Българи в чужбина сигнализират, че в различни държави членовете на комисиите, които местните доброволчески организации са предложили, са изместени от предложени от партиите хора.
За такива промени сигнализират сънародници в Кипър, Германия, Великобритания и т.н. По думите им за разлика от доброволците по места, издигнатите от партии хора нямат общо с организацията преди изборите като намиране на помещения, например.
Постоянният секретар на Министерството на външните работи Иван Кондов обаче твърди, че е спазен законът при формиране на съставите на секционните избирателни комисии зад граница.
Според Изборния кодекс членовете на секциите извън България се назначават както в страната - след консултации с парламентарно представените партии и тези, които имат избрани евродепутати. По един представител в комисия има от МВнР. В кодекса изрично пише, че външното министерство може да предложи хора, подадени от организации на българи зад граница. По закон незаетите места могат да се попълват от предложени от организации на български граждани в съответната страна. Българи в чужбина обаче посочват, че досега такъв партиен интерес не е имало.
"Бил съм председател на СИК в Екситър, Великобритания няколко пъти. Проблеми никога не е имало. Винаги се събираме няколко човека, намираме помещение, пращаме списък с доброволци и правим комисия. Тази година съм в България и няма да гласувам в чужбина, нито ще съм председател на СИК. В Екситър обаче има обучени и мотивирани доброволци, които отново подготвиха всичко, за да могат сънародниците ни зад граница да гласуват.
Да, ама не. Оказва се, че за пръв път откакто съществува секцията в Екситър, за председател на СИК в Екзитър е назначен човек, който никой не познава", пише във Фейсбук Емил Соколов.
От местната общност предполагат, че председателят на комисията е предложен от ДПС. "Някои от членовете на комисията също са променени и не отразяват списъка, който доброволците са изготвили. По-просто казано, в Екситър ни спуснаха партийни парашутисти, въпреки че цялата работа по подготовката бе свършена от местни доброволци, все непартийни. Да не говорим, че новият председател на СИК в Екзитър никога не е участвал в подготовката на изборите за всички тези години. Няма никакъв опит. Сега местната общност в Екситър издирва него и останалите 'нови лица', за да им се обясни какво, къде и защо се прави ", пише още той.
За подобен развой разказва Емилия Михайлова, която е била преподавател в българското училище "Дора Габе" в Мюнхен.
"Считаме решението на ЦИК да замени изцяло нашия състав с партийни представители за напълно неуважително и незачитащо заслугите и работата ни до момента", каза тя пред БНР.
По думите ѝ в Мюнхен всички членове са сменени. "В Манхайм не са всички. В Испания чувам. Сигнали има навсякъде по света, доколкото знам", добавя тя.
"Защо към пусти Екситър изведнъж се появи такъв интерес? Да не би, защото е единствената секция в Югозападна Англия? Едва ли е, защото в Екситър винаги се гласува против партиите на статуквото. Какво наложи нуждата да се упражнява такъв строг партиен контрол в Екситър? Не стига, че са само 35 секциите във Великобритания, а сега се плюе в лицето на доброволците като ги заличават от списъците без обяснение.", продължава Соколов.
"Търсила съм изборни помещения и съм била председател на комисия в избори, в които се наложи да спим на пода на секцията, защото ЦИК не успяваше да се справи с приемането на протоколите. Изобщо, екшън за благото на малката българска общност в Льовен. До миналата седмица. Когато излязоха списъците на ЦИК с комисии в чужбина и в тях няма нито един доброволец. Нито един", пише във Фейсбук Силвия Атипова от "Да, България", която се е занимавала с организацията на изборите в секцията в Льовен, Белгия години наред.
По думите ѝ нито един от "спуснатите" членове на секционната комисия в Льовен не е познат на хората в града.
"В последните няколко дни чухме политически обвинения към МВнР, като категорично искаме да опровергаем разпространението на фалшиви новини за водени странни разговори между министерството и ЦИК в процеса на подготовка и провеждане на изборите", коментира в понеделник главният секретар на външно министерство и заместник-председател на работната група "Избори" Калин Анастасов.
Той обясни, че въпреки трудностите, породени от пандемията и мерките срещу Covid-19 в различните държави, ведомството е разкрило рекордните 465 секции за гласуване чужбина и дори съставите на няколко секции били увеличени.
По думите му в момента има предложения за коригиране съставите на секционните избирателни комисии, които своевременно се препращат към ЦИК.
"Към днешна дата, съгласно решение на ЦИК, общата численост на съставите на СИК зад граница е 2507 души. МВнР краткосрочно ще командирова от София около 160 човека. Още 140 наши колеги зад граница ще вземат участие в СИК", казва Анастасов, цитиран в съобщението на външното министерство.
По думите му след консултации с политическите партии, ЦИК е предложила около 500 души членове на СИК зад граница, които също били членове на българските общности зад граница.
"От 2507 членове на СИК, когато извадим 300 наши служители и 500 партийни предложения, от МВнР се изисква да предложи около 1700 членове на СИК, предложени от нашите представителства, след консултации с българските общности зад граница", обяснява Анастасов.
От МВнР допълват, че съгласно решението на ЦИК секционни избирателни комисии зад граница, съставени от 3 членове, има в 33 от 465 секции – основно те са в държави, където имаме изключително малко подадени заявления за гласуване и където по техен анализ подават своя глас между 15 и 50 души.
Единствената държава, в която СИК са с трима членове, а традиционно гласуват около 300 души, е тази в посолството ни в Осло, Норвегия. Това се дължи на сериозните противоепидемични мерки там и с факта на разкриване на две нови секции близо до Осло, с които българските граждани ще бъдат улеснени в упражняването на правото си на глас, посочват още от ведомството.
mediapool.bg