Европейските производители на бутилирани минерални води са поели доброволен ангажимент до 2025 г. да събират обратно 90 процента от пусканите от тях на пазара пластмасови бутилки, а 25 на сто от преработваните количества РЕТ опаковки да се използват обратно за бутилирането на вода. Това съобщи президентът на Европейската федерация на бутилираните води Жап-Пиер Дефиз пред журналисти в петък, след края на тридневната Генералната асамблея на организацията, провела се за първи път в София.
Това е приносът на бутилиращата индустрия в борбата със задръстващата реки и океани пластмаса, водена от Европейския съюз, но и стратегията й за преминаване към кръговата икономика, при която отпадъците стават ценен ресурс, стана ясно от думите на Дефиз. Той посочи, че като компании, чийто бизнес зависи от чистотата на минералните извори и съответно природата, опазването на околната среда е най-важната им цел.
"Не искаме повече боклуците да замърсяват природата", каза представителят на европейската организация, обявявайки доброволните цели. Той посочи още, че ключът към реалната кръгова икономика е именно събирането на пластмасовите опаковки, тяхното рециклиране и повторната им употреба в производството. Дефиз обаче призна, че бутилиращите води може да срещнат проблеми с изпълнението на ангажимента си, тъй като в момента голяма част от събраните РЕТ опаковки, които са най-лесни за преработка, след рециклирането им не се връщат в индустрията на минералните води, безалкохолните напитки или в пивоварните, а поемат към други браншове, използващи плбастмаси.
В момента в Европа средно се рециклират 60 процента от пуснатите на пазара РЕТ опаковки, в България – около 40 на сто, посочи Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Малка част от преработените и годни за повторна употреба пластмаси обаче достига до бутилиращата индустрия, тъй като на пазара има много свободни играчи, които изкупуват вторичната суровина и след преработка я изнасят или пласират в други отрасли, допълни тя и посочи, че това е едно от най-големите предизвикателства пред българските фирми за минерална вода и безалкохолни напитки.
Величкова допълни, че бизнесът ще продължава да инвестира в системи за разделно събиране на отпадъците от пластмаса и повторното оползотворяване на ценната вторична суровина, както и в иновации за "изтъняване" на бутилките, за да се използва по-малко пластмаса, за промяна на дизайна им, така че да заемат по-малко място при транспортирането им и съответно да се изхвърлят по-малко количества въглероден двуокис, защото един камион поема повече продукция. Така крайният отпечатък на пластмасовите опаковки върху околната среда се намалява, посочва тя. Дори се оказвало, че по този начин една пластмасова бутилка има по-малко вредно въздействие върху природата, отколкото една стъклена, която при многократна употреба се мие с химикали и вода няколко пъти.
"В дизайна на бутилки и нови технологии българските компании за минерални води и безалкохолни напитки са инвестирали над 150 млн. лв. за последните три години и потребителят не е усетил това в цената на крайния продукт", коментира още Жана Величкова в отговор на въпрос какви инвестиции ще трябва да направи индустрията за изпълнение на доброволния си ангажимент за рециклиране и повторно използване на пластмасата от бутилки.
Дефиз допълни, че идеята е бизнесът, освен да допринася за опазването на околната среда и многократното използване на пластмасовия ресурс, но и да добавя стойност към производството си. Той също не можа да се ангажира с коментар колко ще струва на европейския бизнес с минерална вода изпълнението на целите, но отбеляза, че в крайна сметка индустрията запазва намеренията си да предлага на потребителите качествени продукти на достъпни цени.
mediapool.bg