Депутатите от ресорната парламентарна комисия за контрол над спецслужбите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за военното разузнаване, които разрешават службата да се оглавява и от цивилен.
Ветото бе подкрепено само от депутатите на БСП, като се очаква още утре законопроектът да бъде прегласуван и в пленарна зала.
Дебатът в комисията бе постен. Един от вносителите на промените Милен Михов в аргументите си защо военното разузнаване трябва да може да се ръководи и от цивилен стигна до шпионина Ким Филби.
"Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки", разясни Михов и добави, че в качеството си на вносител няма информация промените да се правят за определен човек.
Председателят на комисията Димитър Лазаров от ГЕРБ и секретарят по сигурност и отбрана на президента генералът от запаса Стефан Янев поговориха по темата как е регламентирано участието на цивилни във въоръжените сили.
Лидерът на "Воля" Веселин Марешки пък се включи в дебата с паралел за бизнеса с аптеки, където има изискване за наемането на магистър фармацевти, което явно не му се харесва. Именно за това той няма да подкрепи и ограничението шеф на военното разузнаване да може да е само военнослужещ.
Зам.-военният министър Атанас Запрянов от своя страна посочи, че министерството подкрепя промените в закона, тъй като има достатъчно гаранции, че службата не може да се политизира.
Шефът на военното разузнаване се предлага от правителството, но се назначава с указ на президента.
Казусът "Военно разузнаване"
Преди около два месеца шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов подаде рапорт за освобождаване от поста, след като бе обвинен заедно с предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона.
Военният министър Красимир Каракачанов първоначално не беше готов да се раздели с Ангелов и министерството обяви, че от службата няма теч на информация.
След това обаче прие рапорта и обясни, че след като Пламен Ангелов бъде освободен от поста ще влезе в екипа му. Така на практика той потвърди съмненията си в силата на прокурорските обвинения.
Докато Каракачанов публично демонстрираше несъгласието си с рокадата, депутати от партията му станаха съвносители на поправката, която дава възможност службата да бъде оглавена от цивилен кадър с десетгодишен опит в сектора за сигурност.
Според различни източници, за фаворит се смята сегашният заместник-директор на службата Янко Златанов, който преди това е работил в МВР и ДАНС. Той е в службата едва от миналата година и не е военен, въпреки че има военно образование.
От БСП също публично обявиха, че законовите промени се правят конкретно за Златанов и ги кръстиха на негово име.
Усещане за конюнктура
Секретарят по сигурност и отбрана на президента генералът от запаса Стефан Янев коментира, че в промените в Закона за военното разузнаване има усещане за "някакъв вид конюнктура". Той обаче не влезе в коментари по въпроса дали промените не се правят за определен човек, но отбеляза, че това е "горчивият привкус от целия дебат".
"В последно време наблюдаваме много честа смяна на законите и в някои случаи има усещане за безпринципност и партизанска уклончивост за решения, които да бъдат конюнктурни към момента", коментира Стефан Янев пред бТВ.
Той посочи, че през последните 10 години са били направени доста промени в нормативната рамка за военното разузнаване.
"Усещането е за някакъв вид конюнктура...Ще бъде нездравословно, ако започнем да споменаваме имена", каза той.
Защо не се повдига въпросът за ВМА и Военна полиция?
"Има определена доза безпринципност. Казусът е много сходен с едни други служби. Трябва да има подобна алтернатива (за цивилен ръководител – бел. ред.) във ВМА, Военна полиция", коментира Янев.
Той коментира, че типичната военна кариера дава предимство пред цивилния кадър.
"Имиджът пред чуждите партньори е второстепенен, накърнява се имиджа на служителиоте в тези служби. Дали цивилен или военен, има несигурност. Никой не може да има предсказуема кариера", добави Стефан Янев.
mediapool.bg