Венецианската комисия: Съдебната реформа на Борисов е невъзможна

Българското правителството е приело в събота проекта за поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, най-вероятно, без да се запознае с финалната позиция на Венецианската комисия, която бе използвана като политическо оправдание за приемането на

реформата. Министерският съвет се събра на извънредно заседание и прие, че "независим прокурор" ще разследва главния прокурор. Този "независим" прокурор ще бъде началник на инспектората на Върховната касационна прокуратура и промени в конституцията не са необходими, каза правосъдният министър Данаил Кирилов. Тази правна постановка обаче е обявена за невъзможна от Венецианската комисия в нейната позиция, приета ден по-рано - в петък.

Извън това, Венецианската комисия изрично указва на България, че инициативата за започване на разследване на главния прокурор не бива да идва от свързаните с него членове на Висшия съдебен съвет. Правителството прие точно обратното - главният прокурор и свързаните с него членове на Прокурорската колегия да избират въпросния "независим" прокурор.

"Радвам се, че Венецианската комисия ни даде възможност да останем в рамките на нашата конституция", обяви премиерът Бойко Борисов в събота. Проблем в случая е, че Венецианската комисия изрично е обявила, че България ТРЯБВА да промени своята конституция или най-малкото да поиска предварително тълкуване от Конституционния съд.

"Цялото това обсъждане (дали да се създаде независим прокурор/следовател) ще бъде безполезно, ако фигурата на "независимия следовател", неподчинена на главния прокурор, е невъзможна в конституционно отношение, поне както е сега в действащата конституция", се казва в позицията на Венецианската комисия.

Институцията напомня на българските власти за член. 126 ал. 2 от конституцията, който постановява, че главният прокурор осъществява методическо ръководство върху всички прокурори.

"Може да се заключи (от конституцията), че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори са подчинени на властта на главния прокурор, който контролира законността на техните действия. Ако конституцията се тълкува по този начин, фигурата на "независим" прокурор става невъзможна без изменения в конституцията", допълва Венецианската комисия.

По-недосегам и от монарх

В своята позиция комисията дори сравнява българския главния прокурор с монарсите в някои европейски страни и достига до извода, че той е по-безотчетен и от тях.

"Казвайки, че главният прокурор има изключителното право да разследва всички, включително себе си, или да контролира наказателното преследване, това на практика означава, че този държавен служител не може да бъде подведен под отговорност за своите престъпни деяния. Всъщност, някои конституционни органи (като Парламента, Конституционния съд или монарха в някои страни) често са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност", пише Венецианската комисия.

След това допълва, че е спорно дали главният прокурор принадлежи към така изброени органи, които са обект на политическа отчетност. Така Венецианската не много деликатно подчертава, че българският главен прокурор е по-недосегаем и от монарх.

"Би било невъзможно да се създаде паралелна институция, която да поеме важна част от прокурорските функции, които сега принадлежат на прокуратурата, ръководена от главния прокурор. За подобна реформа е необходима промяна в конституцията и най-вероятно свикване на Велико Народно събрание", обявява комисията.

В доклада се казва следното: "Накратко, идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика, само ако Конституционният съд на България приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху обвинението не е абсолютен, че са възможни някои изключения от това общо правило, за да се предотврати конфликтът на интереси без да са необходими изменения в конституцията. В този случай независимият прокурор може да бъде избран чрез съществуващите конституционни структури и процедури. Конституционността на тези решения може да бъде изпитана чрез процедура на тълкуване на конституцията", разсъждава Венецианската комисия.

За пръв път чуваме за този независим прокурор

Вероятно пред Венецианската комисия никога не е била обсъждана идеята, приета в крайна сметка от Министерския съвет – независимият прокурор да е точно шефът на инспектората на Върховната касационна прокуратура.

В своя доклад Венецианската комисия разсъждава върху две предложени й опции – главният прокурор да бъде разследван от главния съдебен инспектор към Висшия съдебен съвет (ВСС) или от шефа на Националната следствена служба.

