Болниците ще получават антикризисно 85% от обичайната си заработка до октомври

Болниците ще продължат да получават 85% от обичайната си зарабатка преди кризата около Covid-19 до 30 септември, независимо от обема дейност, който извършват. Това обяви здравният министър Кирил Ананиев в четвъртък на излушване в парламента. Антикризисната мярка беше въведена, за да компенсира намалената дейност на лечебните заведения в извънредната ситуация. Заради спрените профилактични прегледи, планови операции и други дейности болниците нямаше как да си докарват обичайните приходи по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Затова беше решено на тези, които са изработили по-малко, да им се плаща 85% от обичайната заработка преди кризата, а на тези, които са заработили повече – реалните суми.

"85% е минимумът, а не таванът. Никакви средства няма да се връщат", увери Ананиев.

Ананиев обясни, че антикризисната мярка ще бъде удължена до края на септември, защото по принцип лятото болниците имат по-малък обем дейност и съответно по-малко приходи и целта е да бъдат подпомогнати още, за да функционират спокойно.

"Идеята е да съхраним болниците за евентуално посрещане на епидемична ситуация през есента и зимата", каза Ананиев.

МЗ е платило 19.5 млн. за работа на първа линия досега

По-късно от МЗ съобщиха, че от март досега са изплатени общо 19 532 822.99 лв. на заетите в здраваната система на първа линия в борбата с коронавируса. Става въпрос за работещите в болници, регионалните здравни инспекции, центровете за спешна помощ, Националния център по заразни и паразитни болести и медико-диагностични лаборатории, които взимат по 1000 лева бонус месечно. Работещите в РЗИ, които са държавни служители, още не са получили пари за април, тъй като те получават допълнително стимулиране на тримесечие и се очаква да вземат средствата си през юни.

[div class='left_orange']Какво са получили работещите на първа линия?

От март досега МЗ е платило 19 532 822.99 лв. на заетите в здраваната система на първа линия в борбата с коронавируса. Става въпрос за работещите в болници, регионалните здравни инспекции, центровете за спешна помощ, Националния център по заразни и паразитни болести и медико-диагностични лаборатории, които взимат по 1000 лева бонус месечно.

За март са платени общо 5 302 860.67 лв. Пари са получили 37 лечебни заведения за 1 718 медицински служители на обща стойност 2 556 196, 17 лв. За март на РЗИ са преведени 961 833,82 лв за 651 служители.

Центровете за спешна медецинска помощ са получили 1 738 076,18 лв. за 1 181 служители. На Националния център по заразни и паразитни болести за 28 служители са платени 41 595,38 лв. На една медико-диагностична лаборатория, за четирима служители – 5 159.12 лв.

За април са платени общо 8 509 772.53 лв. Пари са получили 64 лечебни заведения за 3 748 служители на обща стойност 5 592 564.12 лв. Центровете за спешна помощ за 1 943 служители са получили 2 814 055,07 лв. На Националния център по заразни и паразитни болести са преведени 37 070 лв. за 26 служители. На 3 медико-диагностични лаборатории за 42 служители са преведени 63 149.20 лв. Още[class='left_orange' div]

Депутатите единодушно задължиха Ананиев да изготви и внесе в парламента законови промени, с които да се регламентират условията на работа и финансовото подпомагане на медицинските специалисти и лечебните заведения при обявена извънредна епидемична обстановка, а в срок до 6 месеца да извърши преглед на дейността на инфекциозните отделения в страната и изготви план за увеличаване на ефективността им при обявяване на извънредна епидемична обстановка.

ГЕРБ: Здравната система издържа теста

По време на разискванията от ГЕРБ заявиха, че здравната ни система се е справила с теста и е издържала на предизвикателството на коронавируса, но опозицията разкритикува съществуващите организационни пропуски и призова за по-сериозен анализ на предприетите действия, както и законодателни промени, с които медиците и лечебните заведения да получат по-сериозна подкрепа.

"Нашата система издържа теста и предизвикателството в борбата с коронавируса. Нашата система успя да се организира и да излезе сама от недостига и дефицита на предпазни средства", коментира Лъчезар Иванов от ГЕРБ. По думите му, още не е дошъл моментът на равносметка, тъй като кризата не е приключила, но като цяло страната ни може да се гордее с постигнатото.

Опозицията вижда пропуски и нужда от промени

Депутатът от БСП Георги Йорданов коментира, че бонусите по 1000 лв. за работещите на първа линия медици са предизвикали напрежение сред персонала и не са били осигурени достатъчно предпазни маски и защитни облекла. Той разкритикува и това, че населението е било стресирано с ежедневното сутрешно и късно вечерно съобщаване на статистически данни за коронавируса. "Не стана ясно защо в големите спортни зали бяха разгърнати болнични легла, подходящи за извънредни ситуации при земетресение, но не и за медицинско лечение", коментира той.

Според колегата му проф. Георги Михайлов кризата с коронавируса налага преосмисляне на начина, по който функционира системата - че не може чрез клинични пътеки и чрез оборот като от дюкян да се финансира здравеопазването.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС призова да бъде направен анализ на случилото се. "Изводите, които до този момент можем да направим е, че няма по-важни и по-маловажни специалности и по-важни и по-маловажни болници. Видя се, че подценяваните специалисти по инфекциозни болести и епидемиолгия, са изключително важни. Подценявана беше и безопасността на условията на труд. Липсват планове за вътреболничните инфекции", коментира тя. Джафер посочи, че е била подценена и необходимостта от предпазни средства, което е наложило след това търсенето им на пожар.

В дебата за реакцията на властите около кризата с коронавируса не участваха депутати на "Обединени патриоти", "Воля" и независимите народни представители.

Пари за здраве и в новия програмен период

Ананиев обясни, че бонусите за работа на първия линия се финансират с 60 млн. лв по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", а 40 млн.лв. по оперативна програма "Регион в растеж" са за купуване на техника, предпазни средства и тестове.

Ананиев каза, че в първоначалния вариант на новата финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. се е предвиждало да няма отделна програма "Здравеопазване", която е била финансирана с около 400 млн.евро за миналия финансов период, но епидемията е накара ЕК да преосмисли решението си и в новия планов период програмата ще бъде запазена и то в размер на 9.4 млрд. евро. Т.е. има огромен ръст в следващия период за здравеопазване.

mediapool.bg