Боряна Димитрова: Дали не се тестват нагласи за по-силен президент?

Възможно е да се правят стъпки и тестват нагласи за засилване правомощията на президентската фигура. Това предположение изказа социологът от “Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова в петък вечерта в предаването “Панорама“ в коментар събитията от първите дни на новия парламент.

“Много бързо видяхме през последните дни крайъгълния камък на формацията на Слави Трифинов – мажоритарните избори да бъде оставен встрани. Това стана с няколко прагматични аргумента: да не се влезе в капана на ГЕРБ, да няма конфронтация с другите политически сили, да има стабилно мнозинство и тогава да се върви към мажоритарен избор“, посочи тя. Димитрова коментира обаче, че й е направил впечатление един внесен законопроект за избор на ЦИК, в който се прави предложение вместо от Народното събрание ЦИК да се назначава с указ на президента. “Та питам се, дали с това дребно на пръв поглед предложение не се тестват обществените и политическите нагласи за повече президентски правомощия, което да засили правомощията на друга мажоритарна фигура, която е президента“, каза Димитрова.

Оставяйки встрани мажоритарните избори, дали не се цели засилване на правомощията на друга мажоритарна фигура - президента. Това би било поврат. Хубаво е да гледаме с по-внимателно око на различните жокери, които ни подава този безспорно интересен парламент, каза Димитрова.

Според нея засега наблюдаваме промяна, но дали това ще е поврат в развитието на България предстои да видим.

“България не е каквато беше преди 10 години, когато ГЕРБ пое властта. Светът не е същият, нови поколения излязоха на политическата и социална сцена. Има нови очаквания за едни, а за други - изисквания. Така че промяна има, но дали има поврат - нека изчакаме, за да видим какви ще се посоките, какви ще са резултатите“, каза Димитрова.

Димитрова обрисува избирателя на “Има такъв народ”: “Чисто социално и демографски две неща правят впечатление: първо, много по-млад - Слави Трифонов практически е първа политическа сила сред поколението 18-30 години, и второ, това е избирател на периферията - не просто от окръжните градове, малките градове, но и периферията на градовете, включително хората в чужбина.”

Социално-психологическият портрет на този избирател сочи, че “той се чувства губещ, неразбран, забравен от политиката” и обикновено “наказва политиците с презрението си, като не гласува за тях”.

“В този случай, обаче, той намери своя израз - човек, който да служи като мегафон на тяхното недоволство, изразявайки презрението си вътре през парламента”, обясни Димитрова.

mediapool.bg