Кламер БГ - Блог: Никулден – най-морския празник
Никулден – най-морския празник
хайвер,николай мирликийски,морския празник,николай,никулден,готварско фолио,свети николай мирликийски,чието тяло задължително,начин на приготвяне
Кламер БГ

Никулден – най-морския празник

Никулден – най-морския празник
Можете лесно да създадете своя блог след като направите своята безплатна регистрация

Никулден

Никулден е сред най-известните и тачени всенародни празници на православната църква, посветен на Свети Николай Мирликийски, който се почита като покровител на моряците, избавител на пленниците и закрилник на банкерите.

Всяка година Никулден се отбелязва на 6 декември. Интересно е да се спомене, че празникът се пада на 19 декември и е част от тези, които се отбелязват по стар стил. Това е така, след като през 1970 г. Българската Православна Църква връща „стария стил“, т.е. Юлианския календар (по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий).

У нас празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай: Никол, Никола, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница, и др. На празника, за да уважат именника, в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били предварително поканени.

Моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират пищни празненства в чест на Св. Николай Чудотворец. По традиция Никулден се чества и в семействата, в които няма именник или моряк, а на празничната маса се сервират рибни ястия, като най-често основното е пълнен шаран с орехи.

Свети Николай Мирликийски Чудотворец

Св. Николай Мирликийски е роден в гр. Патра около 280г. и е бил съвременник на император Константин Велики. Историците знаят със сигурност, че светецът е бил архиепископ на гр.Мир и е присъствал на Първия Вселенски събор в Никея . През 342г. светецът умира в гр. Мира, провинция Ликия (югозападна Мала Азия) и оставя след себе си спомена за удивителните морски чудеса, които е направил при спасяването на бедстващи моряци.

През 1087 г. мощите на св. Николай Мирликийски са пренесени в Бари, Италия, като до ден днешен се съхраняват в построената в негова чест базилика. Твърди се, че Св. Николай Мирликийски е имал дарбата да подчинява на волята си ветровете, морските течения, бурите и ураганите, затова на Никулден традиционно лодките и корабите не плават в открито море.

Според преданията той е странникът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща, за да може да омъжи трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море търговци от водните стихии.

В православната вяра на българите, светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според народно-православния мит за подялбата на света, на него са се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и останалите водни същества.

На Никулден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло задължително е покрито с люспи. По стара моряшка традиция при приготвянето на обредния шаран, няколко от неговите люспи се запазват и се раздават на членовете от семейството, които работят, като се счита, че лъскавата люспа, пришита в портмонето, привлича пари и добър късмет през цялата година, а кръстата кост в началото на гръбнака се заравя в градината за берекет.

Според легендите, шаранът е "слугата" на Св. Николай и това се подкрепя от следния случай: веднъж, когато светецът е бил застигнат от буря в откритото море, в лодката му се появява пробойна и започнала да се наводнява, тогава той бръкнал във водата с ръка, извадил от там един дебел шаран и запушил дупката с него. От тогава, шаранът се счита за обредна риба на Никулденската трапеза.

В католическите страни на този ден, вечерта на послушните деца се правят малки подаръчета, които се скриват в чорапи, но ако малчуганите са били непослушни, на сутринта ще намерят малки въгленчета. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на благочестивите бедни.


Екипът на KLAMER.BG поздравява читателите си с настъпващия празник и предоставя две изпитани моряшки рецепти за Никулденската трапеза:

Капитански шаран

Продукти:

шаран - 1.5кг
ориз - 120гр/4с.л.
черни маслини без костилки - 100гр./2с.л.
морков - 1 брой средно голям
кромид лук - 1 брой
смлени орехи - 50-60гр. /½к.ч.
лющян (девесил) - 1 връзка
сол - 8гр./1ч.л.
растително масло - 80гр./4с.л.
готварско фолио - 1 лист
промазан памучен конец - 30см.
губерка

Начин на приготвяне:

Шаранът се измива, изчистват се хрилете и вътрешностите му, като главата не се маха от рибата. Така почистената риба се осолява отвътре и отвън и се оставя да престои за 1час в хладилник, за да поеме солта.

През това време лукът, маслините и лющяна се накълцват наситно, настъргва се моркова и се смилат орехите. Оризът се изчиства и измива със студена вода.

В подходяща дълбок съд се налива 2 с.л. растителна мазнина и когато загрее, се слага първо накълцания лук, после настъргания морков и ориза, като сместа се бърка през цялото време (окoло 5 минути или докато ориза кристализира). След това се добавят накълцаните маслини и лющян, и смлените орехи като сместа трябва да се разбърка добре за още 10 минути. Така приготвената плънка се оставя да изстине.

Шарана се слага в удобен съд за печене с предварително намазнено дъно с 1с.л. раст. масло. Изстиналата плънка се пълни внимателно в корема на шарана. Така напълнения корем на шарана се зашива с губерката и промазания конец, така че да се затвори плътно.

Накрая шарана се намазва с останала 1с.л. растително масло, запечатва се в съда за печене с готварско фолио и се слага в предварително загряна до 160 градуса фурна. Пече се на тази температура 10 минути, след това, фурната се намаля до 150 градуса и се готви още 30 минути. Ако рибата започне да се препича отгоре, съдът се сваля на по-ниско ниво във фурната.

Сервира се с нарязан лимон и питие на вкус.


Тарама хайвер

Продукти:

осолен и узрял хайвер – 1 с.л.
филия бял хляб, накисната във вода – 1 брой
кромид лук, сочен/млад – 1 средно голяма глава
лимон – ½-1 брой в зависимост от киселостта на лимона
слънчогледово олио – 200-300гр.

Начин на приготвяне:

Супената лъжица осолен и узрял хайвер* се смесва с накиснатата филия хляб (леко изтискана от водата) и олиото от бурканчето, с което е бил покрит хайвера (но не повече от 1-2 супени лъжици).

Продуктите се разбиват с пасатор на ниски обороти докато се получи колкото е възможно по-гъста бяла еднородна смес. Олиото се добавя на тънка струйка докато смества не започне да лепне по ножчетата.

Лукът се накълцва наситно и заедно със сока се добавя към сместа. Ако лимонът е силно кисел се изтисква сок от половинка, в противен случай се използва сока от целия плод и също се добавя.

Всички продукти се пасират до получаването на еднородна смес. Гъстотата на тарама хайвера се регулира с добавяне на олио или вода – ако сместа е рядка се добавя още олио, ако е прекалено гъста - се добавя малко вода.

Трайността на така приготвения хайвер е 1 седмица и е препоръчително да се съхранява в стъклен или порцеланов съд, в хладилник.

* Пресния хайвер никога не се разбива, за да се изпълни рецептата той трябва да е предварително изчистен, осолен и узрял (с оранжево-кафяв цвят). За приготвянето на тарама никога не се използва хайвер от рибата мряна, защото е силно отровен. Най-добрия тарама хайвер става от яйцата на риба кая.

Автор:
Съб, 05 Дек 2015г. 20:16ч.