Време е за бял байрак за АЕЦ "Белене"

Ако някой не е виждал нагледен пример как на практика се проваля стратегически проект поради продължителна политическа недалновидност, да погледне историята на АЕЦ "Белене".

"Националната електрическа компания" ЕАД все още не е предоставила необходимата документация относно проекта АЕЦ "Белене" на Агенцията за ядрено регулиранe, за да може … да започне процедурата по обработка и лицензиране, която би отнела няколко месеца". Това е заявил по време на пресконференция преди няколко дни председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов, цитиран от медии. Ясно е, че НЕК в този случай няма да направи нищо без санкция на изпълнителната власт минимум на ниво "министър на енергетиката".

Ето защо въпросът защо НЕК не е свършила дължимото по една толкова важна задача в крайна сметка е по-скоро въпрос към изпълнителната власт. Резултатът обаче е поредното забавяне, независимо че става дума за действия, чиято необходимост е ясна отдавна. Същевременно в последните дни се появиха и още становища против проекта и много сериозни въпроси към институциите, базирани на технологични, икономически и юридически аргументи. Те са изготвени от хора с безспорна енергийна експертиза – и независимо дали се споделят или не, техните аргументи трябва да бъдат адекватно отчетени и анализирани.

Специфичното в случая е, че посоченото става пред погледа на онези избрани в рамките на конкретно стартирала процедура потенциални инвеститори, които са в процес на обмисляне на позиция спрямо участието си в проекта. Интересно е какви мисли ги спохождат като четат подобни новини – всъщност въпросът е до голяма степен риторичен.

АЕЦ "Белене" явно няма шанс да стане реалност…

Така или иначе, вече няма особено значение нито какво е станало в случая с неподадените към Агенцията за ядрено регулиране документи, нито кой е "за" и кой "против" проекта АЕЦ "Белене", защото е ясно, че това са само теоретични сблъсъци при нулев шанс за практическата му реализация.

Повече от видно е, че институциите имат и тепърва ще имат огромни проблеми с обосновките си за този проект и във вътрешен, и в международен план, и това не е от вчера – както не са от вчера и някои задълбочени анализи по него (спомнете си напр. докладите на БАН по темата), които явно прашасват някъде. Освен това политиците и институциите успяха да пропилеят през годините и обществената подкрепа за АЕЦ "Белене" още преди да се стигне до конкретно и детайлно представяне на основните параметри на проекта (цена, време за реализация, икономически ефект и др.). А само голият ентусиазъм на режисирани политически фанфари и на намаляващия брой поддръжници, които се водят повече от емоции, отколкото от факти, отдавна не е достатъчен – още повече, когато става дума за проект, който не може да се реализира преди 2032-2033 г.

Да, подчертавам - ако проектът въобще можеше да тръгне към реализация, ток от централата би могло да има най-рано след 12-13 години, и то при добро стечение на обстоятелствата; а при настоящия технологичен бум в енергийната сфера всякакви икономически залагания остаряват в рамките на месеци.

Така че май дойде време за официалното размахване на белия байрак за признаване провала на проекта АЕЦ "Белене". Казвам го с огромното съжаление от страна на човек, който вярва в ядрената енергетика и който в служебно качество пряко се е занимавал с темата както в рамките на преговорния процес за присъединяване на България към ЕС, така и с юридическите и организационните аспекти по възобновяването на проекта в периода 2002-2005 г. Тогава обаче ставаше дума за цена, повече от два пъти по-ниска от сега обявената, при коренно различен и благоприятен за такава инвестиция национален и регионален пазар и при ясни срокове за реализация (първи блок на АЕЦ "Белене" можеше да функционира още към 2012 г.). Тези факти бяха съпътствани и от безапелационно изразена по онова време обществена подкрепа, въпреки че и тогава проектът имаше противници.

… но загубите от политическите действия и бездействия са реални и е важно да бъдат поне ограничени

Ясно е, че в случая размахването на белия байрак ще е политически неприемлив и труден за преглъщане ход, който е символ на признанието на огромни грешки през годините – особено в ситуация, в която проектът на политическо ниво изглежда консенсусно подкрепян от страна на най-големите политически опоненти. Тази стъпка не решава въпросите с цялостните последствия от сбъркани политически решения, но мисля, че би могла да спомогне поне за някакво ограничаване на сериозните икономически щети, от които потърпевши в крайна сметка са гражданите.

