Освен по медийна свобода, България се оказва и в дъното на класация за медийна грамотност, отчитаща способността на обществото за критично мислене и
различаване на фалшивите новини, манипулациите и конспирациите от обективните факти.
Страната ни се оказва на едно от последните места в Европа заедно с Черна Гора, Албания и Турция, докато първи по медийна грамотност са Финландия, Холандия, Дания и Естония.
Това показва индекс, изготвен от “Отворено общество“ на базата на пет ключови критерия – медийна свобода, образование, доверие в обществото, и използване на информационните и комуникационни технологии.
Авторът на изследването Марин Лесенски посочва, че като цяло обществата с по-свободни медии, по-добро образование и по-високо доверие между хората имат и по-висока медийна грамотност и са по-подготвени да се справят с негативните ефекти на “пост-инстината“ и фалшивите новини.
Например Естония, която заема четвърто място в класирането, наред със свободните медии, има и най-добрите резултати в Европа в образователния тест PISA.
Обратно, най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по-лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на фалшивите новини “алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света и др.
Изследването отчита и определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в
последните два клъстъра с най-нисък брой точки.
“Донякъде е иронично, че във време, когато данните стават едни от най-търсените стоки, т.нар. “пост-истина“диктува значими политически и социални тенденции в противоречие с обективната информация“, казва авторът на изслеването.
Медийна свобода
“Свободата на медиите“ е включена като ключов индикатор за медийна грамотност.
Нарастването на фалшивите новини в условията на фрагментирана медийна среда или пък на слаби и контролирани медии в някои страни е съпроводено от влошаване на качеството на публичните и обществените дебати и на качеството на демократичния процес като цяло.
За изготвянето на индекса от “Отворено общество“ са ползвали два общоприети индекса, които измерват медийната свобода –на “Фрийдъм хауз“ и на “Репортери без граници“.
Образование
Образованието е друг ключов компонент. Например, финландското правителство счита силната система на обществено образование като основно средство за противопоставяне на информационната кампания, която се води срещу страната.
Нещо повече: “широко разпространеното критическо мислене сред финландското население и последователните мерки на правителството“ се приемат като основен елемент за устояване на кампанията от фалшиви новини.
Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, мислещи по-критично и по-малко склонни да попаднат в капана на фалшивите новини. Но има и по-сложни психологически механизми, които действат в случая.
Едно изследване на конспиративните теории показва, че по-образованите хора контролират по-голяма степен живота си, не вярват много на лесни решения и имат повече аналитични умения.
Включените индикатори за образование са от изледването PISA за четене, научна и математическа грамотност, като тези за четивна грамотност са включени с най-голяма тежест.
PISA е много подходящ показател, защото дава представа не само за постиженията на учениците, но и за цялостното функциониране на образователната система в една страна.
Индикаторът “Дял на хората с висше образование“ също е включен за измерване на нивото на образование, но с по-малка тежест.
mediapool.bg