България ще трябва да пусне Северна Македония към ЕС. Какво следва?

България ще трябва да разреши кризата в отношенията си със Северна Македония и не може да си позволи да я превърне в замразен конфликт. Това не би било от полза нито за нас, нито на ЕС и НАТО. Българските дългосрочни интереси са страната ни да не е външна граница на ЕС.

Разширяването на съюза ще подпомогне развитието на целия регион във всичките му аспекти – бизнес и политически, и ще ограничи влиянието и опитите за дестабилизация от трети страни.

Българската блокада върху старта на преговорите между Скопие и Европейския съюз ще трябва да бъде вдигната скоро. Показателна за това е и промяната в позицията на бившия премиер Бойко Борисов, чието управление се провали в опита си да регулира двустранните отношения и се озова в неудобната ситуация да е единственото, което спира евроинтеграцията на съседката си и "най-близка" държава. Сега Борисов заговори, че Скопие бързо трябва да започне преговории забрави политиката и обидите към Скопие на доскорошния му коалиционен партньор и вицепремиер Красимир Каракачанов.

Това обаче няма да е толкова лесно. Решаването на кризата има най-малко три аспекта.

Засега Скопие не показва истинско желание да отговори на българските изисквания за прекратяване на историческите спорове и езика на омразата. Въпреки положителните декларации липсват резултати в изпълнението и прилагането на подписания през 2017 година договор за добросъседство.

Македонските управляващи се опитват да се възползват от силния европейски и американски (не толкова силен засега) натиск в полза на евроинтеграцията си, за да постигнат популярно за вътрешнополитическите си интереси решение. Това към момента означава: никакви компромиси със София. При всички положения евентуалната промяна на позицията няма да е най-популярното решение. Така че то трябва да бъде облечено в подходяща форма.

Подобна е и ситуацията в България. Според социологически проучвания голямото мнозинство от българите не желаят страната ни да допусне Северна Македония до ЕС, ако не отговори на всички български изисквания, което към момента няма как да стане. Поне във вида им, в който са формулирани в приетата от парламента през 2019 година рамкова позиция. Тя е изпълнена с червени линии и още тогава бе ясно, че тя по-скоро ще възпрепятства процеса на нормализация.

Сега ще трябва да се търси изход от ситуацията.

Европейската комисия, САЩ и повечето европейски страни ясно показаха, че настояват Северна Македония и Албания да започнат веднага преговори. В момента разширяването е приоритет на португалското ротационно председателство на ЕС и ще остане такова и в следващата половина на годината, когато ЕС ще се води от Словения.

Следващата година започва френското председателство, което съвпада и с президентските избори във Франция. Разширяването на ЕС със сигурност няма да е най-удобната тема за президента Еманюел Макрон в предизборна кампания, в която ще се изправи срещу крайнодясната Марин льо Пен.

През 2019 година именно Франция блокира процеса на разширяването на Европейския съюз.

Така че тази година е ключова за стартирането на преговорите. В същото време е ясно, че проблемите между София и Скопие няма как да бъдат решени за няколко месеца.

Пътна карта

Тази седмица предстои делегация водена от македонския премиер Зоран Заев да посети България.

"Надявам се практическите стъпки, които можем да направим между двете правителства, да намерят по-късно отражение и в позиция, която ще бъда разгледана и в българския парламент, и да се търси дълготрайно решение, което е в интерес на европейската интеграция и перспектива на всички страни от Западните Балкани", обясни премиерът Стефан Янев.

Така вече става напълно ясно, че до 22 юни, когато Скопие се надява Съветът по общи въпроси да вземе решение за старт на преговорите, няма да има промяна в българското "вето". В момента обаче се прави опит да се подготви по някакъв начин промяната на рамковата позиция, но това ще зависи от следващия парламент и няма да е лесно.

Всички големи партии, включително "Има такъв народ" , са за твърдо отношение към Скопие. Изключение до някъде прави само ДПС, която е за по-умерен подход.

Има два пътя за разрешаване на кризата – да се постигне съгласие между София и Скопие или европейските страни да приемат българските изисквания в преговорната рамка на Северна Македония.

Към момента е ясно, че двете страни преговарят по пътна карта за прилагането на договора за добросъседство. И двете страни пазят мълчание по конкретиката на подобно решение, което е разбираемо и от полза за постигането на реални резултати.

Дипломатически усилия

Една от основните български идеи е картата да влезе в преговорната рамка на Северна Македония, а изпълнението и след това да се следи на европейско ниво.

Според София отказът на Скопие да приеме подобна пътна карта се отразява на позицията на останалите страни членки, които и без това не могат все още да разберат спора между двете държави.

Българската теза е, че спазването на принципа за добросъседство не е само двустранен въпрос.

София разчита, че ако пътната карта се постави на европейско ниво, Скопие ще започне да изпълнява поетите ангажименти.

България така или иначе може да блокира отварянето и затварянето на всяка преговорна глава.

Сега българските дипломати ще трябва да намерят начин да обяснят позициите си на останалите страни членки, след като досега не се справиха много добре.

Стигна се до ситуация, в която София започна да се оплаква, че ЕС подкрепя повече страна нечлен на съюза.

На този фона Северна Македония проведе мащабна дипломатическа кампания, в която се изкара жертва на София.

Без популизъм и с конкретни мерки

Решаването на кризата в български интерес ще изисква отказ от спекулации, популизъм и вътрешнополитически заигравки, за да може българските изисквания наистина да бъдат наложени.

Последните няколко години показаха, че унизителните и провокативни коментари от българска страна към Скопие не помагат по никакъв начин за решаването на казуса. Обидите към Скопие провокират само подобно отношение към София.

Сега президентът и служебното правителство възприеха подход на уважение и реален диалог, на който трябва да отговори и Скопие. Да бъде начертан ясен и конкретен план за прекратяване на историческите манипулации и езика на омразата, като в същото време е ясно, че македонците няма как да се откажат от собствената си държава, както на много в България им се иска.

Задачата е още по-сложна, защото за разлика от Гърция, която може да си позволи по-хладнокръвно поведение, България е в особено деликатно положение спрямо безспорно най-близката си държава. Следващото управление ще трябва да преодолее щетите върху образа на страната ни сред обикновените граждани на Северна Македония и да промени представата за България, като единствената държава, която спира евроинтеграцията си.

mediapool.bg