нещо, което доскоро бе немислимо, тъй като страните членки не искаха да извеждат решаването на двустранни спорове на европейско ниво. В опит да се отблокира европейската интеграция на Западните Балкани, обаче, бе постигнат компромис.
В проекта на преговорната рамка са заложени и двустранните протоколи, които трябва да бъдат подписани между Скопие и София съгласно договора за добросъседство между двете държави от 2017 година.
По този протокол България и Северна Македония преговарят от месеци около т.нар. пакет "5+1". Целта е той да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в Договора от 2017 година ангажименти. Преговорите бяха водени именно от министър Генчовска, която трябва и да подпише протокола.
Една от точките в пакета вече бе изпълнена от Северна Македония, която изпрати нота до ООН, в която уточнява, че името Северна Македония засяга само страната, а не и географската област.
Протоколът трябва да съдържа и ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в РСМ, и други.
Пендаровски: България има пет нови искания
На този фон президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза, че на вчерашния Съвет на ЕС по общи въпроси България е подала пет нови искания за промени във френското предложение, включително едно, което да премахне думата "автоматично" за начало на преговорите на Република Северна Македония с ЕС след промените в конституцията на страната.
"Заради това посъветвах премиера Димитър Ковачевски да не ходи на обявената среща на върха ЕС - Западни Балкани в Брюксел, но не ми харесва, че подобно решение се взема на ниво "Отворени Балкани" - инициатива, която трябва да бъде чисто икономическа и да няма политически характер", каза Пендаровски в интервю за ТВ 24, цитирано то БТА.
Според Пендаровски България изисква българите да бъдат включени не само в преамбюла на конституцията, но и в "нейната нормативна част".
"Това не е възможно, в нормативната част и албанците ги няма", каза Пендаровски и допълни, че искането от София е в конституцията да бъдат вписани не просто българи, а македонски българи.
"Такава категория у нас няма, в конституцията ние казваме "македонски народ и част от народите на...". Това искане е препратка към старата, срамна теза за обезбългаряване на Македония след 1945 година", каза Пендаровски.
Във Фейсбук профила си премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски написа, че какъвто и да е окончателният съгласуван текст на френското предложение, ключовите елементи за него са: "Ясна формулировка за македонския език в преговорната рамка и ясна защита на македонската идентичност; Историческите въпроси да не бъдат критерии в преговорната рамка; Преговорите между Северна Македония и ЕС трябва да започнат преди началото на процедурата за изменение на конституцията в преамбюла да бъдат включените българите, хърватите и черногорците; Твърди гаранции както от България, така и от Европейския съюз, че България няма да поставя нови искания извън това, което ще бъде договорено в преговорната рамка и двустранния протокол, който все още не е съгласуван, а всяко решение ще трябва да е консултирано с институциите на Република Северна Македония.”
mediapool.bg
