Борисов пред шефа на НАТО: България не е троянски кон на Русия

България не само, че не е троянският кон на Русия в НАТО, но е и най-дисциплинираният съюзник на Алианса, каза премиерът Бойко Борисов след среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в София.

"Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци - много преди да се знае, че премиерът Медведев (бел.ред. на Русия Дмитрий Медведев) ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема“, посочи Борисов.

Темата за доверието към България в НАТО отново стана актуална, след като преди ден президентът Румен Радев коментира преди регионален форум на НАТО, че България сама трябва да решава бъдещето на "българските енергийни проекти" и призова правителството да материализира визитата на руския премиер Медведев, а не да ставаме заложник на чужди интереси.

"България иска и търси диалог с Русия, но в същото време трябва да сме максимално силни, за да можем да сме с превес в разговора", добави той.

Премиерът припомни, че е бил против участието на военни сили на НАТО в Черно море, защото България е една от страните в ЕС с развит туризъм, който носи над 12% от приходите ни.

"Поради тази причина не е изгодно за България да минават военни кораби и катери около българските пристанища."Затова ние с ген. секретар се обединихме около идеята максимално да използваме силата на дипломацията, взаимните си връзки и възможности, за да не влезнем във военна надпревара във въоръжението", допълни Борисов.

След кризата в Керченския пролив НАТО разширява присъствието на свои кораби в Черно море. България обаче ясно не е привърженик на подобна тенденция.

Столтенберг: Не искаме Студена война, но руските ракети са опасност

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от своя страна открои като едно от най-сериозните предизивикателства за сюзниците нарушването на договора за спиране използването на ракети със среден и малък обсег от страна на Русия.

"Ние не искаме да има нова студена война и затова призоваваме Русия да спазва този договор", каза генералният секретар на НАТО.

Той посочи, че тези ракети, с които разполага Русия, могат да достигнат европейските градове, трудно се откриват и могат да се използват във въоръжен конфликт.

"Същевременно обаче трябва бъдем подготвени за един свят без този договор и с наличието на руски ракети", заяви генералният секретар на НАТО.

"Трябва да бъдем подготвени за свят, в който Русия може да разположи своите ракети навсякъде", добави той.

Традиционно Столтенберг посочи, че високо се оценява лоялността и ангажимента на България към Алианса и посочи, че страната ни допринася към сигурността с участието в различни мисии и операции на НАТО, има стратегическа роля в региона на Черно море и допринася в борбата с тероризма.

По-късно Столтенберг разговаря и с държавния глава Румен Радев. В началото на срещата президентът каза, че "България е силно ангажирана да продължи да увеличава ролята си на стълб на сигурността и стабилността на Балканите и в Черноморския регион, като води открита, конструктивна и разумна политика, и като полага усилия да развие съвременни отбранителни способности, напълно съответстващи на позицията на НАТО за отбрана и сдържане".

Шашмата с военния бюджет или как "нашата скромност стана вече прословута"

Основна тема на срещата за пореден път е била бюджетът за отбрана. България пое ангажимент да отделя 2% от Брутния си вътрешен продукт за отбрана, но все още не го е изпълнил.

Борисов обаче постигна "пробив" в статистиката и съвсем скоро страната ни ще може да обяви, че е изпълнила целта.

"Една критика имаше Столтенберг към нас и тя е, че където се отчитат разходите за тези 2%, ние не сме включили пенсиите за военнослужещите. Сиреч, нашият процент е по-голям, а отчитаме по-малко. Тоест, нашата скромност стана вече прословута“, каза Борисов.

"Вие заявихте, че сте готови да отчитате всички разходи за отбраната , защото така се получава пълна картина какво се инвестира в тази област", добави генералният секретар на НАТО след срещата.

Въпреки

коментара на Борисов е безспорен факт, че България е само консуматор, а не източник на сигурност.

Страната ни пое ангажимент да отделя по 2% от БВП за отбрана още на срещата на НАТО в Уелс преди

пет години години и оттогава не е направила много, за да го изпълни. Малкият бюджет сам по-себе си обаче не е най-големият проблем, а това, че разходите за отбраната почти изцяло отиват за текуща поддръжка и заплати.

Българският бюджет за отбрана се движи през последните години в рамките на 1.2 - 1.5%, но страната ни разчита на различни шашми, за да заблуди партньорите си в НАТО и собствените си граждани, че сигурността е приоритет. Последният трик е да смята в бюджета за отбрана планирани средства за модернизацията на армията, които е предварително ясно, че няма да бъдат усвоени.

Ако България включи в статистиката и средствата за пенсиите на военните, ще изпълни изискването на НАТО, но това няма да означава, че българската армия е станала по-модерна.

Проблемът с нежеланието да се отделят средства за отбрана е актуален и в много други страни членки на НАТО. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом и отказът му САЩ да издържат целия Алианс обаче промениха коренно ситуацията. Това наложи някои страни реално да увеличат разходите, а други да обявят, че ще направят това в бъдеще.

"Влагам цялото си сърце и душа да помагам..."

В петък Столтенберг коментира, че в "един все по-несигурен свят, трябва да инвестираме в нашата сигурност". В тази връзка той приветства факта, че България е започнала да инвестира повече в отбраната.

Борисов от своя страна припомни, че правителството е взело решение да закупи нови изтребители и бронирани машини.

"И това, че парламентът взе решение за модернизиране на армията, за нов многоцелеви самолет, за кораби, за бронирани машини, изважда България на съвсем различно ниво в НАТО. Ние сме надеждна страна и в състояние да води сериозни военни действия държава. Дай Боже да не се наложи – влагам цялото си сърце и душа да помагам в тази сфера“, коментира той.

Проектите се точат от години и все още не са завършени. Най-близо до успешен край е този за покупката на нови изтребители, след като парламентът взе решение да преговаря със САЩ за изтребители F-16.

Румен Радев пък припомни националия план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от БВП до 2024 г.,

"Продължаваме да участваме и да сме домакини на все повече учения, за да усъвършенстваме подготовката си и така важната оперативна съвместимост, отбеляза държавният глава, като добави, че се цели ефективно използване на ограничените ресурси. Затова и сме съсредоточени върху развитието на съвременни отбранителни способности и върху подобряване на готовността ни за реакция, устойчивостта, логистиката, мобилността и оперативната ни съвместимост", посочи президентът.

mediapool.bg