България губи пари по програма "Наука и образование"

На България ще бъде наложена финансова корекция заради проблемите, установени при одита на оперативната програма “Наука и образование“. Размерът й все още не е ясен и екипът на образователното министерство ще положи усилия да минимизира финансовите щети. Това стана ясно в понеделник от обясненията на служебния министър на образованието Николай Денков и вицепремиера по европейските фондове Малина Крумова.

Предупредителното писмо на ЕК за нередности в програмата, огласено в края на миналата седмица, предшества одитния доклад от проверката, извършена от 24 до 28 октомври 2016 година. Той предстои да бъде получен от българските власти скоро и въз основа на него да бъдат отстранени нередностите и да се изясни размерът на загубата.

Денков и Крумова уточниха, че спиране на пари по програмата няма, като всички договорени проекти ще продължат да се изпълняват и финансират със средства от националния бюджет. През това време страната ни няма да може да иска възстановяване на средства от Брюксел. А след отстраняването на нередностите, ЕК ще ни възстанови част от средствата, но ще наложи финансова корекция – т.е. част от парите, за които първоначално се е полагало европейско съфинансиране, ще си останат за сметка на националния бюджет.

Ресорният зам.-министър на образованието Ваня Стойнева обясни, че размерът на корекциите ще зависи от окончателния доклад, както и дали визираните от ЕК грешки се простират върху всички договорени проекти или върху по-малък брой.

Направената от 26 до 28 октомври 2016 г. проверка е показала нередности в 8 проекта на стойност 180 млн. лева. Общо сключените до момента договори по оперативната програма са общо 116 на стойност 324 млн. лева.

При бързо отстраняване на проблемите няма да бъде засегнато изпълнението на бъдещи проекти, каквито са например проектите за изграждането на научни центрове. При песимистичния вариант обаче, при който отстраняването на нередностите ще отнеме повече време, е възможно държавния бюджет да бъде натоварен и с финансирането на научните центрове, които са на обща стойност 350 млн. лева.

Денков: Кунева е отговорна за концентрацията на власт

По повод прехвърлянето на топката между Денков и вече бившия образователен министър Меглена Кунева кой точно е виновен за критиките на Брюксел, Денков представи подробен график, от който се вижда, че концентрацията на отговорности, заради което страната ни ще бъде санкционирана, е по вина на Кунева.

Основният проблем според ЕК е, че министърът е едновременно и ръководител на управляващия орган на програмата.

Денков обясни, че след писмо от бившия ресорен вицепремиер Томислав Дончев, бившият министър Тодор Танев е делегирал управляващия орган на Иван Модев, точно с цел да няма подобна концентрация на власт в министъра.

След идването на Меглена Кунева Денков, който бе зам.-министър на образованието, напусна през април 2016 година, а през юли 2016 година Кунева отново изземва функциите на ръководител на управляващия орган. По обясненията на самата Кунева, това е направено, за да упражни контрол върху проблемни проекти. Според Крумова, която бе в екипа на Томислав Дончев, Кунева е била няколкократно уведомявана, че това не е редно.

Кунева: Критиките на ЕК отразяват открити от мен проблеми

В понеделник Кунева отново отхвърли всички обвинения, като посочи, че замразени пари няма и няма и да има, ако се изпълнят препоръките, които е оставила във ведомството. По думите й констатациите в писмото на ЕК отразяват открити от нейния екип проблеми в програмата и ако самата тя не беше предприела действия, сега е щяло да има спрени пари.

Кунева припомни, че през лятото на миналата година е спряла два проекта, свързани с ромската интеграция в предучилищна и в училищна възраст, заради съмнения за злоупотреба. По нейна заповед е започнала проверка на инспектората на Министерството на образованието, имало е и наложени административни наказания в министерството.

"Дадох проектите на ДАНС и прокуратурата. Ако не го бях направила, щеше да има спрени пари", каза Кунева.

МОН с четири варианта за отстраняване на нередностите

Сегашният екип на МОН предлага четири варианта за отстраняване на нередностите, но кой от тях ще бъде избран зависи от одита и от преговорите с ЕК.

При първите два за управляващия орган на програмата – главна дирекция “Структурни фондове и международни образователни програми“ в МОН, отговаря отделен заместник-министър. Ръководството на звената, които изпълняват проекти в МОН, може или да се делегира на другите заместник-министри, които отговарят за училищното образование, висшето образование и науката, или да се създаде отделно Звено за изпълнение на проектите на МОН.

Обсъждат се и други варианти за статута на Управляващия орган на програмата. В единия случай той би могъл да стане изпълнителна агенция в рамките на МОН, директно подчинена на министъра на образованието и науката или на заместник-министър.

Не се изключва и възможността управлението на програмата да излезе от структурата на МОН и да се поеме от независима агенция, пряко подчинена на министър-председателя.

Това, според Денков обаче би означавало сериозно забавяне на много проекти и при възможност трябва да се избегне.

В МОН подготвят и още мерки, за да отговорят на критиките - ще допълнят правилата за оценяване на проекти, за контрол по отчитане на разходите и за установяване и санкциониране на нередностите.

Екипът на Денков си поставя за цел още да привлече в управляващия орган на програмата признати експерти в областта на управлението на евросредства. Периодично ще се провеждат тестове на служителите, които ще са ориентир за нивото на подготвеност и необходимостта от допълнителни обучения.

Даниел Вълчев: Защото просто не отстранят проблема

Съпартиецът на Кунева Даниел Вълчев, който е бивш образователен министър от кабинета "Станишев", разкритикува намеренията на Денков за дълбоки преобразования.

"Проблем има, но като има някакъв проблем, защо просто той не бъде отстранен?! Не ми се вижда правилно да се правят дълбоки преобразования (от служебния министър на образованието - бел.ред.), защото след 2 месеца теб няма да те има и някакви други хора ще трябва отново да започват. В тези системи е хубаво да има приемственост", коментира Вълчев пред БНР.

mediapool.bg