Кламер БГ - Новини: Без парична глоба за България заради мръсния въздух. Засега

Без парична глоба за България заради мръсния въздух. Засега

България

|
Четв, 16 Март 2023г. 14:15ч.
Без парична глоба за България заради мръсния въздух. Засега

Без парична глоба за България заради мръсния въздух. Засега

Съдът на Европейския съюз определи като недопустим иска на Европейската комисия срещу България да плаща солени дневни глоби заради замърсяването на въздуха и така на страната ни й се разминават солидни финансови санкции, включително еднократни мининум 653 хил. евро. Причината е, че Брюксел не е установил изрично, че България не е спазила ангажимента си за намаляване на запрашаването, а и е имало още малко време за изпълнение на обещаните мерки. Ако обаче ЕК констатира с конкретни данни, че замърсяването продължава е възможен нов иск срещу страната ни.

Решението на съда е от четвъртък и е по иска на Брюксел, внесен през декември 2020 г. Причината бе, че държавата не прави нищо, за да изпълни задълженията си за намаляване на запрашаването на въздуха, поети при предишното осъждане през април 2017 г. ЕК тогава посочи, че в България се наблюдават някои от най-големите превишения в ЕС на годишните и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици, с произтичащите от това опасности за здравето. Особено големи са превишенията при дневните пределно допустими стойности - те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно правилата.

Претенцията на Брюксел бе България да бъде осъдена да плаща 3156 евро на ден от 5 април 2017 г., когато е постановено предишното решение на съда за неизпълнение на допустимите норми за запрашаване, до вземането на новото решение на съда по казуса, а ако изискванията започнат да се спазват по-рано, санкцията да е до края на последната година на неизпълнение. Минималната искана от ЕК сума бе 653 хил. евро еднократно. Отделно се искаше България да плати на ЕК дневна санкция от 5677,20 евро за всяка една зона с нарушено качество на въздуха за качество на въздуха, считано от 5 април 2017 г. до влизане в нормите. Като такива зони бяха определени София, Пловдив и Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна България, което прави десетки хиляди евро дневно за години наред.

Сега от Съда на ЕК установяват, че в официалното уведомително писмо, изпратено на България в началото на ноември 2018 г., Еврокомисията не твърди и не установява с изискваната яснота, че решението на Съда от 2017 г., установяващо първото неизпълнение на задължения, все още не е било изпълнено междувременно. В това писмо ЕК констатира, че България все още не е предприела необходимите мерки, за да отстрани неизпълнението, установено от съда в решението му от 2017 г. В него обаче Брюксел не е изпълни задължението си да установи юридически ясно, че в пред 2015 и 2016 г. са надхвърляни пределно допустимите замърсявания на въздуха в описаните в писмото зони и градове. Липсват е подробни разяснения и фактически анализ за това, че няма осезаемо подобрение в качеството на въздуха в периода от обявяването първото осъдително решение на 5 април 2017 г. и референтната дата — 9 февруари 2019 г.

Претенцията в писмото на ЕК от ноември 2018 г. обаче е предхождала крайния срок февруари 2019 г. и и и не може да се предполага, че е нямало да бъдат изпълнени поисканите мерки.

"Комисията не твърди валидно наличието на неизпълнение от страна на България на задължението за предприемане на мерките за изпълнение на това съдебно решение. Въз основа на това Съдът стига до извода, че искът на Комисията за установяване на двойно неизпълнение на задължения е недопустим", посочват от институцията.

"Всъщност не би могло валидно да се отправи упрек към държава членка, че не е изпълнила задължението да предприеме мерките за изпълнение на дадено решение на Съда, ако от официалното уведомително писмо не следва ясно, че към референтната дата задължението за изпълнение на това решение остава налице още от обявяването му", мотивара се съдът.

Той обаче изрично посочва, че ако Еврокомисията прецени, че България все още не се е съобразила с решението от 2017 г., може да предяви нов иск, като поиска налагане на

имуществени санкции.

По сегашното дело Европейската комисия ще трябва да плати съдебните разноски на България, а Полша, който се е била присъединила към случая, поема своите съдебни разходи .

mediapool.bg