Бойните пилоти от авиобаза Граф Игнатиево във вторник масово отказаха да летят в знак на протест срещу бедственото положение на военната авиация. Летците обявиха, че се чувстват несигурни и планираните полети бяха отменени.
Бойното дежурство по защита на въздушното ни пространство продължи да се носи.
Няколко часа по-късно след кризисна среща с командирите на Военновъздушните сили вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов "успокои", че в армията няма бунт.
Напрежението в бойната авиация обаче не е от вчера и продължава да ескалира.
"Не приемам приказки за стачки и бунтове, армията не е детска градина и никой в авиацията или другите видове сили не си е помислил за подобни действия", заяви Каракачанов.
Според него случилото се е "недоразумение".
Командирът на базата генерал Иван Лалов от своя страна потвърди за случая, но "дистанцира" себе си и колегите си от "думичката "бунт".
"Летателният състав не прави бунт. Така се случи, че летателният състав почувства, че не е в състояние да изпълни задачите и се отказахме да провеждаме полети. Причината да се случи е комплексна, но в базата има много сериозни проблеми с изправната авиотехника", обясни лаконично Лалов, а въпроси не бяха разрешени.
Въпреки твърденията, че в случая не става въпрос за протест, е публична тайна, че пилотите се чувстват обидени от поредното отлагане на проекта за нов тип изтребители и окаяното състояние на наличните съветски изтребители МиГ 29.
Заради лошото състояние на техниката пилотите летят опасно малко. Летците в изтребителната авиация се борят да натрупат по 30 часа във въздуха годишно и не всички успяват, въпреки че стандартът в НАТО е 180 часа.
От години пилотите летят на собствена отговорност.
Радикални настроения в бойната авиация имаше, още докато тя се командваше от сегашния президент Румен Радев. Преди две години в знак на протест той дори хвърли оставка като командир на ВВС, но след това набързо бе разубеден от премиера Бойко Борисов. През последните месеци Радев, вече в качеството си на държавен глава, влезе в челен сблъсък с управляващите заради отказа им да закупят бързо новите шведски самолети "Грипен" и парламентарното разследване на проекта за придобиване на нов тип изтребители.
Каракачанов: Може би някой съвсем изкуствено създава тази ситуация
Каракачанов коментира във вторник, че проблемите се дължат на това, че много години не им е обръщано сериозно внимание.
"Проблемът не е от снощи, от 6 месеца или от година. Много моля проблеми от болната глава да не се слагат на здравата", каза Каракачанов в Горни Дъбник.
"Не знам кой е казал, че няма да има нов изтребител - ще има, може би някой съвсем изкуствено създава тази ситуация. Аз съм казал каква е моята амбиция - първо поддръжка и модернизация на сега съществуващата техника и преговори за купуване на нов изтребител", добави той.
Военният министър обяви плановете си да ремонтира наличната съветска техника, които обаче отвориха въпроси дали ограничените ресурси ще стигнат и за покупката на нова техника. Бъдещето на проекта за купуването на нов тип изтребители засега е неясно, но Каракачанов вече готви серия поръчки за Русия.
"На тези, които ми говорят само за 9 нови изтребители, задавам въпроса, ако ние зарежем 43 самолета, които можем да ремонтираме, и ги изоставим в хангарите, с 9-те нови, които ще придобием един ден, смятат ли, че ще решим проблема - няма да го решим. Нещата трябва да се движат паралелно - от една страна поддръжка и модернизация на съществуващата авиация и в същото време водене на преговори за закупуване на нови изтребители", каза вицепремиерът.
Всичко е законно и се случва, но проблеми има
Пилотите имат право да отказват полети и това се е случвало. В регламентираните документи е посочено, че ако летецът не се чувства подготвен и уверен в безопасното изпълняване на поставената му летателна задача, той може да бъде спрян от полети.
Подобни масови ситуации във военната авиация обаче са единични за последните 25 години.
Навръх 105-годишнина на военната авиация, преди близо две седмици, командирът на ВВС ген. Цанко Стойков коментира, че има усещането, че "доста хора работят", за да бъде тя приземена.
