България трябва да се пази от руските си връзки

България трябва да се вгледа в себе си и да си зададе някои въпроси. Един от тях е дали има риск да не успее да наложи полицейски санкции срещу лицата, които са свързани с Русия, превърнала се в парий след нахлуването в Украйна, пише Ник Кочан.

Ник Кочан е журналист на свободна практика, базиран във Великобритания. Той е специализиран по теми, свързани с борбата с корупцията и икономическите престъпления. Коментарът е написан за Euractiv.

Като разследващ журналист, който следи ефекта от западните санкции срещу Русия от 2014 година насам, за мен е ясно, че хората от най-високото ниво на американското финансово министерство планират да наложат още по-строги мерки срещу онези, които са свързани с Кремъл. Дори и тези връзки да са наглед слаби.

Имайки предвид това, България трябва да значително да подобри представянето си в тази игра, като предприеме действия срещу онези, които са заподозрени за подобни връзки. Това е посланието в писмото, изпратено от американския конгресмен Уорън Дейвидсън до американския финансов министър Джанет Йелън.

Американското финансово министерство отговаря пряко за Службата за контрол на чуждестранните активи, която налага санкциите срещу чуждестранни лица.

С писмото си конгресмен Дейвидсън отправя предупреждение към българските бизнесмени, както и към някои държавни служители и прокурори, които смятат, че могат да работят или да бъдат близо до руските интереси. Тези хора вероятно си мислят, че могат да останат извън полезрението на американските и европейските санкции.

България има множество връзки с Русия поради своята история и политика, търговията и икономиката си. Неувереността на българските политици по въпроса за руските енергийни доставки е само един пример за двусмисления подход на София към Кремъл.

Писмото на Уорън Дейвидсън до Йелън категорично заявява, че "явното пренебрегване" на американските санкции от българския главен прокурор е "неприемливо и трябва да бъде разгледано" от Вашингтон. Това е силен призив за действие за онези, които се стремят да запазят връзките на България с водения от САЩ западен съюз. А тук дори не говорим за загрижеността, която писмото на Дейвидсън изразява за отчетността на българската съдебна и правоохранителна система.

Въпреки че американският конгресмен се е фокусирал върху редица български сделки и бизнесмени, той има предвид по-специално една от тях в своето писмо. Става дума за използването на руски пари за продажбата на Българската телекомуникационна компания на българския бизнесмен Спас Русев. Това е вторият по големина мобилен доставчик в България, чиято търговска марка е Vivacom.

Ясно е, че Дейвидсън е имал предвид именно тази сделка, когато е писал на Джанет Йелън следното: "българските критични инфраструктурни и отбранителни компании се прехвърлят рутинно на санкционирани руски банки и други корумпирани елементи, въпреки санкциите".

VTB Bank и нейните ръководители бяха най-големите акционери в консорциума, който притежаваше телекомуникационната компания. Доказателства, представени по време на процес във Върховния съд в Лондон, на който присъствах, твърдяха, че руската банка е финансирала покупката на акции на Русев на стойност 35 милиона евро.

Това не е напълно в съответствие с виждането на Русев за заема и покупката. Той приема, че е бил част от (и ръководил) международен консорциум (действащ чрез корпоративното лице Viva Telecom (Luxembourg) SA), който придоби БТК/Vivacom през 2016 г.

Той казва, че лично не е сключвал кредитни споразумения с VTB Bank за закупуване на дялове във Vivacom. VTB Bank е предоставила финансиране на Viva Telecom (Luxembourg) SA (т.е. международния консорциум, купуващ акциите на БТК/Vivacom, от който той е част), твърди Русев.

Това, което не предизвиква съмнение и което той не отрича, е съществената роля на ВТБ в сделката. Причината, поради която това е толкова важно за разговора за западните санкции, е, че VTB е в сърцето на руската финансова система и е втората по големина банка след Сбербанк.

Много ръководители на ВТБ са близки до Кремъл. ВТБ е обект на санкции от Американската служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) от 29 юли 2014 г. след руската окупация на Крим. OFAC е водещият световен полицай за налагане на санкции срещу руските интереси.

Руската банка беше отрязана от достъп до системата за банкови разплащания SWIFT през 2022 година, а властите в ЕС прекъснаха връзките между дъщерното й дружество в ЕС и руската централа.

Много директори на VTB са посочени в западните санкционни списъци. В светлината на тези връзки не трябва ли правителството на България сега да провери ролята на тази банка в сделката за Виваком?

Подобна проверка би изяснила някои от въпросите, повдигнати от конгресмена и би укрепила репутацията на България като силен и надежден западен съюзник.

По-късно БТК беше продадена на United Group, хедж фонд, базиран в офшорни зони, през 2020 г., но Русев остана заместник-председател на надзорния съвет на БТК до август 2022 г., около шест месеца след инвазията на Русия в Украйна.

Русев се е утвърдил като един от най-влиятелните бизнесмени в България, печелейки признание както у дома, така и в международната общност, но участието му в тази водеща телеком сделка е обезпокоително. Това е двойно по-важно предвид близостта му с политическото ръководство на България и със собствениците и редакторите на някои ключови части от българските медии. Това е нещо, което той с радост признава.

Наистина, Русев развива успешна и безупречна бизнес кариера и основава ТелеЛинк ЕАД, изключително успешна българска телекомуникационна компания. Това беше стартовата площадка за неговата комуникационна империя.

Неотдавнашното му придобиване за €130 милиона на Булсатком, българската сателитна и интернет компания,, циментира неговото превъзходство. Надникнахме в неговото богатство, когато той влезе в спор със своя швейцарски финансов съветник относно управлението на страхотна колекция от произведения на изкуството.

България вероятно ще почувства жегата от американските усилия за санкциониране на лицата, които имат руски връзки.

САЩ засилват усилията си по установяване на тези връзки и интересите на Кремъл, а за държавите би било добре да прегледат по-внимателно своите финансови и бизнес мрежи, за да сведат до минимум риска от нарушаване на санкциите.

При провал те рискуват в най-добрия случай на глоби и санкции, а в най-лошия – изолация от икономическата общност. Това би навредило на цяла икономика и е цена, която България със сигурност не може да плати.

mediapool.bg