Първият голям въпрос в това отношение е за минимизиране на преките щети спрямо огромните вложени средства на площадката, както и за два реактора и оборудване. Една от дискутираните опции, които въобще не са много, е използването поне на един от реакторите на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Не се чувствам компетентен по темата дали това е възможно – има различни експертни мнения, но със сигурност има грамотни хора, които да обяснят на институциите за какво става дума, ако някой иска да ги чуе. Друга опция е продажба на реакторите и на другото налично оборудване. В случая обаче не става дума за конфекция и е ясно, че подобна стъпка въобще няма да е лесна, а и цената едва ли ще е изгодна спрямо вложеното. Допълнително, подобен ход изисква и наличието на редица други предпоставки, вкл. и такива, зависещи от производителя. Изборът на най-добрия ход обаче няма да стане бързо.

Така, факторът "време" е от огромно значение за намаляване на загубите от недалновидната политика спрямо централата. Същевременно, ако признанието, че АЕЦ "Белене" е проект, който не може да бъде реализиран, се забави необосновано, ни чакат поне още няколко години агония в опити за самоубеждаване колко е нужен и икономически изгоден той и как аха-аха са се скупчили едни инвеститори, които се карат кой пръв да си вложи парите при официално обявените условия, които не гарантират инвестициите им. Такова забавяне безспорно ще води и до още съществени разходи. И ако едва след поредното пропиляно време политиците и експертите се върнат към темата за другите опции, ще е повече от сигурно, че реакторите и другото оборудване ще стават само за музея, изграден край някой гьол. Дотогава те ще са добили нужната музейна патина, а и светът ще е скочил с още няколко огромни технологични крачки напред, докато ни подминава безапелационно.

Вторият въпрос е този за негативните последствия в по-широк план – ясно е, че и тук за пореден път потърпевши са гражданите. Политиците отново ще се скрият зад колективната им безотговорност и ще се изсулят с приказки от типа "Ох, какво да правим, съжаляваме; тюуу, да му се не види, друго мислехме, но това стана; е, толкова можахме – който е по-умен, да дойде да го видим как ще оправи бакиите".

За хората обаче ще остане реалният пасив, който в случая включва :

няколко милиарда лева, загробени за сметка на гражданите, децата им и внуците им – ако, разбира се, междувременно и те не са напуснали държавата;

един регион на България, напълно бастисан в икономически и демографски план, който след много изгубени години тепърва ще трябва да търси репери за развитието си при напълно различни условия;

поредния хаос с въпроса "и к’во да правим сега?" поради липса на елементарно стратегическо виждане къде сме и накъде отиваме в енергиен план и т.н.

В допълнение, като трагикомичен бонус за всички ще остане и споменът за полуграмотни доклади на парламентарни комисии, които загубиха ценно време в нескопосани опити да установяват любимите на парламента "всички данни, факти и обстоятелства" около проекта АЕЦ "Белене", видимо използвайки най-вече формулата "cut--copy-paste". Вместо в рамките на компетенциите си да изискат от изпълнителната власт ясна стратегия за енергийния сектор и списък от приоритети с конкретна времева рамка за постигането им като част от национална програма за развитие на страната, депутатите се упражняваха неколкократно по тема, за която определено нямат капацитет.

А ядрената енергетика можеше да има своето много по-достойно място, вкл. и с нови мощности, както, между другото, е заложено във все още действащата енергийна стратегия на страната, която отдавна изглежда напълно неадекватно. И е странно, че институциите, кой знае защо, все нямат време именно за подготовката на нова стратегия, въпреки задължението им в това отношение по закон. Жалкото е, че причината за това май не е толкова в липсата на време, а по-скоро във все по-често видимата липса на капацитет.

Та къде е белият байрак за АЕЦ "Белене"?

Авторът е експерт по енергийна политика. По професия е юрист, в енергетиката влиза през 1992 г., когато оглавява правния отдел на тогавашния Комитет по енергетика. От 1996 до 1998 г. работи в дирекция "Инвестиции" в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел. Една година отговаря за евроинтеграцията в тогавашната Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, след което става член на сформираната Държавна комисия за енергийно регулиране. Бил е главен секретар на енергийното министерство при министър Милко Ковачев. От 2006 до 2012 г. е директор на Секретариата на Енергийната общност във Виена

В момента е председател на управата на Института по енергиен мениджмънт, но изразеното в статията мнение е в негово лично качество. Той посочва, че би прочел и други мнения от автори, подписващи се с истинските си имена.

mediapool.bg