Той сподели още, че парламентарната проверка на проекта за нови самолети е имала лош ефект върху пилотите.
"Има негативни последствия по отношение на мотивацията на хората по авиационните формирования. Те се чувстват пренебрегнати, донякъде обидени, и поради тази причина това се отразява на тяхната по-нататъшна мотивация за оставане във ВВС", каза Стойков пред бТВ.
Проблемите с МиГ-овете се задълбочават
На този фон миналата седмица стана ясно, че осем от доставените 10 нови и ремонтирани двигатели от Русия не са вкарани в експлоатация поради документални проблеми.
Източници на специализираното авиоиздание АЕРО посочват, че проблемите с двигателите за МиГ-овете са още по-сериозни.
Един от моторите, които по-рано бе ремонтиран в Полша, е дал отказ в системата за управление на соплото. Двигателят е бил в гаранция. Отказ е имало и в един от двата ремонтирани в Русия РД-33. Моторът е заклинил и също е предявена гаранция.
Освен това в авиобазата отново няма смазочни материали. Така дори и осемте двигателя от Русия, които още не са приети, да бъдат вкарани в експлоатация, няма да има масло за тяхната разконсервация и полети с тях. През май-юни т. г. се стигна практически до спиране на полетите заради липса на масло.
Според зам. военния министър Атанас Запрянов проблемите ще бъдат решени.
"Към момента имаме 7 оперативни МИГ 29 и, ако част от тези двигатели, които сме получили, бъдат подкачени на авиационната техника, броят на оперативните самолети може да нарасне до 9-10, което според разчетите на командира и на командването на ВВС е нормалният брой оперативни самолети, които биха позволили да се повиши нальотът на летците", заяви зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов във вторник.
На този фон Каракачанов продължава да говори, че смята да ремонтира и дори да модернизира всички 15 МиГ-ове, с които разполагат Военновъздушните сили. Командирът на ВВС ген. Цанко Стойков вече се обяви срещу т.нар. голяма модернизация на съветските самолети.
Велизар Шаламанов: МиГ-овете не могат да решат проблемите
Бившият военен министър Велизар Шаламанов коментира от своя страна, че проблемът в българската авиация съществува от 2002 г., когато България беше поканена за член на НАТО и "оттогава 15 години не се намери правителство, премиер, който да реши въпроса с превъоръжаването на ВВС, така че те да бъдат съвместими с НАТО, да бъде гарантирана поддръжката на самолетите без сложни зависимости, които са извън наш контрол".
"Дългосрочно решение с поръчката на МиГ-29 не съществува. Ние се въртим около този проблем 15 години. Решението по отношение на изтребителната авиация може да бъде само дългосрочно, само сериозно. Ако сега фундаментално не се преразгледа въпросът с развитието на бойната ни авиация и не се намери дългосрочно решение, то каквито и краткосрочни стъпки да се направят, колкото и пари да се похарчат, проблемът няма да се реши. Ако България със своето намаляващо население и недостатъчен БВП не може да си позволи да поддържа съвременна бойна авиация, това трябва да бъде казано от най-високо ниво. Това не е непреодолим проблем в рамките на НАТО, но трябва да бъде казан" предупреди Шаламанов, цитиран от БНР.
Какво става с покупката на нови изтребители?
Проектът за покупката на нов тип изтребители бе на финалната фаза, но управляващите инициираха парламентарна проверка, която установи нередности в подготовката му, довели до елиминирането на офертата на САЩ и Португалия за изтребители втора ръка Ф 16.
В крайна сметка Министерството на отбраната обяви, че проектът се връща отново на фаза събиране на оферти и ще се търсят предложения за нови изтребители Ф 16 и "Юрофайтър", които да се конкурират с предложението за новите шведски машини "Грипен".
Досега бяха събрани оферти само за нови изтребители "Грипен" и за втора ръка Ф 16 и "Юрофайтър".
Миналата седмиця Каракачанов съобщи, че амбицията му е до началото на ноември да внесе в Министерския съвет предложението си за проекта за нов тип изтребители.
mediapool.bg