В първия случай е нужна поправка в конституцията, защото избраният от парламента главен инспектор няма разследващи функции.

Вторият споменат вариант – "независимият" разследващ да е шефът на следствието, също е проблемен. В момента този магистрат е де фактор подчинен на главния прокурор. За развързване на ръцете му са нужни сериозни промени. Следователят не бива да бъде назначаван от хора, свързани с главния прокурор, да не се отчита пред тях и да не е функционално зависим от сегашната структура на държавното обвинение. Така той ще може да разследва главния прокурор, но няма да може да поддържа обвинение срещу него в съда, защото прокуратурата има монопол върху обвинението.

Разчупването на този монопол изисква промяна в конституцията.

Огромна реформа във ВСС

Ако управляващите покажат сериозна политическа воля и създадат независим от главния прокурор магистрат, то следва още една планина за изкачване – необходима е радикална реформа и на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Гарантирането на ефективно разследване на главния прокурор изисква неговото временно отстраняване от длъжност. Главният прокурор има огромно влияние във ВСС, защото четирима от членове на съвета идват от прокуратурата, а един е следовател. Тези хора ще станат подчинени на главния прокурор, когато им изтече мандатът и се върнат в прокуратурата. Извън това, всички членове на сегашната Прокурорска колегия са бивши прокурори или следователи.

"Това не е желателно - присъствието (на представители) на обществото (в Прокурорската колегия) трябва да гарантира плурализма в този орган. В България обаче той представлява само прокуратурата", се казва в позицията на Венецианската комисия

В допълнение, докладът на комисия посочва, че главният прокурор може да има "известно фактическо влияние върху някои други членове на ВСС, дори върху тези, които не са професионално свързани със системата на прокуратурата". Това е възможно чрез повдигане на обвинение или започване на разследване срещу тях. Поради това се препоръчва на българските власти да променят закона, за да гарантират, че членовете на ВСС от политическата квота в Прокурорската колегия няма да са свързани с прокуратурата.

За да се осигури някаква възможност ВСС да може да взема решения за отстраняване на главния прокурор при подозрение за извършено престъпление, трябва да се направят сериозни промени. Първата е съдиите да могат да правят предложение за отстраняване на главния прокурор. Вторият е решението да се взема с постижимо мнозинство, а не с квалифицирано от 17 гласа в Пленума на ВСС.

Главният прокурор не бива да избира шеф на върховен съд

Венецианската комисия препоръчва на България да засили допълнително съдебната независимост във ВСС. В позицията на институцията се казва, че страната не е постигнала европейските стандарти в тази област. Настоява се за пълно прекрояване на ВСС.

"Трябва да бъде увеличен броят на членовете на Съдийската колегия, които се избират от съдии. Всички функции на ВСС, свързани с кариерното развитие на съдиите, дисциплинарните наказание и отстраняванията от длъжност, включително и на шефовете на двете върховни съдилища, трябва да бъдат прехвърлени на Съдийската колегия", обявява Венецианската комисия.

Сега двамата шефове на върховните съдилища се избират от Пленума на ВСС, в който право на глас имат главният прокурор и останалите представители на прокуратурата. Влиянието на главния прокурор стана повече от видно при многократните признания на Сотир Цацаров за ролята му при избора на Лозан Панов за шеф на Върховния касационен съд.

"Най-радикалното решение ще бъде да се изостави сегашният модел на общ Висш съдебен съвет (за съдии и прокурори) и да се създадат две отделни институции. В едната представителите на съда трябва да имат поне половината гласове. Другата ще бъде за прокурорите и следователите. Ако съдии и прокурори останат в един съдебен съвет, правомощията на неговия пленарен (общ) състав трябва да бъдат намалени. Най-важното е правомощието за избора на двамата шефове на върховните съдилища да се премести в Съдийската колегия", казва Венецианската комисия.

mediapool.bg